„Каолин“- дар за Иво от „Агнешките главички“

Разградската прокурорка измъква Прокопиев и компания от аферата „Каолин“

Първоначалната оценка на „Каолин” е за цели 31 млн. лева и тя съвсем не устройва групичката „приватизатори”

Единственото на Балканския полуостров предприятие за добив и преработка на каолинова суровина „Каолин” АД е учебникарски пример за това как беше съсипана икономиката ни по време на управлението на Иван Костов - продажба на държавно имущество на безценица и облагодетелстване на предварително подбрани „приватизатори”, станали набързо милионери.

Както и „Винпром Дамяница”, „Каолин” е отреден за 28- годишния тогава Иво Прокопиев. Той не може да се похвали с никакъв опит в управлението на производствени предприятия -  което е обяснимо, защото току-що е напуснал студентската скамейка, но за сметка на това има стабилни контакти. Един от тях е с Никола Николов - председател на икономическата комисия в Народното събрание и шеф на кръга „Агнешките главички”, който, както и Прокопиев, също е родом от Разград. Така летящият старт на момчето от Лудогорието в големия бизнес е осигурен, а малката подробност, че капитали за подобни придобивания Прокопиев и съдружниците му нямат, не смущава никого.

Оказва се, че средства за „приватизацията” на „Винпром Дамяница” и „Каолин” не са нужни, защото идеята съвсем не е да постъпят средства от продажбата им в държавния бюджет, нито пък да се инвестира в тях. Целта е повече от прозрачна - с минимални средства да се усвоят активите, производствените мощности и пазарите им и действията показват, че именно това правят новоизлюпените приватизатори.

През ноември 1997 г. „Каолин” е определено за раздържавяване от Агенцията за приватизация, като първоначалната идея е била купувач да бъде белгийското дружество „Сибелко”, което има готовност да инвестира 20 млн. долара в развитието на предприятието. Това намерение обаче бързо е изоставено, преговорите са прекратени и през 1999 г. на сцената се появява работническо-мениджърското дружество „Каолин 98” АД с член на съвета на директорите Даниела Шишкова, която е съпруга на Петко Шишков, директор на „Булброкърс” - дружество, собственост на Иво Прокопиев.

Също по това време в „Каолин” е назначен на работа братът на Прокопиев – Александър, служител на Държавна сигурност, което после ще му даде формалното основание да стане изпълнителен директор на „Каолин”, както и да придобие през 1999 г. акции от РМД, макар да няма изискуемия по закон двегодишен стаж. Никой в предприятието не познава Шишкова и Прокопиев - тя живее и работи в София, макар да се води формално „правен съветник” в „Каолин”, а той до 1998 г. е служител на РДВР Разград в служба „Сигурност”, назначен впоследствие в дружеството на длъжност „екстракционен инженер”.

Според свидетели в схемата е бил включен тогавашният изпълнителен директор на „Каолин“ Филип Калоянов, който е бил убеден от боса на „Агнешките главички” Никола Николов, че трябва да се направи РМД за приватизацията на „Каолин”, а Прокопиев ще осигури средствата. Така още през 1999 г. почвата е подготвена, остава само да се финализира приватизационният договор. Тук обаче се появява проблем.

Първоначалната оценка на „Каолин” е за цели 31 млн. лева и тя съвсем не устройва групичката „приватизатори”. Това налага бързо да се изготви нова оценка, като цената услужливо е коригирана от 31 на 7,5 млн. лева. Изключително скандално е, че оценката е изготвена не от друг, а от…”Булброкърс” на Иво Прокопиев. Така пътят за „придобиването” на „Каолин” е окончателно разчистен и договорът може да се сключи. Същият е подписан на 10.01.2000 г., като от предложената от РМД цена от 7,2 млн. лева (за 75% от акциите на предприятието) реално са платени само 10%.

Остатъкът е разсрочен и впоследствие е заплатен с компенсаторни бонове.

Със сключването на приватизационния договор обаче схемата с „Каолин” не приключва. Както и при „Винпром Дамяница”, капиталът на дружеството още същата година е увеличен, а мажоритарен собственик, записал новите акции, става основното дружество на Иво Прокопиев - „Алфа финанс холдинг”. Така работническо-мениджърското дружество губи окончателно контрола върху „Каолин”, а оттук нататък Прокопиев започва да гребе с пълни шепи от новата си „златна”, в случая каолинова мина. Разбира се, под контрола на менторите си от „Агнешките главички”.

А ако някой се чуди защо именно „Каолин” е обект на подобна скандална „приватизация” от Николов, Прокопиев и компания (освен очевидното, че се касае за печеливше предприятие с десетки милиони приходи), едно от обясненията се оказва твърде банално - дядото на Никола Николов е бил един от собствениците на находището на каолин край с. Сеново, а бащата на Николов, като единствен наследник, изявява претенции за собствеността върху „Каолин”. Реституцията обаче се оказва съвсем ненужна, защото групичката разградски „приватизатори”, в която дейно участие взема и синът му, оказал се по това време във властта, така или иначе стават горди собственици на дружеството.

Разбира се, подобно отклоняване на държавно имущество изисква и съответното разследване. Както и в случая с „Винпром Дамяница”, при който след падането на Костов от власт Филип Харманджиев и Александър Божков - тогавашен министър на икономиката, получиха обвинения от прокуратурата, но бяха оправдани от съда, така и братята Прокопиеви стават клиенти на обвинението за далаверата около „Каолин”.

Освен тях двамата на подсъдимата скамейка за извършеното престъпление по служба са изправени и членовете на борда на директорите на „Каолин” - Константин Ненов, Георги Димов, Иван Сливов, Станимир Кръстев и Филип Калоянов. На всички е взета мярка за неотклонение „парична гаранция”, ограничени са и пътуванията им в чужбина.

Обвинителният акт е изготвен, събрани са достатъчно доказателства за вината им и делото е внесено за разглеждане от Разградския окръжен съд.

Изненадващо обаче, лично окръжната прокурорка на Разград по това време Елена Хаджидимитрова в заключителната си пледоария заявява, че прокуратурата не поддържа обвинението. Скандален прецедент, без никакво логично и до момента обяснение (освен това, че вероятно е „помолена” от някого да го стори), който обаче позволява на Прокопиев и компания да се измъкнат сухи от мръсотията около приватизацията на „Каолин”. Впоследствие Хаджидимитрова е уволнена, макар и за други прегрешения.

Така, сдобивайки се в рамките на две години с предприятия, носещи милиони приходи, Прокопиев изведнъж става крупен „бизнесмен” и спокойно може да инвестира спечеленото на гърба на ощетената държава в други проекти. Медии, соларни паркове, недвижими имоти, каквото си пожелае. От „момче за всичко” и подставено лице на „Агнешките главички” и Иван Костов днес Прокопиев, макар да е също толкова зависим от тях, вече е „добрият” олигарх, опитващ се да бъде морален цензор и ментор, не желаейки да му се припомня тъмното минало.

Христоматийните примери за Костовата приватизация обаче няма как да бъдат забравени, защото граденото от поколения българи беше унищожено за месеци, а унищожителите му днес са олигарси, продължаващи да трупат пари за сметка на обикновените граждани - от пенсиите им, от разграбените находища на природни суровини, от нарязаните за скрап машини, от повишената за сметка на „зелената енергия” цена на тока.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"