Президент и служебен премиер не отговорили за спасителни проекти по Плана за възстановяване
Пак отчетоха замърсяване в района
Рискът за пречупване на заседналия кораб “Vera Su” е огромен, заяви пред “Труд” председателят на Българска морска камара (БМК) кап. Богдан Богданов след личен оглед на място. “В момента България няма нито подготвени кадри, нито техника, за да реагира адекватно в случай на криза. От 2006 г. водим битка за възстановяване на нормалната дейност по търсене и спасяване и за морска стратегия, но погромът е факт”, коментира кап. Богданов. Според него страната ни спешно се нуждае поне от модерен спасителен кораб. Последният - “Перун”, бе продаден миналата година на търг за 274 800 лв., след като 12 г. от времето на Тройната коалиция стоя на котва.
Кап. Богданов даде за пример Плана за възстановяване и развитие, в който няма и дума за морския сектор. От БМК изпратили предложение с конкретни проекти до президента и до служебния премиер, но не са получили никакъв отговор.
“В случая с “Vera Su” е нужен сериозен анализ на причините, довели до засядането. Имаме една от най-добрите в света системи за контрол на корабния трафик и за мен е загадка защо с кораба не е била установена връзка, след като 2 часа той е плавал към брега, без да промени курса си”, подчерта кап. Богданов. Около “Vera Su” отново има превишение на нормите за амониев азот в морската вода, съобщиха от Басейнова дирекция “Черноморски район”.
Служебният транспортен министър Христо Алексиев обяви, че освободил директора на ИА “Морска администрация” кап. Живко Петров заради създалата се ситуация. Вълнението е около 3-4 бала и се затруднява укрепването на кораба, работи се по 5 сценария и е установен контакт с 3 компании, правят се сценарии за изнасяне на опасния товар с хеликоптери. По думите на Алексиев, нямало забавяне, а съобразяване с нормативните актове.
Д-р Димитър Беров, Лаборатория по Морска Екология, ИБЕИ-БАН: В морето може да се излее азота от канализациите за 2 години
Наличните на борда на заседналия кораб карбамид (CH4N2O), общо около 3300 тона, е значително на фона на общите количества азот, навлизащ в крайбрежните морски води от официално регистрирани източници на азотно замърсяване - непречистени и частично пречистени отпадни води, индустриално замърсяване, реки и крайбрежни езера.
Това посочва в свой доклад д-р Димитър Беров от лабораторията по морска екология при Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
“Като пример, отчетеното в доклади и анализи на Басейонва Дирекция-Черноморски район към МОСВ годишен вток на азот от канализациите на град Варна е около 800 тона годишно, а на град Бургас - около 165 тона годишно, а по цялото ни Черноморие е около 1400 тона”, отбелязва още д-р Беров. Той предупреждава, че освобождаването на наличните на борда на кораба количества азот в морската среда, ще е еквивалента на заустването на отпадните води на повечето населени места по Черноморското ни крайбрежие в една точка в района на Яйлата.
Реагира се в първите 24 часа
Златното правило при инцидент на море е да се реагира в първите 24 часа. Това повтаряше до последния си дъх доайенът на българските морски спасители кап. Никифор Герчев. От 1977 г. той води десетки рисковани операции и обичаше да казва, че без мобилни комуникации екипажът на “Перун” се е събирал за 30 минути при нужда. В последното си интервю пред “Труд” през февруари 2020 г., кап. Герчев заяви, че чиновници извършват национално предателство, разчитайки за спасяването на човешки живот на море само на катери, които могат да стигнат на до 5 мили от брега и то при максимум 3 бала вълнение.