Божков, Манолова, Цветанов, Трифонов идват като конниците на Апокалипсиса
Кой от кого ще къса гласове
Чуйте как звучи: „четири нови проекта“ - като конниците от Апокалипсиса. Те идват: тъгъдък-тъгъдък-тъгъдък... Васил Божков, Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав Трифонов. Но какво пък им е новото на тези? Новото е че Манолова вече не омбудсман, Цветанов не е от ГЕРБ, Трифонов не е в bTV, а пък Божков даже не е и в България.
На 30 март публикувах статия, в която изказах предположението, че извънредните мерки (адекватни или не) покрай тревогите с коронавируса може би ще открехнат овертонов прозорец пред новите политически проекти. Санитарната лудост ще съсипе икономиката и някой ще трябва да дойде да я оправи на крилете на народния гняв. И ето: спасителите идат - тъгъдък-тъгъдък-тъгъдък...
Каква е тяхната платформа, тяхната програма, към какво се стремят и как възнамеряват да го постигнат? От кого ще късат гласове, кой трябва да се бои от тяхното появяване на политическия небосклон?
По първия въпрос:
Кой за какво се бори?
Или по-добре да кажем: „кой какво обещава“, защото почти винаги даден политик обещава едно, а пък се бори за съвсем друго.
Безспорно хитът на новия политически сезон е Васил Божков и затова започваме с него. С трогателна откровеност той формулира мотивите си така: „Планирам да вляза в политиката. Нуждаем се от нов политически проект. Властта трябва да бъде взета от Борисов“.
Божков прилича на квартирант, който досега е държал държавата под наем, но вече иска нотариален акт. Пусна допитване във фейсбук, за да каже после: „Що да сторя? Народът „се нуждае“, иска нов проект!“. Не става ясно само дали Божков лично ще поведе проекта или само ще даде пари. Защото ако само ще даде пари, то и досега сме гласували за проекти, на които е давал.
Но мисля, че мотивите на Божков са по-комплексни. Той е различен от всички нови проектанти (моля, позволете ми да ги наричам така!), защото като че ли не самата власт е неговата цел, а препозиционирането му от криминалния към политическия дискурс. Пък и идеята за имунитет не звучи зле. При другите проектанти не е така.
Та, на въпроса: „за какво се бори“. Програмата на Божков засега е в една точка - да разкара Борисов от власт. Кратка, ясна и разбираема за българските избиратели точка, която мнозина ще посрещнат с въодушевление, без да се замислят как би изглеждал Черепа (пардон, Божков!) като министър-председател на мястото на Борисов.
За какво се бори Мая Манолова? В общи линии за човешки правдини, както винаги. Обяви похода си към Парламента на 23 май под овациите на отново протестиращите майки. Заложи на справяне с последиците от пандемията, но дано паметта на електората да не u изиграе лоша шега, защото като дойде време за избори, може и никой вече да не се интересува от вируса. Но иначе се е ориентирала добре и е видяла прозореца, за който споменах в началото.
Платформата u, макар и в по-голямата си част рафиниран популизъм, е изработена много грамотно. На моменти прилича на програмата на Меглена Кунева, но това не бива да ни учудва: членът на ИК на Мая Манолова - Бисер Манолов - е писал както нейната, така и Куневата икономическа програма, но за втората се твърдеше, че е божем дясна. Но доколкото и Кунева, и Манолова се отличават с горещ либерализъм и изострено социално чувство, няма проблем. В общи линии Манолова ще възстановява унищожени от вируса работни места, ще създава семейни стопанства, ще издава държавни чекове за наемане на детегледачки, ще подкрепя (за къде без туй!) малкия и среден бизнес, ще законотворчества и т. н.
Закани се да се срещне с Бойко Борисов и Валери Симеонов в съда, с което накара нашият съд да заприлича в очите на гражданството на оня фенер, дето според шлагера от 1938 „Лили Марлен“ палавите госпожици уреждат срещите си с младите войници.
Цветан Цветанов също дава интелигентна заявка. И той като Божков лансира тезата, че „хората имат нужда от нови проекти“ (което е твърде спорно при 136 партии, явили се на последните избори), но се обгръща в тайнствените воали на мълчанието и ни оставя да чакаме два месеца, за да разберем какъв ще бъде неговият. Злите езици говорят, че вече е отцепил цели организации от ГЕРБ. Едно време кумецът на нашите обичаше да казва: „Не ме е яд, че се пускат слухове. Яд ме е, че излизат верни“.
Друг слух е, че Цветанов е човекът на Съединените щати. Хубав предизборен етикет, защото винаги соченият за „човек“ на някого отвън, се е ползвал с дълбоко електорално уважение отвътре. Но е добре Цветанов, докато обмисля през следващите два месеца новия си политически проект, да не забравя съответните нови проекти на Георги Първанов, Татяна Дончева, Лютви Местан, Касим Дал, Стефан Софиянски, Надежда Михайлова и други бивши величия, чиито имена вече не помним. Когато поеме по свой път, вторият по важност човек в най-голямата партия не учредява втората по големина партия в страната. Това е правило. Странно обаче защо всички хранят надеждата, че точно за тях то не важи.
За какво се бори Цветанов? За истинска икономическа стратегия и за евроатлантически принципи (Хелоу, чичо Сам!). Хитро, защото по този начин казва, че стратегията в момента не е истинска и че начело на държавата не е истинският евроатлантически човек. Умно, твърде умно.
Не знам дали подходът на Слави Трифонов е също толкова умен, но вероятно е, защото политиката е масов спектакъл, а Трифонов разбира от тази материя, което сочат и предварителните проучвания. Обаче негов проблем, както впрочем и на Мая Манолова, е „прегарянето“ - изпуснаха пика на своята популярност, когато единият беше звезда в голяма телевизия, а другата омбудсман с напомпан от популистки акции рейтинг. Сега, с всеки изминал ден, все по-малко хора ще се сещат за тях.
Да припомним, че след като не успя с „Няма такава държава“, Слави Трифонов регистрира партия „Има такъв народ“. Забележителното в нейната платформа, за която преди време говорихме подробно, е намаляването наполовина на броя на депутатите, мажоритарната избирателна система, електронното гласуване и прекият избор на прокурор и омбудсман. Неосъществимо, но дръзко, вдъхновяващо, увличащо! Наистина Слави попрегоря, но пък може да е останал още хлебец в него. Зависи каква кампания ще проведе. А той кампаниите ги умее.
Да не забравяме, че в навечерието на изборите рейтингите на новите проекти и на техните стари проектанти ще бъдат твърде различни от това, което са сега. Играта тепърва започва. Всичко се случва. Класическите управляващи и класическата опозиция може да се окажат неприятно изненадани.
Да видим сега и по втория въпрос:
Кой от кого се страхува?
Кой от кого ще къса гласове?
БСП да се притеснява от Мая Манолова и Слави Трифонов. Манолова е лява алтернатива (въпреки „дясната“ икономическа програма на Кунева), червен политик, знаков социалист, разпознаваема до сладка болка от левия електорат. Слави Трифонов пък избра сценичния популизъм, героичните пози и което е най-важното - непримирима опозиционност спрямо Бойко Борисов, ГЕРБ и всичко свързано с тях, включително и мерките против коронавируса. Слави Трифонов също ще къса от БСП.
ГЕРБ да се притесняват преди всичко от Цветанов, но и от Божков и Трифонов, чиито предизборен номер е антибойковизмът.
Патриотите да се притесняват най-вече от Божков, защото към него могат да се отлеят традиционно радикалните гласоподаватели - онези, вечно недоволните, които подкрепяха Атака и НФСБ, но се разочароваха от поведението им във властта, от притъпяването на опозиционния патос и от конюнктурния конформизъм.
От Божков трябва да се притеснява и самият Слави Трифонов, защото вече не е сам в полето на бабаитите, които ще пометат статуквото, ще сменят политическия модел и - най-важното - ще свалят Бойко Борисов.
Що се отнася до Божков, той да се притеснява от Иван Гешев.
Ще бие ли карето нови проекти стария кент флош роял?
Ако са честни, всички нови проекти трябва да признаят, че техническата им цел е една: максимално добри условия за коалиране с ГЕРБ. Това е. За друго не се борят, каквото и да ви разправят. Но не е лошо да има конкуренция, защото всяко управление, включително и това на ГЕРБ, за да е качествено, трябва да има силна опозиция и смислена алтернатива, която във всеки един момент е в състояние да го смени. Държавата е сложно учреждение, което се управлява трудно. Слава Богу, че има свойството да върви и по инерция. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.