Кой и как натисна бутона „Стоп кадър“?
След произнесената пред парламента на Каталоня реч на 10.10.2017 г. стана ясно ,че председателят на правителството на Каталуня Карлес Пучдемон, заместникът му Ориол Жункера и председателят на парламента Карме Форкадел са подписали Декларация за независимост. Също така тя е подписана и от депутатите от партиите „Заедно за ДА“ и „Кандидатура за народно единство“. Каталонският еднокамерен парламент се състои от 135 депутати, а гласувалите декларацията партии общо имат болшинство от 72 мандата. Пучдемон обясни от трибуната, че каталонският народ е изразил своята воля на референдума от 01.10.2017 г. и има пълното основание да бъде свободен в независима република от Кралство Испания. Следващото изречение изненада всички, защото беше отправено предложение провъзгласяването на независимостта да бъде преустановено и да се продължи диалогът с официален Мадрид. Диалог, който испанските власти нито са започвали, нито водят, а и заявяват, че не желаят да водят и за вбъдеще...
Единственото сигурно нещо в тази ситуация, което може да се каже е, че размирният лидер избра свободата. Към този момент - своята. В навечерието на заседанието Мадрид отправи лична закана към Пучдемон, че в случай на обявяване на независимост, ще последва незабавен арест. Едва ли това е истинската причина за предложеното решение да се „отложи“ обявяването на независимостта на Каталуня от Испания, но при всички случаи виждаме ясни сигнали за неувереност в редиците на националистите.
Реакцията на Мадрид също беше странна. Министър-председателят Мариано Рахой официално поиска разяснения от Пучдемон, дали наистина областта е обявила независимост, защото направеното заявление не било много ясно. Такова разяснение е необходимо, защото правителството е готово да задейства чл. 155 от Конституцията, с който се суспендира независимостта, но преди това трябва да изпрати писмо, с което да подкани местните власти да се съобразят с основния закон. Както виждаме, някой някъде натисна бутона „Стоп кадър“.
Ситуацията замря и двете страни замръзнаха в движенията си, чакайки решението зад сцената, т.нар. задкулисие. А „задкулисие“ в този случай определено има. Напоследък излизат много данни, че на пръв поглед „укротената“ идея за независимост на Каталуня в годините след режима на Франко изкуствено е била активирана. В периода 2000-2014 г. този въпрос беше обсъждан съвсем цивилизовано. Дори след провеждането на допитване през 2014 г., където резултатите бяха сходни с настоящите, се взе решение да не бъде развивана идеята за независимост. Изведнъж, в скоростен порядък на 08.09.2017 г. депутати от партиите „Заедно за ДА“ (JxSi) и „Кандидатура за народно единство“ (CUP) приемат законопроект за излизане на Каталуня от състава на Кралство Испания. Назначава се дата за референдум след по-малко от месец - 01.10.2017 г., като по този начин се постави централното правителство в екстрена ситуация, която естествено доведе до ескалация. Последваха незабавни смени на полицейски началници, задържания на общински лица, които проявяват неподчинение, стоварване на външни полицейски сили, неподготвени за ситуацията и естествено огромната грешка на Рахой да прибегне до грубо разпръскване на желаещите да гласуват. Но тези действия са нормални за паниката, в която изпадна Мадрид. Реално той имаше само 3 седмици за действие.
ЕС също беше поставен в сложна и несвойствена ситуация. Особено след като Каталуня го призова да поеме посредническа функция в евентуален диалог с Мадрид. ЕК витиевато заяви, че уважава правото на самоопределение , но също така и Конституцията на Испания, и счита този казус за вътрешен въпрос. Самите каталунци също бяха в шок пред перспективата да излязат от Испания за по-малко от месец, освен радостните 16-годишни младежи по площадите, заради които Пучдемон свали възрастовата граница за Референдума и разреши да гласуват.
Тези прибързани действия и от трите страни имат своите причини. За каталунските политически лидери - правото на независима държава моментално ги прави първи лица във вътрешен и международен план. Тези хора вече няма да разговарят с Брюксел, Берлин, Париж, Лондон, Москва, Вашингтон и Пекин чрез посредниците от Мадрид, а директно излизат на международната сцена. За каталунския бизнес - най-богатата провинция на Испания ще може да преразпределя бюджета си, а това значи и обществените поръчки само между своите олигарси, а не както до сега, каквото остане за тях от мадридските акули. За младежите в Каталуня - надеждата ,че ще имат повече работни места и перспективи за бъдещето, защото тези пари ще се съсредоточат в областта им. Това дава обяснение за рязкото сваляне на възрастта за гласуване до 16 г.
Заплахите за гражданска война не плашат много Мадрид. Испанците имат самочувствието и то напълно основателно за държава, която се е справяла със сепаратизма и то в условията на масов терор от страна на ЕТА - организацията на страната на Баските.
Смразяващият „съпътстващ факт“
Много по-смразяващ е другият “съпътстващ” ефект : При обявяване на независимост, заедно с Каталуня си тръгват и 23% от БВП на Испания. Страната е в списъка на т.нар. държави PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания) с огромна външна задлъжнялост. По данни на ЦРУ за м. март 2017г. същият за Испания е в общ размер от 2 трлн.36 млрд., (!) с общо обем от 93,9% от БВП. Надеждите, че отделената и непризнавана от ЕС Каталуня ще поеме бремето на своята част от дълга, трупан от омразния за тях Мадрид, са повече от наивни. Мораториум върху дълга на Испания в този огромен размер на 2 трлн. води до банкрутиране на Еврозоната, която едва оцеля от смешните на този фон гръцки 368 милиардчета, със скорост измервана в часове, а оттам и на целия ЕС.
Всички тези причини накараха режисьорите да натиснат бутона на “Стоп кадър”. Ще гледаме застиналите пози на основните артисти още няколко дни, докато зад кулисите не постигнат разбиране.