Мъжкият тенис вече над десетилетие чака някой да го избави от “диктатурата” на т. нар. “големи трима” - Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. В един момент доминиращата група бе увеличена до четворка с Анди Мъри, но британецът отпадна от кандидатите за величие, след като стана ясно, че няма да спечели 10-20 титли от Големия шлем.
Няколко поколения млади тенис звезди страдаха под “потисничеството” на всесилната тройка, първото от тях дори го нарекоха “изгубеното” (начело с нашия Григор Димитров). Но тогава титаните още бяха в разцвета на силите си и доминираха с огромното си майсторство, неукротимото желание за още успехи, надпреварвайки се един друг. Стигна се дотам, че само преди по-малко от година Джокович бе на една победа от Голям шлем, а в началото на тази Надал спечели Откритото първенство на Австралия. След финала в Мелбърн дори разочарованият му съперник Даниил Медведев призна, че мотивацията на всички по-млади тенисисти в тура е да свалят тримата крале от троновете им.
Тенисът никога не е бил спорт за “старчета” - допреди десетина години се смяташе за нормално играчите да се отказват, когато прехвърлят 30. Може би просто е трябвало да се появи точният младеж, който да превърти колелото на историята напред. А бяха много тези, които не оправдаха очакванията, въпреки че правеха страхотно впечатление в началото. Но преди по-малко от година Джокович даваше сурови уроци на Стефанос Циципас, Матео Беретини, Денис Шаповалов, Лоренцо Музети и останалите, които се оказваха между него и поредния трофей. Надал пък показа на Медведев, че когато е здрав и лявата му ръка работи, няма кой да го спре. Сякаш на корта вървеше един безкраен процес, в който мъжете поставяха момчетата на мястото им...
Карлос Алкарас обаче победи и двамата титани в два поредни дни на “Мастърс” турнир. При това го направи достатъчно убедително, за да накара почти всички около корта да заговорят за него като за сигурен бъдещ номер едно. Само на 19 години испанецът има почти съвършена игра, която изглежда неуязвима дори за величията. А също и отговарящо на нея самочувствие.
“Чувствам, че имам всичко необходимо, за да споря с най-големите”, обяви смело младокът още преди финала на въпросния “Мастърс” в Мадрид. А в него буквално отнесе Александър Зверев, сякаш не става въпрос за олимпийския шампион от Токио, а за някакъв слабак в първите кръгове.
Триумфът логично бе посрещнат с бурни овации в Испания, но той не дойде ненадейно. Карлос започна годината като предпоследният поставен в схемата в Мелбърн - 31-и, а вече е в топ 10 на ранглистата. При това е вторият най-добре представящ се тенисист през 2022-а, като отстъпва с много малко на Надал, за когото работят точките, спечелени от Големия шлем. Победните му серии бързо доведоха до сравнения с великия му сънародник - Матадора също беше много млад, когато нахлу безцеремонно в големия тенис. Също като Рафа и Алкарас разчита много на атлетизма си - може да стигна почти всяка топка на бавните клей кортове, а освен това показа завидна издръжливост в два поредни трисетови сблъсъка с двамата най-трудни противници в историята на играта. А най-впечатляващото беше, че те не се оказаха достатъчни за изгряващата звезда, а само стъпки към трофея. Явно Карлос има и най-важната съставка за голям шампион - амбицията. Тя го изведе до четири титли през годината - първата бе на клея в Рио, а след това дойде и триумфът на “Мастърс”-а в Маями. Алкарас показа, че е заплаха и на твърди кортове, но нямаше проблем бързо да превключи на висока скорост за сезона на клей в Европа като спечели титлите в Барселона и Мадрид. Последва разумно решение да пропусне последния “Мастърс” в Рим с довода, че има контузия в глезена, за да съхрани сили за “Ролан Гарос”. Няма време за чакане, звездата иска за изгрее възможно най-бързо.
“Наистина искам да отида в Париж и да спечеля турнир от Големия шлем - казва Карлос. - Искам да покажа нивото си на най-голямата сцена. Знам, че съм труден съперник за останалите. Наясно съм, че вече хората ще ме приемат като фаворит, но това ще е допълнителна мотивация за мен. Вече съм шести в ранглистата, но трябва да се изкача с още пет места, за да стана номер едно. В момента разглеждам себе си просто като тенисист, който играе добре...”
Най-добрият в света
Той чупи рекорди като тийнейджър, вече спечели два “Мастърс”-а тази година, а също и още турнири. В момента без съмнение е най-добрият тенисист в света, резултатите му го показват. Впечатляващ е начинът, по който се справя с напрежението, беше много спокоен през цялото време на мача ни. Заслужи напълно трофея, всичко в играта му е впечатляващо. Той е напълно завършен тенисист, може да играе и офанзивно, и дефанзивно. Нормално е всички да говорят за него.
Новак Джокович, водач в ранглистата
Не съм изненадан, а щастлив
Успехите му не са изненада за мен. Той вече спечели в Маями и в Барселона, така че тази титла е дори очаквана. Много съм щастлив за него. Винаги е страхотно да станеш шампион пред родна публика и тази седмица вероятно е била специална за него. В момента има огромна увереност и това може да му помогне да стигне още по-високо ниво. Радвам се, че това го прави един невероятен играч от нашата страна и ще го имаме за много години напред.
Рафаел Надал, лидер в ранглистата за годината
Искам да съм като него
Играта му е много впечатляваща, влага страхотна енергия във всеки отделен удар. Много е бърз, а освен това и реакцията му е добра. Умее и да чете играта. Мога да кажа, че Карлос е вдъхновение за мен, възхищавам му се и наистина искам да съм като него.
Стефанос Циципас, 5-и в ранглистата, една от “жертвите” на Алкарас в Барселона
Един мач в Мадрид е дълъг...
Най-впечатляващата победа на Алкарас в Мадрид бе над Джокович - три сета до 7 гейма за над 3:30 часа. И докато Надал остава идол за младока, той не пропусна да изрази уважение към Джокера като го обяви за най-добрия тенисист в момента (сърбинът веднага му върна комплимента). Но Карлос призна, че любимият му “Реал” (Мадрид) го е вдъхновил за успеха със знаменития обрат на полуфинала от Шампионската лига срещу “Манчестър Сити”.
“Един мач в Мадрид е много дълъг”, написа Алкарас на камерата след победния удар срещу Ноле. Това бе своеобразен цитат на легендата на “кралския клуб” Хуанито, който бе казал, че “90 минути на “Сантиаго Бернабеу” са много дълги”. “Манчестър Сити” и Джокович знаят, че е така...