Където е текло, пак ще тече! Тази българска поговорка сигурно е най-доброто обяснение за невероятния ренесанс, който вдигането на тежести у нас направи в последните години. Иначе няма как да разберем откъде-накъде в спорт, който със сигурност не е ръководен по най-добрия начин, а в последно време има и тежки скандали, се постигат такива успехи. Сигурно има защо народният гений да си каже: “Когато сме най-зле, така да сме”...
Не е само Карлос Насар. Преди него европейски титли грабната Ангел Русев (четвърта за него), Габриел Маринов и Божидар Андреев (с рекорди на континента). При това на континентален шампионат у нас - нещо, което рядко се случва. Първо - защото не толкова често ни дават домакинства на подобни първенства, твърде често оставаше встрани от центъра на големия спорт. И второ, защото когато цялата страна впери очи в даден спортист и очаква от него подвиг на родна земя, твърде често се получава обратен ефект. Много са примерите, когато напрежението от големия момент не позволява на българските спортни асове да покажат най-доброто от себе си.
Е, с щангистите не се случи нищо такова. Всъщност Русев и Андреев се представиха малко над очакванията. Маринов избухна ненадейно за всички, надскочи се и Иван Димов, който взе среброто в двубой в същата категория. Но все пак в центъра на вниманието отново е Насар, защото няма как да е иначе. Суперталантът, роден в Париж и израсъл в Червен бряг, този път не взриви залата със световен рекорд, въпреки че може би го искаше. Това бе първото му състезание в “Арена София”, на която всички отворени трибуни се напълниха с желаещи да видят един спортист, който може би ще се превърне в историческа фигура. Да, българите биха гледали спорт на живо, когато има какво да се види. И Карлос вдигна убедително всички щанги, които бяха нужни, за да спечели убедително титлата в категория до 89 кг. При това тук бе и големият му съперник в последните години Антонино Пицолато - италианецът не е сред щастливците в спорта, след като се сдоби в такъв конкурент точно в пика на кариерата си.
Надпревара се превърна в истинско шоу, когато здравенякът от Сицилия стана с 222 кг на гърдите - точно с 1 кг под световния рекорд на Насар, но това изцеди силите му и малко по-късно хвърли самата щанга преди сам да рухне до нея. Но Карлос вече го беше победил в “покера” със заявките - поиска 224 кг за нов световен рекорд в изтласкването. Но неуспехът на противника го направи шампион и повече рискове бяха излишни.
“Не се притесних, когато Антонино Пицолато пробва да вдигне 222 килограма. Бях решил да му покажа как се стават нещата, но просто не се наложи - разкри Насар след надпреварата. - Бях свалил килограми в следствие на температурата, която имах в последните дни. Днес нямам, но това ми доведе крампа в крака на последния опит. Бих казал, че това състезание е любимото ми, в което съм участвал. Истинската победа за мен е, че толкова много хора дойдоха да видят българска европейска титла. Затова бях така зареден и така енергичен въпреки болежки и крампите заради обезводняването. Публиката пя с мен химна и усещането бе страхотно. Това трябваше да се случи на българския народ. Можеше и по-добре, но поради крампа в крака реших да не минавам на третия си опит в изтласкването. Определено има още потенциал, който може да бъде разгърнат.”
Следващата цел пред Карлос, а и пред останалите ни щангисти, са олимпийските игри в Париж. Да, там конкуренцията ще е доста по-сериозна, най-вече от страна на невероятните състезатели от Китай и КНДР. Но... момчетата от българския тим вече показаха, че могат да показват най-доброто от себе си точно когато трябва. Вероятно точно за тогава Насар е “оставил” световния рекорд.
“Пътят към олимпиадата не спира с тази титла, другата седмица ми предстои ново състезание - добави шампионът. - Не съм забравил целта си и ще я гоня до край. Амбициите ми тази година са да участвам на максимално много състезания и да спечеля всички.”
Без максимални опити на европейското
На европейското първенство вдигаме това, което е нужно, за да стане Карлос шампион. Няма да правим максимални опити, ако не са наложителни. После ще имаме участие на Световна купа в Тайланд и след това е време за най-голямото предизвикателство - олимпиадата. Там вече трябва да сме готови за максимум.
Пламен Христов, личен треньор
На олимпиадата може да потрябва рекорд
Тук основната цел е първото място. Дали ще мине на тежести за световен рекорд, ще видим. Ако се чувства добре и има останал опит, може да пробва. Но не е казано, че задължително ще трябва да се пробва. На олимпиадата може и да се наложи, защото там е състезание, което няма нищо общо със световно или европейско.
Пламен Братойчев, треньор, преди състезанието
Технически грамотен и физически силен
Карлос е технически много грамотен, а освен това е и физически доста силен. При други състезатели тези качества трябва да се компенсират с повече труд. Няма друг вариант.
Иван Иванов, треньор на националния отбор
Направи го отново!
Той го направи отново! Карлос Насар постави поредния си световен рекорд, но за юноши - 176 кг в изхвърлянето. Европейското първенство в София бе един от последните шансове за щангистите да се класират за игрите в Париж, а пред родна публика 19-годишният Насар даде може би най-сериозната си заявка за златния олимпийски медал.
Джейк Диксън, Barbend
Има гадже от ансамбъла
Една от красавиците от ансамбъла по художествена гимнастика - Магдалина Миневска, е момичето до Карлос Насар, стана ясно в дните преди европейското. Още миналата година щангистът обяви, че има сериозна връзка, като заяви, че времето на недобре обмислените постъпки, като шофиране след употреба на наркотици и без книжка, е отминало.
“Запознахме се преди около година на лагер на Белмекен, аз направих първата стъпка - разказа Карлос. - Не се влюбвам само в лицето є, а в душата. Смятам, че тя е и красива, и с красива душа. Излъчва нежност и чистота, които трябва да има една жена. Невинността в погледа є - това за мен е важно в едно момиче.”