Да спечелиш всички състезания за годината със световни рекорди, постиженията си да са непосилни даже за асове в по-горните категории, при това да го направиш така, сякаш е най-лесното и нормално нещо на света. Да, Карлос Насар е феномен – за него необикновените неща са нещо обикновено. Сякаш още когато беше на 16 години и правеше мъжки резултати, беше ясно, че ако не му мине котка път, ще стане един от най-великите в историята...
А „котките“ не закъсняха – срязаният ахилес вече е забравен, сега на „дневен ред“ е травмата в рамото. Колкото и голям феномен да си, законите на физиката са неотменими – колкото по-тежки са щангите, толкова по-тежки са и контузиите. Карлос отложи належащата операция на рамото, за да завърши с „отличен“ невероятната 2024 г. и да стане първият българин с три златни медала от големи първенства, спечелени на три различни състезания. Разбира се, българската история във вдигането на тежести е такава, че в нея рядко може да се намери „празно“, но 20-годишният здравеняк от Червен бряг го направи. Четиримата ни досегашни „три пъти златни“ - Йордан Биков, Нораир Нурикян, Асен Златев и Янко Русев, са го правили в години, когато олимпийската титла автоматично се е брояла и за световна. А Насар завърши мисията в три действия...
А след триумфа на световното първенство в Манама вече е самостоятелен притежател и на трите световни рекорда в категория до 89 кг. Това бе и „първата му работа“ - 183 кг в изхвърлянето, с един повече от постижението на колумбиеца Йейсон Лопес от тази пролет. Това на практика му гарантира титлата, тъй като Карлос е известен с доста по-силното си изтласкване. При това на мондиала ги нямаше доста от най-изявените му конкуренти – китайските асове Ли Даин и Тян Тао вече не се и появяват на състезания с българина, нямаше го и италианецът Антонино Пицолато, който е обвинен в изнасилване в родината си...
Но изненадващ отпор във второто движение даде Ро-Куанг рьол – щангистите от КНДР ги нямаше на олимпиадата в Париж, но наложиха невероятна доминация на световното в Бахрейн. Момчето от най-затворената страна в света пряко силите си тласна 218 кг, което „застави“ Карлос да вдигне още една щанга. И тя бе 222 кг – титла в движението и нов световен рекорд в двубоя – с 1 кг над „грешката“ 404 кг от олимпиадата. Тогава обаче изтласкването му бе 224 кг и българинът се опита да надскочи и това постижение, за да даде последно шоу на публиката. Опитът нямаше значение за класирането, но Карлос бе видимо разочарован от неуспеха – много малко не му достигна да задържи четвърт тон над главата си, а дори един от съдиите зачете опита.
„Нищо, нищо... твърде много рекорди днес“, успокои го масажистът Атанас Литков след състезанието.
Достоен финал на годината след триумфа на европейското пред родна публика в София през февруари и златното лято в Париж, където е роден. При това в спорт, който минава за „цикличен“ - състезателите се подготвят за пикова форма за конкретно състезание и е доста трудно да си еднакво силен в два момента от годината, да не говорим за три...
Сега предстои ново решение – на тръгване за Персийския залив Карлос обяви, че няма да се подлага на операция на рамото дори след мондиала. Причината бил дългият период на възстановяване – очаква се да е около 8 месеца, а също така няма гаранция, че след това ще може да си върне тази форма.
„Затова реших да опитам по друг начин – с кондиционни тренировки, физиотерапии, с почивка, ще гледам да избягвам максимално операцията, защото имам какво още да дам на България“, заяви шампионът. А по време на най-тежките опити в Бахрейн си личеше, че има и болка.
Друг момент от бъдещите планове е качване на категорията. Карлос вдигна и по-големи тежести в подготвителния период, когато бе със състезателно тегло около 93 кг. А догодина международната федерация ще въдеде нови теглови класове и по всяка вероятност 20-годишният българин ще се „види принуден“ да прибави още килограми мускулна маса и да сложи още повече тежести на щангата. Все пак не крие, че мечтае задълго да остане на трона и да спечели поне три олимпийски титли.
И ако докато бе 16-годишен, изглеждаше като сигурен бъдещ голям шампион, то сега прилича на бъдещ хегемон в спорта.
„Няма случайни неща! Бог така нареди нещата, че и човек да искаше, нямаше да може да ги нареди. Аз не съм и сънувал такова развитие“, бяха думите му след олимпийския триумф.
Да, упованието в Бог е най-доброто лекарство срещу лошия късмет...
Дава дух на цяла България
Пожелавам на България да има още такива спортисти като него, защото той дава такъв дух на цяла България – да не спират, да не се отказват и да правят това, което обичат. И му пожелавам само да е здрав, оттук нататък. Много сме се надъхвали през цялото това време, дори аз като състезателка, вече бивша, той ми даваше много кураж и невероятен пример да не се отказвам. Няма нищо по-хубаво от това да имаш такъв човек до себе си.
Магдалина Миневска, приятелка на Карлос, бивша гимнастичка от националния ансамбъл
Той е щастлив само на първото място
Аз никога не съм имала болни амбиции да става първи. За мен е важно той да е щастлив, а той е щастлив само когато е на първото място, на ?1 на стълбичката. Това ме радва мен. Той не само, че побеждава, той побеждава с разлика, той чупи рекорди, това ме радва мен, че той е щастлив от самия себе си и че радва хората.
Поля Иванова, майка, след олимпийските игри
Накара водите на Стикс да пресъхнат от възхищение
Легендата на Карлос Насар е тук, в този декемврийски ден на изтичащата година и е повод за вдъхновение, растеж и вяра, че човек може да постигне и най-откачената си мечта, да надделее над себе си, над болката, над най-могъщите съперници, дори над бога на нещастието и да накара целият свят да онемее, а водите на самата река Стикс да пресъхнат от възхищение.
Иво Иванов, журналист и писател
Тренира сам с масажист
Огромната част от великите постижения на „българската щанга“ са под ръководството на знаменития Иван Абаджиев. Но Карлос Насар сякаш дори няма нужда от треньор, за да вземе световна титла. Подготовката му мина на Белмекен в компанията на масажиста Атанас Литков, който бе и човекът, отговарящ за заявките в Бахрейн.
Карлос твърди, че необходимата информация за тренировките вече е достъпна, остава да я приложиш. А той явно няма нужда някой да го мотивира допълнително, за да я приложи, у себе си има достатъчно мотивация за тежките натоварвания. „Докато тренирам тук, цяла България е с мен“, каза по време на тренировките в Рила.
Иначе първият му треньор Илиян Илиев загива в ръцете му на път именно за високопланинската база. След това синът му Павел Христов бе наставник на Карлос на олимпиадата, след като щангистът влезе в конфликт с доскорошния треньор на националния отбор Иван Иванов.