С всеки изминал ден рухва и митът за "непобедимата армия на Путин"
Защо руските "добротворци", мразещи Запада, тънат в благата и технологиите, създавани от същия този Запад, а не сведат живота си до "сделано в России"?
Свидетели сме на историческата катастрофа на "руския свят", разбиран като великоруска претенция за доминация над други народи. На 24 февруари 2022 г. без машина на времето се събудихме в 30-те години на XX-я век - време, когато Свободният свят се изправя пред бавно разстилащи се, като разлята сярна киселина, агресивни обсесии. Както сполучливо пише знаменитият историк Пол Джонсън, по онова време авторитарните и тоталитарни режими в Русия, Германия и Япония ги превръщат в държави-хищници, а Италия - в държава-чакал, която чака остатъците от плячката на хищниците. Всички те, макар и обзети от взаимно недоверие и конфликти, с охота стават съучастници в престъпна геополитическа игра за подмяна на крехкото международно право с правото на силата, с Realpolitik, за да реализират шовинистични и завоевателни цели.
Днес, разликата е, че от някогашните държави-хищници в такава роля остава путинска Русия, наобикаляна от ислямистки Иран и само частично подкрепяна от комунистически Китай. Агресията срещу Украйна се превръща в постмодерен римейк на съветската война срещу Финландия от 1939 г., която също е била брандирана като "освободителна", и пак така е посрещната с героична съпротива от финландците.
Атмосферата на 30-те кънти днес от руската пропаганда по всички азимути. Онзи ден глашатаят на Путин - Владимир Соловьов, в ефира на държавния канал "Россия 24" открито заяви: "...кой каза, че е необходимо да оставаме в границите на Украйна?... Целият свят ще бъде в руини."
Това не е необуздан изблик на някакъв тв водещ. Цялата тази пещерна реторика е разположена върху геополитическото фентъзи на Александър Дугин, което проектира света като битка между тайните ордени на евразийците и атлантиците, в която Русия, като държава-цивилизация, била призвана свише да установи "руски свят" над Европа и Азия (вж. повече в моята статия в "Труд" под заглавие "Дугин и руската агресия").
Кремъл днес е средоточие на тези налудни концепции - Свободният свят бил универсалното Зло (което е виновно дори за агресията срещу Украйна), а Русия била олицетворение на всемирното Добро. Разбира се, това е само опаковката, предназначена да завърти акъла на част от масовата публика. Опаковка, изпод която се крият циничните имперски интереси на руското самодържавие. Мислещите хора би трябвало, ако не друго, то поне да си задават класическия житейски въпрос: защо руските "добротворци", мразещи Запада, в същото време тънат в благата и технологиите, създавани от същия този Запад, а не сведат живота си до "сделано в России"? Защо пращат децата си да учат и повечето от тях остават да живеят на Запад, а не се връщат в Архангелск, Псков или в Подмосковието? Защо купуват вили и имоти в този западен "ад" по френската Ривиера и в Маями, а не в "рая" на Махачкала или Крим? Типичен пример е въпросният Соловьов, който громи "злия Запад", но въпреки това е предпочел да си купи вила за 6.5 млн. евро на езерото Комо в Италия, а не на Ладожкото езеро в "добрия руски свят", и се вози на "Майбах", а не в руските "пецелапи" (по "Кин-дза-дза!"), които слизат от конвейрите на АвтоВАЗ (спрели сега заради санкциите).
Както в края на 30-те, Хитлер и неговата камарила, водени от параноични видения за "хилядолетен Райх", "превъзходство на арийската раса", "непобедимост на германската армия" и "световния еврейски заговор", хвърлят света в нова световна война, която са обречени да загубят, така днес Путин и кремълската върхушка се опитват да изправят света пред Трета световна война в името на "спасяването на Русия от световния заговор на англо-саксите". Но както вчера, така и днес опитът за налагането на нов, този път "руски ред", е изначално обречен.
Путин вече изгуби войната срещу Украйна - стратегически, дипломатически, информационно и морално-политически. Кремъл вече сам признава това със започналата чистка по върховете на външното разузнаване.
В началото руската пропаганда "успокояваше", че Путин щял да прегази Украйна "за 2-3 дни". Не се случи. После дълбокомислено разсъждаваше как всичко било така планирано, че да приключи в "първите дни на март". След като и това не се случи, пророкуваха, че Украйна щяла да падне на 15-я ден - такава била стратегията. Когато и това не се случи, взеха да търсят паралели с американската инвазия в Ирак, която уж била продължила близо два месеца, макар истината да е, че Багдад и Саддам паднаха за 3 седмици. Вече говорят, че Русия нямало закъде да бърза. Пропаганда, стремяща се да замъгли катастрофата.
Истината е, че народът на Украйна води своята Отечествена война срещу агресорите. Героично бранят своята държава и това съкруши руската пропаганда, че нашествениците били "освободители". С всеки изминал ден рухва и митът за "непобедимата армия на Путин", за нейната завидна организация и умения. Провалът и нарастващите загуби в жива сила и техника накараха Путин да хвърли като пушечно месо наборни войници, след като довчера лъжеше, че в Украйна ще има само професионална армия. Привикаха и радикалните ислямски главорези на Кадиров от Чечня да убиват християнска Украйна, а сега, когато все повече информации твърдят, че кадировци са разгромени, "непобедимите" търсят помощ от сирийски наемници. Обстрелват масирано жилищни райони, болници, избиват мирно население - класически военни престъпления. Харков, в който има значително рускоезично население, също не посрещна агресорите като "освободители", а храбро се сражава.
Днес Русия е на подсъдимата скамейка в Хага, изолирана и остракирана от почти целия свят. Дори и Китай, въпреки съвместната декларация за взаимна подкрепа от началото на февруари, е по-скоро сдържан - не гласува "против", а "въздържал се" по осъждането на руската агресия в ООН, ограничи двете държавни банки, които финансират значима част от тьрговския обмен с Русия. Китай едва ли ще си унищожи икономиката, две трети от чийто износ е за САЩ и ЕС, за да спонсорира протяжна и осъдена от света агресия на Путин.
Дори и с цената на варварско унищожение Русия да превземе Киев и да наложи свой марионетен режим, Кремъл няма да може да окупира трайно Украйна. Според военни специалисти за целта би трябвало Русия да разположи 500-хилядна войска в Украйна, а няма нито ресурсите, нито силата да го стори. Не само заради опустошителните санкции и изолация, които тепърва ще върнат страната десетилетия назад в годините на соц-дефицитите и мизерията на казармения социализъм. А и защото тази агресия издълба дълбока пропаст - за украинците "руският свят" вовеки ще бъде Мордор.
За нас, обаче, тъжното е друго - вижте страницата на руското посолство във Фейсбук. Десетки хора, които се наричат българи, зоват Русия да нападне България, да бомбардира, да ни окупира. Позорните брътвежи на тези колаборационисти показват колко съдбовно беше, че като държава и народ съумяхме да подпечатим с членството в ЕС и НАТО безвъзвратното си излизане от "руския свят", към който принудително бяхме прикачени с Ялтенските споразумения. Днес Украйна с кръвта си подпечатва своята принадлежност към Свободния свят.