Непретенциозните листа имат антиракови качества
Кейлът, или листното зеле, е бил култивиран и често употребяван в Древна Гърция и античен Рим. В наше време растението намира все по-голяма популярност у нас, а за много американски последователи на здравословното хранене е носител на легендарна слава. Кейлът е член на групата култивирани растения, чийто първородственик е дивата горчица (Brassica oleracea). От всички представители на тази група, сред които са зелето, брюкселското зеле, карфиолът, броколите и т. н., той се отличава с най-близки качества до тези на дивия си предшественик. Съществуват много сортове кейл, като багрите на листата са в богата палитра- от светлозелени до тъмно лилави. Същото може да бъде казано и за големината и формата им.
Според многобройни източници кейлът е може би най-питателният култивиран зеленолистен зеленчук. Посочван е като носител на ценни качества от световноизвестни капацитети в областта на натуралната хигиена Майкъл Грегър и Джоуел Фърман.
Той съдържа огромни количества витамин К, богат е на провитамин А и витамин С, съдържа и задоволително количество витамини от групата В и витамин Е. Минералният му състав е доста разнообразен - откриват се манган, мед, калций, желязо, калий и фосфор.
Абсолютен шампион е по съдържание на лутеин. Този каротиноид доказано има основна роля при изграждане и поддържане на доброто зрение.
Зеленчукът е много полезен при хора, страдащи от високи стойности на лошия холестерол. Интересното тук е, че многобройни изследвания сочат сготвените на пара листа като значително по-ефективни за повлияване на тези състояния, отколкото в суровите. Като всеки листен зеленчук, кейлът съдържа голямо количество фолати, фибри и хлорофил, отговорни за подобряване работата на храносмилателната система.
Суровото листно зеле, както и всички негови родственици, при стриване, сдъвкване или смилане формира вид глюкозинолат, наречен сулфорафан, за който категорично е установено с научни изследвания, че притежава противораково действие.
Един интересен представител на въпросните вещества - глюкорафанин, при разрушаване на клетъчната структура при консумация на зелеви, под действието на ензима мирозиназа, формира мощния антираков агент сулфорафан.
За съжаление, мирозиназата е протеин и като такъв много лесно денатурира под въздействието на висока температура. Затова е добре да консумираме зелевите растения в сурово състояние или предварително да ги смелим или нарежем на ситно и после да ги готвим, а не както е масовата практика първо да ги сварим, а после да ги пасираме на крем супа например или за пюре. Има и още един начин да запазим формирането на сулфорафан. Съобщава ни го в научните си разработки д-р Майкъл Грегър.
Според него след сготвянето на броколите например, които държат първенството по съдържание на глюкорафанин (особено кълновете от броколи), трябва да се наръсят с прясно смлени семена от синап, в които мирозиназата е активна и така отново да се формират големи количества от ценния сулфорафан.
Глюкозинолатите имат и мобилизиращ вътреклетъчната детоксикация ефект. В последните години се възлагат големи надежди на кейла заради възможността да защитава стомашната лигавица от ускорения растеж на хеликобактер пилори, основният причинител на язва.
Кейлът е впечатляващ зеленчук и по още една причина. Той е силно устойчив на студ и може да ни дари със свежи листа от градината при умерено студени месеци. Добър избор е за приготвяне на смути, комбинирайки се със зелена ябълка, банан и др. Винаги напомням на пациентите, че за смути е необходимо да се отстрани твърдата средна жила на листа.
Присъствието на кейла в менюто през навъсените дни внася богато разнообразие на достъпна цена.
Рецепта на консултант Пламен Иванов
300 мл сок от сурова тиква, 20 г. джинджифил, 1 банан и 1 щипка канела се смесват и блендират до получаване на гладка смес.
Зелено смути
1 обелена и нарязана на едри парчета ябълка, 1 банан, 5-6 стръка рукола, 2 обезкостени фурми и 150 мл вода се блендират до получаване на гладка смес.
Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков
Върху листо от кейл (за предпочитане от сортовете с дълги и некъдрави листа) се намазва дебел слой от паста, съставена от 1/2 намачкано авокадо с 1 суп. лъжица хранителна мая и щипка самардала. След това се наръсва с наситнени краставици, копър и пресен лук.