Екранни спомени за велики филмови и музикални легенди в София и Пловдив
Прожекциите продължават в рамките на Киномания до 30 ноември
Карин Тардийо превръща „Привързване“ в драматично преживяване за публиката
Лукино Висконти режисира Ален Делон в шедьовъра „Роко и неговите братя“
Задължителни заглавия с награди от Кан, Венеция
Сензационен успех на екзотичната история в „Дахомей“
Почит към незаменими екранни идол, превърнали европейското кино в златен стандарт
Програмата на 14-ия Фестивал на френския филм в рамките на Киномания продължава с някои от най-интригуващите заглавия в специалната селекция от 13 филма, които Посолството на Франция и Френският институт в България предлагат на публиката.
„Привързване“
На 27 ноември в зала „Славейков“ от 19 часа е прожекцията на „Привързване“ на Карин Тардийо. В ролите са топ имена от европейския културен пейзаж като Валерия Бруни Тедески, Пио Мармаи, Вимала Понс и Рафаел Кенар. Сюжеeтът ни среща с петдесетгодишната Сандра, която ревниво пази своята независимост, но неусетно, макар и без желание, се сближава със съседа от същия етаж и двете му деца. Неочаквано за всички, тя постепенно се привързва с благосклонно приелото я семейство.
Изграденият от 12 глави сценарий, съответстващ на израстването на новородено в семейството дете, ни запознава с многобройни персонажи, надарени с изявена самоличност. Често затрогващ, без да бъде натрапчив, филмът засяга голям брой обикновени случки, изпълнени с хуманност – обширна ода за нещата от живота с интересна развръзка, която би харесала на всеки. По романа „Интимност“ на Алис Ферне.
„В музиката“
От официалната селекция на 77-мия фестивал Кан пристига драматичната комедия „В музиката“ на Еманюел Куркол
В ролите са Бенжамен Лаверн, Пиер Лотен и Сара Суко. Тибо е диригент с международна известност, гастролиращ навсякъде по света. Когато научава, че е осиновен като малък, разкрива съществуването на свой брат – Джими, работник в ученически стол и тромбонист в духов оркестър в северна Франция. Наглед всичко ги разделя, с изключение на любовта им към музиката. Установявайки изключителния музикален талант на брат си, Тибо си поставя за цел да поправи несправедливостта на съдбата. Джими започва да мечтае за различен живот… Прожекцията в зала „Славейков“ е на 29.11, 19:00 часа.
Спомени за една от великите екранни легенди ни очакват в „Моят Марчело“ с Киара Мастрояни, Катрин Деньов, Фабрис Лукини, Никол Гарсия, Бенжамен Биоле, Мелвил Пупо.
Това е историята на една жена, на име Киара. Тя е актриса, дъщеря на Марчело Мастрояни и Катрин Деньов и, едно лято, притеснена от житейски проблеми, решава че трябва да заживее като баща си. Започва да се облича като него, да говори като него, да диша като него и прави това тъй натрапчиво, че хората около нея започват да ѝ вярват и да я наричат „Марчело“. Филмът е част от официалната селекция на фестивала в Кан 2024. Прожекцията в зала „Славейков“ е на 30.11, 19:00 часа.
Носталгията по легендарните фигури на киното продължава с „Франсоа Трюфо, сценарият на моя живот“ на Давид Тебул. Филмите на Франсоа Трюфо „се движат като влак, разбираш-ли? Като влак в нощта“. Животът му протече в същия ритъм; идва надписа КРАЙ, а той е на 52 години. Няколко месеца по-рано майсторът на киното решава да се открие пред приятеля си от детинство Клод дьо Живре и се потапя в историята на семейство си. Но не му стига време да довърши автобиографичния си проект, за който избрал заглавието: „Сценарият на моя живот“. Филмът на Давид Тебул, основан на непубликувани писма и документи, разкрива част от този последен разказ. Написан заедно със Серж Тубиана. Част от Фестивала в Кан 2024 – Официална селекция „Класики“. Прожекция в зала „Славейков“, Френски институт, на 25.11, 19:00 часа.
„Историята на Адел Ю“
Класика е и „Историята на Адел Ю.“, режисирана преди половин век именно от Франсоа Трюфо. В ролите са Изабел Аджани, Брус Робинсън, Силвия Мариот. Младата мис Люли се настанява в Халифакс през 1863 г. Дошла е да търси лейтенант Пинсън, в когото е лудо влюбена, но той не споделя чувствата ѝ. Колкото и да я отбягва, тя не престава да го преследва, макар да знае, че има любовница. Зад името мис Люли се крие всъщност Адел Юго – втората дъщеря на бележития поет Виктор Юго. Водена от натрапчива мания се опитва на всяка цена да се омъжи за Пинсън, осуетява брака му с друга жена. Майката на Адел умира, а Пинсън заминава за Барбадос, където Адел упорито продължава да го преследва. Приютена от г-жа Баа, която предупреждава семейство Юго, Адел е върната във Франция, където е изпратена на лечение в приют. По романа „Дневникът на Адел Юго“ на Францис Вернор Гил. Награди „Оскар“ 1976 г.: Изабел Аджани с номинация за най-добра актриса за ролята си във филма, който може да бъде гледан в програмата на Фестивала и Киномания. Прожекцията в зала „Славейков“ е на 26.11, 19:00 часа.
Селекцията с шедьоври се спира и на творческото наследство на незабравимия Ален Делон със специална прожекция на „Роко и неговите братя“. Режисьор е Лукино Висконти. В ролите освен Делон са още Ренато Салватори, Ани Жирардо, Катина Паксино, Роже Анен. Ето го и сюжета: „Напускайки бедната провинция Лукания в южна Италия, семейство Паронди – майката вдовица и петимата ѝ синове Винченцо, Симоне, Роко, Чиро и Лука се установяват в Милано. Винченцо се жени. Симоне тренира да стане боксьор. Роко е на работа в бояджийска работилница. Чиро е на работа през деня, а вечер следва курс за специализация. Хармонията в семейството е нарушена от навлизането на Надя, млада проститутка, в която Симоне и Роко последователно се влюбват…“ Венеция 1960: специална награда на журито и награда ФИПРЕССИ. Прожекция в зала „Славейков“ - 24.11, 17:00 часа.
Фестивалът на Френския филм продължава до 30 ноември с изобилие от световни хитове, европейска естетика плюс спомени за велики легенди. Прожекциите са в няколко салона в столицата и Пловдив, включително в зала „Славейков“ във Френския институт в София. Откриването вече отдаде почит на 150-годишнината от рождението на френския композитор Морис Равел и хипнотичното му Болеро – последна негова композиция от 1928 г., представена на 22 ноември същата година в парижката опера „Гарние“ от балерината Ида Рубинщайн, на която е посветена.
„Болеро“
На музиката се отдава почит и през спомена за великолепния Шарл Азнавур, чиято стогодишнина от рождението отбелязваме тази година с филма „Господин Азнавур“, пресъздаден отчасти от Гран Кор Малад – също музикант. Филмът проследява жизнения път на този син на арменски емигранти, композирал повече от 1200 песни, не само за себе си но и за други прочути изпълнители като Едит Пиаф, Жулиет Греко или френската певица Силви Вартан. На същата тема е комедията „В музиката“ на Еманюел Куркол, обединяваща дарованието на двама братя, чиито съдби по всичко друго се различават. Този истински празник на френското кино ще хвърли светлина върху най-различни кинематографски стилове, включително документалния „Дахомей“ на франко-сенегалската режисьорка Мати Диоп, приканващ към дълбоко преосмисляне на изкуството и колонизацията, във връзка с репатрирането в Бенин на 26 кралски съкровища, съхранявани във Франция. Ще се отдаде почит и пред Ален Делон – икона на френското кино, напуснал ни тази година.
„Дахомей“
Посолството на Франция и Френският институт в България предлагат общо 13 филма – палитра от образи и музика, емоции и добро настроение, смях и сълзи, но също и въпросителни, по време на настоящето 14 издание на Фестивала на френския филм, в рамките на Киномания.
Друго предложение е „Когато идва есента“ на едно от най-големите имена в европейското кино днес - Франсоа Озон. В ролите са Елен Венсан, Жозиен Баласко, Людивин Сание, Пиер Лотен и Софи Гиймен. Ето го и сюжета: Пенсионерката Мишел, безупречна във всяко отношение, прекарва старините си в малко бургундско село, в близост до най-добрата си приятелка Мари-Клод. За празника на Вси светии, дъщеря ѝ Валери я посещава и оставя сина си Люкас да ѝ гостува през едноседмичната ваканция. Но нищо не протича както предвидено.
„Тихият син“
Интригуващо заглави е и „Тихият син“ на Делфин и Мюриел Кулен с Венсан Линдон, Бенжамен Воазен, Стефан Крепон. Пиер се грижи сам за двамата си синове. По-младият, Луи, успешно се справя с учебните занятия и лесно напредва в живота. По-големият, Фюс, тръгва в погрешна посока. Обсебен от насилието и грубите обноски, той се сближава с групи на крайната десница и се отрича от ценностите на баща си. Пиер наблюдава безпомощно въздействието върху сина му на тези опасни връзки. Постепенно, бащината обич отстъпва пред непостижимото разбирателство… Адаптация на романа „Колкото е нужно от нощта“ на Лоран Петиманжен.
Деми Мур във „Веществото“