Смолян чества 100 години от рождението на видния българин
Ученият проектира първите български ракети още през 1942 г.
„Аз нямам идоли, ни божества,
но имам страстната амбиция
да опознавам неизвестността
и вечно да съм опозиция.
Това е истината. Зад която са цели 96 години, един бурен живот. Автор на горните стихове под надслова „Моето верую“ е един уникален човек, един изявен български учен-енциклопедист, философът-академик Кирил Василев. Чиято 100-годишнина от рождението честваме днес. А е уникален и изявен не само като дългогодишен преподавател по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е обучил през десетилетията хиляди студенти, не само като автор на блестящата книга „За любовта“, преиздавана от нас многократно, а в милиарден Китай през 2008-а г. е най-четената, най-издаваната и търсена книга от чуждестранен автор, но уникален и като журналист - автор на стотици блестящи статии, коментари, есета, фейлетони и други материали. Като учен пък е издал 32 специализирани тома и учебници, оставяйки след кончината си още 25 напълно готови за печат книги, за което обаче сега няма пари (посмъртно бе издадена само „Светлосенки на човешката индивидуалност“).
Кирил Василев е познат и като поет – написал стотици стихове, и като художник, и карикатурист – сътворил над 100 рисунки и картини, познат е дори и като автор, и разпространител на вицове – негова е книгата „45 години вицове“, сочеща мястото на осмиването и смеха срещу насилието в годините на тоталитаризма.
Да, известен е с всичко това академик Кирил Василев. Не е известно обаче за него, че със своя търсещ, енциклопедичен ум, още през 1942-а година като студент в София, сам е измайсторил модели на първите български ракети. Чиито чертежи и днес още са факт. Да, летателни апарати е измислял, описал, обяснил и рисувал, чиито крила още тогава (!) са можели и трябвало да се сгъват и разгъват в полет и така са ставали ... ракети. Подобно на немските „ФАУ“, за които обаче българинът от смолянското село Турян нито бил чувал, нито бил виждал. А идеята за ракетите „подсказал“ 10 г. по-рано на ученика от школото в Турян не кой да е, а великият Айнщайн. Чиято формула детето Кирил искало и се опитвало да разбере, но не можело. Но я разкрил след години и дори я описал студентът-философ Василев. И точно тя го довела до ракетите. Неосъществените. Като за купуване на части за тях, в беднотията, колективно пари събирали с колегите състуденти, а той пък давал всичките свои, получени от чобанлъка и дюлгерлъка на баща му. Пълна утопия.
С голяма ретроспективна изложба от подбрани негови творби - над 70 графики и още толкова стихотворения, ще отбележат в любимия му Смолян (родното му с. Турян е само на 12 километра и отдавна е в границите на града) годишнината от рождението на академик Кирил Василев. Официално ще открият експозицията на 4-и юли в галерия „Петър Стайков“ на Клуба на дейците на културата. А ще е там не само защото е удостоен с почетното звание „Народен деятел на науката“ още в 1984-а г. от висшия тогава орган на България - Държавният съвет, пък науката е част от културата на нацията, а защото цял живот е работил ръка за ръка колкото за наука, толкова и за културата на народа, казва дъщерята на твореца Мария Василева - известен наш режисьор, по родопски наричана в семейството им Мия.
Някога, в 1931-а, 13-годишният прогимназист в училището в с. Райково (сега квартал на Смолян) става член на РМС, после, увлечен от идеите, 20-годишен влиза в комунистическата партия, а в 1944-а философът Василев вече е в Среднородопската дружина „Колю Шишаманов“ и като партизанин среща 9-и септември. Завършва и право, но си остава философ, за каквото е мечтаел още от дете. Впрочем, в тяхната селска къща четенето не е било на мода, книги са нямали никакви и единствената книжка е била някаква песнопойка. Затова именно „Аз съм като айсберг, 1/3 съм над водата и 2/3 под повърхността“ е казвал за себе си и за произхода академик Василев пред близки и приятели. Като и днес те твърдят, че постоянно, чак до смъртта му на 30.07.2014 г., постоянно са го откривали и преоткривали. С неговите скрити интереси и многообхватни знания, с неговите политически и всякакви приумици, с неговите вицове и хрумвания, с неговите добрини и лошавини, с какво ли още не. А именно новооткриваните неща в „айсберга Василев“ са били под водата, но излизайки отгоре й са го правели от интересен – по-интересен, твърдят тези, които са го познавали. Не криейки обаче и допълнението му - „Аз съм съчетание на сладкодумността и приказливостта на майка ми и скромността, и срамежливостта на баща ми“.
Да, това бе любимото откровение на академик Василев, казва днес дъщеря му, режисьорката Мийка. Която говори за него не като за близък родител, а като за чужд човек, в трето лице - „Той“... В тази връзка тя сочи и един прикриван от бившите ни управници исторически факт. Преди доста години, още като професор, „Той“ е открил публикация от 1921 г. на вожда на червената революция в Русия – Владимир Ленин, в която Илич е посочил 3 слабости на болшевишката партия и те са: „ безкултурието на кадрите, рушветчийството и надменността“. Няма що, прозорлив е бил Ленин, още тогава е предупредил какво ще стане в България когато комунисти/болшевики вземат властта. Което и стана – със съжаление констатира старият комунист и партизанин от Родопите. И е описал всичко това в книгите си. Както и във вицовете си, впрочем. За което приживе за някои веднага е станал „лош“, т. е. врагът с партиен билет, както казваха тогава...
Но дойде промяната в България в 1989- а и нещата се промениха. Промени се вече и отношението към академик Кирил Василев – същият, на когото по времето на късния комунизъм дори му бе забранено да идва в родния си край. Защо ли? За да не буни народа, евентуално, с истините, които виждаше и казваше. Но днес отдаваме дължимото и на труда, и на делата му. А в това време той кротко спи вечния си сън в родното село Турян, урната с праха му е там, до тази на неговата майка.