- Г-н Живков, през януари обявихте, че общината има най-големия бюджет за последните над 20 години – 42 млн. лева, които със средствата от европейските проекти ще надхвърлят 50 млн.лв. Къде и как ще бъдат вложени тези пари и ще усетят ли хората реално това?
- Бюджетът вече стигна 60 млн. лева, 4,5 млн. лева са само собствените ни приходи дотук. Основен акцент на дейността ни е обновяване и увеличаване на зелената среда в Монтана. Инвестираме 6,3 млн. лева в цялостната реконструкция на четири парка и една от алеите. И се надявам, че хората вече усещат променената среда – т. нар. „зелена Монтана”. Заедно с четирите градски парка и бул. „Хаджи Димитър” реконструираме и още шест зелени зони - Слънчевата градина, градината на „Иван Вазов”, парка Свети дух, градината на музея , на гарата и зад хотел „Огоста”. Монтана е град с огромна зелена система – над 600 дка. Всички паркове вече са много по-различни – уютни, осветени, с места за отдих, спорт и игри за децата. Иска ми се онези, които говорят как в Северозапада е мизерия и няма хора, да видят парковете ни, пълни с майки и деца. Втората тема, много важна за нас е образователната инфраструктура. 40 % от децата от Лом до Ком учат в Монтана.Тук е учебният център на целия регион. Затова сме се заели да реновираме най-големите училища в града - сградата на Природо-математическата и Езиковата гимназии, 3-то и 4-то училище и на най-големите детски градини. Изградихме и нова детска градина в квартал „Кошарник”. Инвестициите ни в образованието са за 8 млн. лева - най-значителните капиталовложения в образование през последния половин век.
- Общината инвестира ли и в икономиката на града и района?
- Разбира се, изключително важна е и промишлената зона на града. Със своите около 2400 микро, малки и средни фирми Монтана е икономически център на Северозапада. Заели сме се да отворим тази зона, урегулираме имотите, с 2,5 млн. лева правим ремонт на улица „Индустриална”. Технологичният ни парк, изграден с европейски средства, вече е почти изцяло зает от наши и чужди фирми и обмисляме разширяването му. Това са новите крачки и новият път на града и общината. Монтана изправя снага и част от неблагоприятните процеси, които са типични за Северозапада, не важат в тази степен тук.
- Как ще обясните обаче парадокса, че предприятията и работните места, макар и с не високи темпове, се увеличават, а хората намаляват? Много работодатели се оплакват, че няма не само специалисти, но и работници?
- Безработицата отдавна не е най-големият проблем за града и общината ни, тя е най-ниска в целия Северозапад – малко над 6 %. По-ниските доходи са проблем. Наистина все по-малко се намира качествена работна ръка. И това не е проблем само на Монтана, а на цяла България, като изключим може би София и 2-3 по-големи града. Затова се опитваме да подобрим максимално жизнената среда, и ако това се съчетае и с по-добри доходи за хората, може да настъпи частична промяна, която да продължи. Един професионален държавен колеж, подкрепян от частния бизнес, също би помогнал да привлечем, подготвим и задържим млади хора в района.
- В предизборните си програми - вече пет, вие акцентирате на опазване и строеж на читалища и храмове във всичките 23 села на общината. Докъде стигна изпълнението на тази задача?
- Стремежът да запазим читалищата и храмовете, а където няма – да построим, не е фикс идея или кампания. Изключително важни за нас като народ са училището, семейството и религията. За съжаление не навсякъде има училища, но полагаме огромни усилия да запазим всичко и да го разширим. Затова навсякъде ще има читалища и църкви, както има и кметства. Три храма в момента се изграждат и довършват – в Трифоново, Войници и Крапчене, ремонтира се черквата в Смоляновци. На 3 юни правим копка за последния храм в село Долна Рикса. С него всичките ни 23 села ще имат молитвени домове. Пред завършване е и новият голям храм „Свети Дух” в Монтана, предстои иконописването му. Но черквите и читалищата, колкото и да са важни, не са единствената ни грижа за селата. Всяка година инвестираме в благоустрояването им, защото хората там имат нужда от добри условия за живот, така запазваме и селищата, и традициите си. За селата тази година са отделени 1,5 млн. лева, но очакванията на хората са големи и вероятно ще актуализираме тази сума. Селата на 30 км около Монтана се съживяват, хора купуват и реновират запустели къщи, за да живеят и отдъхват в тях.
- Неотдавна бяхте в Китай, където подписахте споразумение за сътрудничество с град Инчуан , наричан „Града на бъдещето”. Това партньорство ще има ли и икономически измерения?
- Очакваме посещение на китайска бизнес делегация. От Китай проявяват интерес към строеж на терминал в България и Монтана е един от районите, който проучват. При нас се кръстосват два еврокоридора, по които минават пътищата към Европа и Близкия изток и имаме шанс да привлечем китайски инвестиции.
- Ще почерпим ли от Китай опит и в развитието на „умните градове”?
- Първата стъпка към създаването на „умен град” в Монтана вече направихме като монтирахме аналитична видеосистема на входовете и в центъра. Това осигурява обществен ред, сигурност и спокойствие на гражданите . С един от мобилните оператори наскоро демонстрирахме и как модерните технологии контролират чистотата на въздуха, управлението на отпадъците, уличното осветление и автомобилното паркиране като спестяват ресурси и намират решения на дългогодишни проблеми. Това е бъдещето – технологии, които повишават сигурността и качеството на живот и имаме амбицията Монтана да върви в тази посока. Но трябва да си дадем сметка, че преди да станем „умен град”, трябва да станем „умни хора”. В умните градове няма счупени пейки и лампи, незаконни гаражи, автомобили по тротоарите... Затова полагаме усилия да въведем първо ред и грижа за създаденото. И отзвукът и подкрепата сред хората са много добри, макар че има и недоволни.
- Какво ще пожелаете на жителите и гостите на Монтана за празника?
- Казвам им – вижте добре и не подминавайте тази изконна земя между Хемус и Дунав. Имайте самочувствието, че живеете в един древен и красив град. Въпреки проблемите, които има всеки един човек и град, трябва да имаме воля да ги преодолеем. Градът ще бъде по-хубав, по-зелен, по-чист, когато всеки от нас се грижи за него. Бъдете живи, здрави и щастливи!
Златко Живков е роден на 5 ноември 1959 г. Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, магистър по история. Специализирал е „История на българското Възраждане” в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е учител, директор и началник на Инспектората на МО в област Монтана. Пети мандат е кмет на Монтана. От 2007 г. е зам. председател на НСОРБ и член на Комитета на регионите в ЕС. Женен, с две деца.