„Продължаваме промяната. На тъмно!“, този почти афоризъм написаха хората из социалните мрежи по повод кризата с цените на електроенергията. „Не спим достатъчно, работим здраво и имаме голям прогрес“, отговори премиерът. И прати финансова проверка на общините, които мърморят, че нямат пари за ток. Правителството сплаши общинската власт, считайки, че изключването на осветлението е оперативно мероприятие на ГЕРБ.
Откакто получи властта, коалицията анти-ГЕРБ започна да скрибуца. Това беше очаквано, защото всеки иска повече за собствената си свита при подялбата на властта и от финансовите потоци, които властта трябва да преразпределя. Разривът между правителството на Кирил Петков и президента Румен Радев става все по-остър. Но Радев ли се отстранява от правителството, или правителството отстранява Радев?! Това е важен и интересен въпрос, чийто отговор може да ни даде прогностичен поглед върху развитието на политическата ситуация у нас.
Ще цитирам тук ироничното умозаключение на Марк Твен, който казва: „Ако приберете едно гладно куче и го потопите в охолство, то никога няма да ви ухапе. В това се състои и основната разлика между кучето и човека“. Кирил Петков беше глезеното дете на президента Радев. И днес Радев е отстранен от каквото и да е влияние в кабинета „Петков“. Поради продължителността и нарочната свръхактивност на поредицата от служебни кабинети, Радев получи повече власт, отколкото някой президент досега е имал. Беше решил, че може да разположи тази власт и в коалиционния кабинет на Кирил Петков през някои от министрите. Оказа се обаче, че харвардският възпитаник не желае Радев да го надиграва, да ползва предимствата на изпълнителната власт, при това, без да получава нищо от тежестта, щетите и рисковете, които съпътстват всяко реално управление.
Момчетата от „Продължаваме промяната“ внезапно се еманципираха, извличайки властта от ръцете на Радев, която той разпредели по сектори през служебните си кабинети. Временните правителства на президента подмениха много кадри на първа и втора линия с цел една бъдеща лоялност към президентския кръг. Радев смяташе да контролира няколко конкретни сектора, но правителството твърдо ограничи възможностите му. Разграничаването между правителство и президент започна с освобождаването на ключови фигури, назначени от служебните кабинети на Радев. Отчуждението достигна критичната си точка със смяната на борда на „Булгаргаз“ и изпълнителния директор Николай Павлов.
Това накара Радев да реагира остро не само зад завесите, но и в медиите. Не знам защо Румен Радев си помисли, че момчетата от „Продължаваме промяната“ ще са му благодарни за това, че ги изведе в орбита. Вярно, че именно, отърквайки се в неговата популярност, Кирил и Асен набраха политическа скорост. Но защо да не е валидно и другото – някой помпаше президентската платформа „Радев“, от която се роди една бърза политическа сила. Сега Румен Радев вече не е необходим и може да му позволят да помълчи и да загуби влияние. Отначало изглеждаше, че Радев е получил силовите структури, но дали наистина е така?! Това са сложни и чувствителни структури, чиито ръководни етажи се състоят от хора, които умеят да са многовекторни, те са много пластични, такива хора трудно могат да бъдат едноизмерни изпълнители. Още повече че тези служби първи улавят предстоящите промени и често имат изключителната претенция да са част от създаването или поне от насочването на действителността.
Радев разбра, че към този момент е загубил играта. И започна да евакуира авторитета си по най-бързия начин. Заяви, че се разграничава от някои действия на Кирил Петков. Въпреки че довчера президентът си мислеше, че се е разположил спокойно на политическия диван в кабинета на „Продължаваме промяната“. Уви, Кирил и Асен не му позволяват да му е удобно. Затова се появи и слухът, че Радев се кани да акушира нов политически проект. „Продължаваме промяната“ обаче нямат никакво намерение да оставят свободни финансови фондове, които по сложните пътища на гравитиращия около властта бизнес да бъдат усвоени от някакъв нов проект на Радев. Кирил и Асен нямат скрупули и действат точно както се действа в бизнес среда – без емоции, рационално, прегазвайки конкуренцията.
Вътре в самата коалиция се наблюдава интересен парадокс. „Продължаваме промяната“ са в неосветен за драгия избирател раздор с другите коалиционни партньори, които засега мълчаливо наблюдават действията на премиера. БСП е изолирана, а Корнелия Нинова получи умишлено окастрено министерство. Но като политик с опит Корнелия вече се дистанцира от действията на Кирил Петков по отношение на Северна Македония. ДБ са само привидно близо до формацията на Кирил и Асен, почти не участват на трапезата, те са дистанцирани по свое желание. Христо Иванов е наясно, че животът на правителството ще е къс, освен това още не може да преглътне, че ПП му отнеха половината от избирателите. От ДБ се надяват, когато правителството приключи, похлупено от дилетантски грешки и скандали, да могат да си върнат част от загубените гласове. Най-тясна и видима е връзката на „Продължаваме промяната“ с „Има такъв народ“. Чисто практически двете партии управляват ключовите министерства, през които могат да се акумулират средства. Индиректно, разбира се, през щедростта на бизнеси, които ще нарастват при настоящата власт. Кирил Петков може и да не е много наясно със същността на политиката като обществено занимание, може и да не е подготвен да представлява резултатно държавата ни в международните отношения, но е много навътре с икономическата арматура, с която борави всяка политическата власт. На фона на споделената политическа перспектива „Има такъв народ“ също се дистанцираха от Радев. Корнелия отдавна има нетопли отношения с президента. Така че Румен Радев разполага само с критичните си оценки за този кабинет и опитът от предишния политически сезон да води остри престрелки с изпълнителната власт.