В България идват много чужденци и представители на чуждестранни компании. Българските фирми им предоставят услуги. А правилата на ДДС се различават в зависимост от това, дали услугите се предоставят на български или на чуждестранни лица. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи ДДС-то е 0% и кога е 20%.
В България идват много чужденци и представители на чуждестранни компании. Българските фирми им предоставят услуги. А правилата на ДДС се различават в зависимост от това, дали услугите се предоставят на български или на чуждестранни лица. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи ДДС-то е 0% и кога е 20%.
Дружеството “Х” ЕООД е регистрирано по Закона за ДДС и извършва лицензирана дейност “Пътна помощ” (репатриране). Услугата се извършва на територията на страната, а получател е данъчно задължено лице от страна извън ЕС. Поставени са следните въпроси:
1. Каква данъчна ставка се прилага – 20% или нулева ставка?
2. Ако е нулева ставка, какво е основанието за това?
Как се определя мястото на изпълнение на услугата?
За да се приложи определен режим на облагане с ДДС при доставки на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната е ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
В настоящия случай предвид обстоятелството, че транспортът на стоки се реализира единствено на територията на страната, същият не попада в обхвата на чл. 22 от ЗДДС, уреждащ мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на ЕС или извън него, поради което следва да се прилагат общите правила на закона.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Когато получателят е данъчно незадължено лице е приложима разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
В случаите, когато получател по доставката на услуга е данъчно задължено лице, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
На основание ал. 3 от същата законова норма когато получателят по ал. 2 използва услугите само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя по реда на ал. 1.
Необходими документи
В действащите ЗДДС и правилник към него не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства, които доставчикът следва да получи от получателя, са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Съгласно чл. 17, пар. 1 от Регламента, ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се определя въз основа на членове 9 - 13 и член 43 от Директива 2006/112/ЕО.
На основание чл. 18, пар. 3 от Регламента доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън ЕС, има статут на данъчнозадължено лице, ако са изпълнени следните условия:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Възможните хипотези:
Доколкото способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са изчерпателно установени в регламента и доколкото последващият данъчен контрол се извършва на базата на документи, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от способа за това. В тази връзка в зависимост от статута на лицето получател по доставката (данъчно незадължено или данъчно задължено лице) с оглед определяне мястото на изпълнение на услугите са възможни следните хипотези:
В изпълнение на чл. 18, пар. 3 от Регламента, ако дружеството определи, че получателят на доставката на услуги е данъчно задължено лице, установено извън ЕС, мястото на изпълнение на доставката ще се определи по реда на чл. 21, ал.2 от ЗДДС и ще бъде извън територията на страната, поради което същото не следва да начислява данък на основание чл. 86, ал. 3 от закона. По силата на чл. 114, ал. 1, т.12 от закона фактурата съдържа ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък. Според чл. 79, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗДДС, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал.2 от ЗДДС от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност, във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва “обратно начисляване”, както и съответната разпоредба от закона или правилника.
В случай, че в изпълнение на изискванията на чл. 18, пар. 3 от Регламента дружеството установи, че получателят по доставката е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън ЕС, е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и доставката попада в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Такъв ще бъде и случаят, посочен в чл. 21, ал. 3 от ЗДДС когато получателят по доставката е данъчно задължено лице и използва услугите само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си. Доставката не е сред изрично посочените освободени доставки в глава четвърта от закона, поради което ще бъде облагаема със ставка на данъка 20%.