Безвластието и битовите убийци
Извадиха от кладенец труп на красиво момиче - бременно с близнаци, седемнайсетгодишно. Поругано е и удушено преди да бъде хвърлено в дълбоката дупка - за да изгние в калта и да изчезне завинаги от очите на тия, които са го обичали. За убийството е арестуван доведеният u баща - грубиян, безделник, мързеливец, който имал отдавнашен навик да я задиря.
Ужасяващата новина от ямболското село Недялско не привлече много внимание и не заслужи повече от двайсетина реда по вестниците и сайтовете. Това е обяснимо донякъде - със суматохата около дълго обещаваната, дълго очакваната и дълго неслучващата се смяна на властта. Обяснимо е, но не е оправдано. Не и ако смяната на властта цели действително, а не само на думи, да промени към по-добро живота около нас; или, както е модерно да се казва - да изчегърта от него поне част от това, което определяме като „страховито“ и „ужасно“.
Ужасно е дете да расте под един покрив с човек, чиито педофилски набези в цяло село се знаят и да умре от ръката му, като порасне и стане бъдеща майка.
Не по-малко ужасно е друго дете в друго село - Сотиря - да бъде завлечено в храстите на мегдана, изнасилено и убито. От някакъв местен видиотен обирджия.
Ще изчегъртаме ли тия страхотии? Кога? И как?
Автоматично ли? Със смяната на властта?
Уви, така лесно не става. Убийците като тия от Сотиря и Недялско съвсем не са един и двама... Помните ли оня Илиян, който насече случайно срещната студентка в Търново с брадва, взе u чантата и я удави в Янтра?
Тия ужасни типове са доста много у нас. И не са шепа засъхнала кал - да я изстържеш с нож и да лъсне под нея житейската чистота.
Психолозите ги определят като аутсайдери. Според тълковния речник това са човеци, които имат нищожни изгледи за успех, нямат качества на професионалисти, нямат работни места и никой никъде не се интересува от тях.
Виждали ли сте такъв човек? Е, да. Къде? Навсякъде. Във вашия квартал. Във вашия вход. На вашия етаж. В огледалото.
В българската криза - демографска, нравствена, икономическа, а напоследък (не за първи път) и политическа - тия хора се множат. И стават все повече, особено, ако се смятат на глава от населението, което все повече намалява.
Не е българско откритие, че голямото неравенство в доходите - а то е над 8 пъти у нас! - съчетано с беднотията, невежеството, социалното изключване и корумпираната съдебна система - ражда неизбежно онази престъпност, която криминалистите наричат „битова“ или „конвенционална“. С други думи казано - обезлюдените градове и села се пълнят с крадци, които крадат, защото не знаят друг начин да се сдобият с нещо, което им трябва; и с подивели самци, които изнасилват, защото не могат другояче да се задоволят нагона си в духовната си нищета; с побойници, които нямат представа, че освен правото на силата някъде по света важат и други човешки права.
Тук може да се отбележи българският принос - едно цяло поколение, израсло предимно в циганските махали, ходило на училище две-три години или хич, вдъхновявано от чалгата, фалшивите ракии и дъха на лепило - поколение на което дори не му идва наум, че да имаш това, което ти се иска, означава нещо друго, освен да го вземеш тайно или насила от някой друг, който го има.
В Дряновец двама пребили дядо - влезли в къщата му, удряли го, извивали му ръцете и го душили, докато им даде портмонето си с 25 лева. За 25 (!) лева човекът за малко щял да умре.
„Това са престъпления с нисък финансов еквивалент“ - казваше Цветан Цветанов навремето си, когато не беше политически радетел за бъдещо благоденствие, а действащ силов вицепремиер.
Еквивалент ли? Повече за този „еквивалент“ научихме по онова време от майката на един младеж - начинаещ търговец от Гложене, който друг търговец разфасова с брадва за 9 пити кашкавал.
И тогава, и сега, според статистиката, на наша територия се извършват годишно около 550 хиляди „конвенционални престъпления“, а МВР отчита около 130 хиляди или по-малко в зависимост от тщестлавието на министъра си.
Кога ли това ще се промени?
Да видим какво друго, освен престъпността, се случва с такова постоянство в демократична България. А, да. Все идат избори. Избор след избор - парламентарни, местни, частични местни, президентски, пак парламентарни... Мандатите се съкращават с корупционни скандали, с протести, с оставки - и следват нови избори: парламентарни, местни, президентски пак... И през всичкото време властта (миналата, бъдещата и действащата) e заета главно със самата себе си - да не става или пък да седне.
Престъпността се формира от 87 фактора, като полицията е само един от тях - първите два са безработицата и бедността, категорични са криминолозите и учените по право. Те едва ли ще сгрешат, ако сложат безвластието на трето място.