За пореден път премиерът се предоверява на хора, които всеки ден му искат оставката
Провалът на България в надпреварата за главен секретар на ООН е най-големият позор за българската външна политика през последните 26 години. На страната ни беше дадена на тепсия възможност да подкрепи кандидат, който да бъде фаворит по време на цялото състезание, както съгласно географския принцип, така и съгласно преобладаващите настроения да бъде разбит „стъкленият таван“ над жените в Организацията на обединените нации. Ние за жалост я пропиляхме.
Като директор на ЮНЕСКО и дългогодишен дипломат с безупречна репутация Ирина Бокова беше предизвестената най-силна номинация от Източна Европа с потенциала да обедини целия регион. Но вместо да я пуснем бързо в надпреварата и да консолидираме многонационална група за подкрепа около нея, две български правителства действаха несигурно и се поддаваха на външен натиск. Закъснялата й номинация беше едва първият от серията типично нашенски скандали около нейната кандидатура. Половинчата и неискрена подкрепа, вероятен саботаж на кампанията от страна на българските представители в ООН, неуместни критики от българските министри Митов и Бъчварова и какви ли още не нескопосани дипломатически ходове кулминираха в абсурдното оттегляне на българската подкрепа за Бокова на 26 септември - преди първото ключово и показателно гласуване. Издигането на Кристалина Георгиева на нейно място завърши „бързо и яростно“ - еврокомисарката ни се класира на предпоследно място, изпреварвайки единствено кандидата на Молдова (терен на замразен въоръжен конфликт с проруски сили) и бидейки запомнена единствено с ексцентричните хипотези „Боко Харам“ и „Ал Кайда“ да влязат в ООН.
И тук някъде стигаме до въпроса КОЙ подлъга премиера Борисов да влезе в този капан?
Отговорът е ясен от търсачката „Гугъл“ - четири медии са публикували 217 новинарски и аналитични материали на темата „Кристалина Георгиева в ООН“, оказвайки безпрецедентен натиск върху българския кабинет, а именно „Дневник“ и „Капитал“ от групата „Икономедиа“, „Медиапул“ и „КлубЗ“.
Това са медийните остриета на кръга Прокопиев - Цветелина Бориславова - Иван Кръстев, който от години се опитва по регламентиран и нерегламентиран начин да дирижира част от вътрешната и външната политика на премиера Борисов. За нещастие твърде често опитите са успешни, но с трагични за България резултати.
Това са същите хора, чиито протежета министри начело с Трайков и Дянков инспирираха кризата с цената на тока през зимата на 2013 г. и предизвикаха протестите и оставката на Борисов.
Това са същите хора, които инсталираха и дирижираха марионетката Христо Иванов, неговите протестъри и разни еколози, саботирали десетки правилни решения на кабинета „Борисов 2“ и на няколко пъти провели антибългарски кампании в европейските институции с щети, измерими в стотици милиони левове.
Това са същите хора, подвели Борисов да хвърли целия авторитет на ГЕРБ зад слабата кандидатура на Плевнелиев и в крайна сметка да го превърне от чиновник строител в президент. Същият Плевнелиев, който още на следващия ден заби нож в гърба на Борисов и въвлече България в някои от най-тежките геополитически водовъртежи в региона за последните 100 години.
Това са същите хора, напазарували си Реформаторския блок, използващи Радан Кънев и Трайчо Трайков за мюрета в текущите президентски избори.
Това са същите хора, които днес дават публичност на безумните изяви на банкера беглец Цветан Василев, замъкнал над 4 милиарда лева от спестяванията на българските граждани и предприемачи.
Това са същите хора, които при всеки опит на българското правителство да заеме по-твърда антиимигрантска позиция, дават трибуна на всякакви грантови къртици да защитават криворазбраното братство на народите през XXI век. Но какво точно братство делят българите с напиращите по границите ни милиони сирийци, афганистанци, сомалийци, еритрейци и иракчани с радикални ислямски виждания, така и не става ясно.
Тези хора всеки ден не само искат, но и активно работят за колапса на българското правителство и унищожаването на партия ГЕРБ.
И ако Борисов продължава да им ходи по акъла, току-виж постигнат и двете.