При разкопките тази година е открит масивен сребърен пръстен със златен обков и изображение на двуглав орел
Драматична е картината на Балканите от 1369-1371 г.
Този сезон започна успешно за българската археология. Веднага след статуята от Хераклея Синтика гръмна друга новина. При провежданите от младите археолози д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова разкопки на новооткритата църква в цитаделата на крепостта Кокалянски Урвич край София е открит масивен сребърен пръстен със златен обков и изображение на двуглав орел.
Новооткритият пръстен с двуглав орел от Урвич.
За изкушените е известно, че през XIV в. това е главният императорски във Византия и царски в България символ, представящ владетелското достойнство. Царете носели изображения на двуглав орел върху обувките си, докато най-високите аристократи в царството като севастократори, деспоти и кесари имали право да ги извезат по златосърмените си дрехи и гравират на пръстени. А те задължително били свързани родствено с царското семейство.
Всичко това доказва, че пръстенът от Урвич е бил собственост на много високопоставен велможа, може би член на династията на цар Иван Александър. А кой е той, може би става ясно от известните данни за крепостта Урвич в най-ранния етап от османското настъпление срещу България през ХІV в. За мащабно сражение край София свидетелстват написани през периода на турското робство истории като „Царството на славяните” на Мавро Орбини, „Зографската история” и „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. В него загинал брата на цар Иван Шишман, Асен, но турците били спрени за известно време. За същото разказва най-големият в България цикъл от предания за османското нашествие, съхранен в района на София и Самоков. Те също споменават за турско настъпление през Костенец, Ихтиман и Самоков, завършило с епична битка и смъртта на Шишмановия брат Асен, наричан от местните хора Ясен.
Тези данни щяха да останат в сферата на легендите, ако не бе разчетен и осмислен един изключително важен, но фрагментиран надгробен надпис, открит през ХІХ в. в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици”. В него се говори за цар Асен, паднал в битка с турците. Според последния прочит това се е случило през 1371 г. Става дума за изобразения като дете в миниатюрата от Лондонското Четвероевангелие Шишманов брат Иван Асен V, който загинал в бой на 18 години.
Разнородните данни очертават драматичната картина на Балканите от 1369-1371 г. България, Византия и част от разпокъсаните сръбски господари успели да постигнат съгласие за съвместни действия срещу турците. Султан Мурад обаче реагирал бързо като през 1369 г. разбил ромеите край Одрин, а на 26 септември 1371 г. разгромил водените от крал Вълкашин и деспот Углеша сръбски отряди.
Тогава на престола в Търновград току-що се е възкачил цар Иван Шишман, син на починалия в началото на годината Иван Александър. Той действал решително и изпратил войски начело с брат си Иван Асен V, които трябвало да охраняват планинските проходи между Пловдив и София. Хронистите определят времето на османския удар веднага след Черноменската битка. Първото сражение станало северно от Белово и при теснините около Траянови врати. Ходжа Хюсеин нарича мястото Капалъ Дервент и отбелязва, че българите оказали отчаяна съпротива. Идрис Битлиси допълва, че и двете страни понесли големи загуби. Събитието е отразено и от няколко немски пътешественици, преминали през Балканите през ХVІ в. Те са категорични, че българските войски твърдо отбранявали прохода Траянови врати и крепостите наоколо.
Веднага след това сражение турците превзели Костенец и Ихтиман. Там пълководецът Лала Шахин разделил силите си на две части. Единият отряд атакувал София, а вторият тръгнал към Самоков през околните пътища. Преди да стигне дотам, Лала Шахин се сблъскал с основните сили на българите. Според Ходжа Хюсеин битката се състояла на Чамурлийското поле, което днес е във водите на яз. „Искър”. Тя била жестока, турците понесли тежки загуби, а след сражението Лала Шахин неколкократно молел султана за подкрепления. Идрис Битлиси говори за първоначален неуспех и за победа чак след идване на изпратените от Мурад свежи сили. Особено красноречив е рапортът на османския пълководец до султана. Той заявява, че София и областта й не могат да бъдат превзети по никакъв начин. „Големи жертви паднаха от ислямските храбри войници, които се самопожертваха като на курбан”.
Много интересно е тълкуването на събитията у Паисий Хилендарски, за което се смята, че е направено по изчезнал оригинален документ: „И седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го ограждала вода. Така с малко войска търновските велможи преживели тук и се криели от турците. Когато турците превзели от крал Вукашин охридската земя и го поробили и надвили, и тук окончателно заробили и погубили цар Шишман и войската и търновските и българските велможи”.
Като изключим легендарния момент и невъзможността Иван Шишман да бъде по това време край София и да загине там, останалите данни определено говорят за съпротивата срещу османския удар край София през 1371-1372 г. Те вече дават и мястото на Урвич във военната операция. Тук стават особено важни споменатите народни предания. Те са единни за направлението на османския удар от Ихтиман към Самоков. Според тях българите посрещнали турската армия точно на Чамурлийското поле, където загинал предвождащият ги цар Ясен (Асен).
Едно от преданията се отличава със своите подробности. Цар Ясен бил притиснат от турците и се укрепил в крепостта Урвич в Искърското дефиле между София и Самоков. След превземането на твърдината той отстъпил към Чамурлийското поле. Царят дал решително сражение в местността Режана пред крепостта при днешното с. Широки дол край яз. „Искър”. Дружината му била напълно разбита, а той – убит при бягството си към Рила.
Като цяло изворите така и не дават точния изход на битката. Най-вероятно тя все пак завършила с успех за турците, но войските им били обезкръвени и принудени да се оттеглят в посока Пловдив. Иван Асен V загинал, но успял да спре османското настъпление към вътрешността на България. Това не противоречи на единственото сведение от византийски историк. Лаоник Халкокондил говори съвсем накратко за похода към София и за станалото сражение. В резултат от него Иван Шишман отстъпил в Дунавската област и изоставил Южна България.
Всички тези събития се отнасят към късната есен на 1371 – 1372 г. Още през 1372 г. Лала Шахин се изтеглил към Траянови врати, където през следващите години минавала границата. В рапорта си до султана той е вбесен от издръжливостта на „великия мръсник” в София. „Да се стои повече в тези страни е излишно” – заключава военачалникът. Лала Шахин се оттеглил и оставил за свой заместник Индже Балабан, който успял да превземе София години по-късно.
Крепостта Урвич играла важна роля по време на дългата обсада на големия град. Следите от сражения се виждат както при водените през миналите десетилетия разкопки от Димитър Овчаров, Николай Овчаров и Бони Петрунова, така и при новите изследвания в градската цитадела на Филип Петрунов и Виолина Кирякова. През 2023 г. в същата църква те намериха фрагмент от стенопис, на който се чете името на Иван-Шишмановия брат - Ясен. А откритият пръстен с царски символ поставя още една загадка – кой свързан с царското семейство аристократ е погребан там и как е загинал? Може би той е неизвестен роднина на Иван Шишман и Иван Асен V с ранг на „деспот“ или „севастократор“, положил костите си в кървавата битка за София.