Великобритания и цялото Обединено кралство вече имат нов крал - Чарлз III. Какво трябва да знаем за новия монарх и най-важното - колко достоен е той да представлява английската корона?
Чарлз III (или принц Чарлз, по-известен след повече от половин век като наследник на трона) е 73-годишният син на кралица Елизабет II и херцога на Единбург, Филип. Личността, според строгите стандарти на английските монарси, е двусмислена. От една страна човек с първокласно образование, военно звание и отличия. За сметка на това е голям фен на хомеопатията, самозван природозащитник и участник в редица телевизионни предавания и сериали.
Последните проучвания на общественото мнение показват, че личността на Чарлз като цяло е симпатична на британците - около 60% имат положително отношение към него. От друга страна, те все още не могат да му простят раздора с "принцесата на народа" Даяна. Това отнема почти 20% от рейтинга му.
Друг съмнителен епизод е свързан с отношението на новия крал към династията Уиндзор. От гледна точка на традиционната генеалогия, след смъртта на Елизабет II, линията трябваше да бъде прекъсната и Чарлз III трябваше да получи фамилното име на баща си, представител на клона Глюксбург на къщата Олденбург - Маунтбатен. Въпреки това през 1952 г. кралицата издава прокламация, че нейните потомци ще продължат да принадлежат към дома Уиндзор. Така че Чарлз, колкото и спорно да е това, е наследник на династията.
Между другото, самата династия Уиндзор е изкуствена от тази гледна точка. Домът е основан през 1917 г. от крал Джордж V, за да се отърве от предишното немско име - Сакс-Кобург-Гота. В онези времена - на фона на Първата световна война и прекия конфликт с Германия - да запазиш такова име е непозволен лукс. Заедно със смяната на името, монархът се отказва от всички лични и семейни германски титли. Иначе миналото на английското кралско семейство е почти изцяло немско. Сакс-Кобург-Гота (и до 1826 г. - Сакс-Кобург-Саалфелд) се простира от древната саксонска династия Ветини. Вярно е, че неговите представители се възкачват на британския трон едва през 1901 г. - след смъртта на кралица Виктория. Но тя също е представител на друга "немска" династия - Хановерската, чието начало идва от древния германски род - Велфите.
Представители на Хановерската династия управляват Великобритания от 1714 г., а първите владетели дори не знаят английски. Но такава е цената на Акта за наследството от 1701 г., чиято основна цел е да отреже пътя към британската корона за католиците, които са свързани със Стюартите.
Като цяло в тази картина няма нищо изненадващо: решаването на политически проблеми чрез бракове с представители на кралски династии е нормална практика за европейските държави. Същата Виктория е наречена „бабата на Европа“ с основателна причина - тя успява успешно да прикачи всичките си девет деца към кралските и царски семейства. Всичко това рязко увеличава степента на "смесване". Самият Чарлз по баща например е пра-пра-правнук на руския император Николай I.
Така че не е изненадващо, че в резултат на това английските монарси почти нямат „чиста“ кръв. И Чарлз III сега е изправен пред трудна задача - да осигури просперитета на страната си и в същото време да запази достойнството на династията. Историята обаче доказва, че и Уиндзорите, и Сакскобруг-Гота могат да се справят с всякакви предизвикателства.