Страната ни вече е на първо място в ЕС по съотношение държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт
Приемането на еврото в България ще изправи правителствата пред изкушения
Ирландия представлява особен случай
Две новини, които наглед не са пряко свързани, са повод за тази статия. Добрата новина е, че България вече е на първо място в Европейския съюз според съотношението държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт според данните на Евростат за първото тримесечие на 2024 г. Също така беше предприета поредната стъпка по пътя към членството в еврозоната чрез приемането от Народното събрание на Закона за въвеждане на еврото.
Какво показват данните в дългосрочен период?
Държавите от ЕС, при които няма съществена дългосрочна промяна в задлъжнялостта, са България, Германия, Литва и Полша.
Един от основните показатели за провежданата фискална политика е изменението на съотношението между държавния и държавно-гарантирания дълг и брутния вътрешен продукт. За тази цел правя сравнение между актуалните данни според Евростат за този показател и стойностите за съответната държава при създаването на еврозоната или когато тя е станала член на Европейския съюз. Например, по този начин за България и Румъния се сравняват данните за първото тримесечие на 2024 г. спрямо края на 2006 г. преди приемането им в ЕС. За първоначалните 12 членове на ЕЗ и Швеция базата е краят на 1998 г., за Гърция е 2000 г., за Словения - 2006 г., за Кипър и Малта - 2007 г., за Словакия - 2008 г., за Естония - 2010 г., за Латвия - 2013 г., за Литва - 2014 г., за Хърватия - 2012 г., за Чехия, Унгария и Полша - 2003 г. Базовата година за Дания е 2000 г., тъй като за предходните години не са налични данни в Евростат.
Получените по този начин изменения след това са разделени на броя на годините през периода на участие в ЕС или ЕЗ. Данните за Хърватия са за членството ѝ в ЕС, тъй като тя е част от ЕЗ от началото на 2023 г. и периодът все още е твърде кратък.
Според наличните резултати най-голямо средногодишно намаление на съотношението държавен дълг/БВП през съответния период е регистрирано в Швеция. Основната причина за това е фискалната политика, провеждана през последните 25 години, но също така и високата база, спрямо която се прави оценката. В края на 1998 г. държавният дълг е 65,8% от БВП на страната. Въпреки щедрата социална система и едни от най-високите бюджетни разходи спрямо БВП, шведските правителства през нито една година от периода 1999-2023 г. не са си позволили да превишат праговата стойност за бюджетния дефицит от 3% спрямо БВП дори през кризисната 2020 г. (2,8% от БВП), когато беше пикът на пандемията COVID-19 и на ограничителните мерки срещу разпространението му. Разбира се, тогава съотношението дълг/БВП силно се повишава (с 4,6 процентни пункта), но това почти се компенсира още през следващата година. Средният размер на бюджетното салдо през посочения период е 0,3% от БВП и това допринася съотношението дълг/БВП да се понижи с 35 п. п.
Други добри примери за понижаване на съотношението между държавния дълг и БВП са също Дания, Малта, Нидерландия. При тях средногодишното понижение на този показател е между 0,7 и 0,8 п. п., което означава, че през целите периоди понижението при тях е между 11,5 и 18,9 п. п. Докато Дания още в началото на периода е със съотношение дълг/БВП под 60%, то при останалите две държави в резултат от водената политика те успяват да влязат в критерия и след това безпроблемно да го изпълняват, въпреки че при приемането си това не е било в сила. Всъщност, за да бъде приета, Малта се възползва от факта, че това съотношение се понижава достатъчно бързо към периода на оценката, макар че успява да слезе под 60% едва през 2015 г., т. е. почти десетилетие, след като е приета.
За Дания е характерно, че е държавата с най-дълъг текущ период на бюджетен излишък - той продължава вече 8 години (започва през 2016 г.) и средногодишният размер на бюджетното салдо до 2023 г. е 2,2% от БВП (нещо повече - тя реализира излишък дори през кризисната 2020 г.). За сравнение - от създаването на ЕЗ досега най-дългият период на бюджетни излишъци в ЕС е бил във Финландия и е продължил 11 години (1998-2008 г.), следван от Люксембург - 9 години (2011-2019 г.), Германия - 8 години (2012-2019 г.) и Естония - 7 години (2001-2007 г. т. е. част е преди влизането ѝ в ЕС).
Други държави, в които съотношението дълг/БВП се е понижило в по-дългосрочен период, са също Хърватия, Белгия, Ирландия. Белгия обаче в никакъв случай не е добър пример за бюджетна дисциплина, тъй като е една от държавите заедно с Италия и Австрия, които непосредствено преди и по време на членството си в ЕЗ никога не са имали дълг под прага 60% от БВП и въпреки това през периода 1999-2023 г. едва 4 пъти не са имали бюджетен дефицит.
Присъединяването на Хърватия към ЕС се отрази позитивно на местната икономика от гледна точка на инвестиции и възможности за търговия и туризъм. Други аспекти на членството са необходимостта от спазване на Пакта за стабилност и растеж - т. е. на критериите за бюджетния дефицит и държавния дълг, както и стремежът за по-бързо присъединяване към ЕЗ. Те стимулираха правителствата да свият бюджетния дефицит, което допринесе и за понижаване на съотношението дълг/БВП. Кризата във връзка с пандемията се случи именно през периода на подготовката за членство в ЕЗ и допринесе горното съотношение да не се понижи под прага. Въпреки това не този критерий беше проблемен за Хърватия (беше приложено правилото за свиването му с достатъчна скорост), а се наложи “творческо” определяне на критерия за инфлацията и в крайна сметка политическите фактори надделяха при вземането на решение.
Ирландия представлява особен случай както по отношение на размера на държавния дълг, така и заради измерването на БВП. Световната финансова криза и проблемите на пазара на недвижими имоти разкриха уязвимостта на банковата система в страната спрямо шокове и правителствата там бяха подложени на натиск за спасяването ѝ. То беше осъществено чрез получаване на заеми за осигуряване на ликвидност и изкупуване на активи, които рязко увеличиха задлъжнялостта ѝ, като тогава трябваше да се намеси т. нар. Тройка - Европейската централна банка, Европейската комисия и Международният валутен фонд.
Проблемите продължиха до 2014 г. включително, като беше регистрирано и рязко увеличаване на бюджетните дефицити поради силно нарасналите разходи за лихви за обслужването на дълга. Благодарение на преструктурирането на задълженията и подкрепата на Тройката в крайна сметка беше постигната стабилизация, но този епизод беше един от основните фактори за промените, които бяха предприети в ЕЗ - създаването на Банковия съюз, единния надзор и механизмите за гарантиране на влоговете и за преструктуриране на финансови институции.
Държавите от ЕС, при които няма съществена дългосрочна промяна в задлъжнялостта, са България, Германия, Литва и Полша. Германия е изключително важна за ЕС, тъй като представлява най-голямата икономика. Тя по принцип се приема за по-дисциплинирана във фискално отношение държава, но това не намира потвърждение в данните за съотношението между дълга и БВП. През целия период на членство в ЕЗ (25 години) споменатото съотношение е под 60% едва 4 години, като 3 от тях са в началото му, след което това се случва само веднъж - през 2019 г. От друга страна, по време на управлението на Ангела Меркел се поддържаха бюджетни излишъци, но пандемията и новото правителство промениха парадигмата донякъде и като реакция спрямо проблемите, произтичащи от зеления преход.
Литва може да бъде разглеждана като позитивен пример за изход от валутен борд. Световната финансова криза се отрази тежко на литовската икономика, като необходимата реакция в условията на валутен борд беше чрез фискална експанзия. За тази цел през 5 последователни години бяха реализирани дефицити, надвишаващи 3% от БВП, а размерът на държавния дълг се повиши с над 20 п. п. Така преди и след приемането на еврото там се поддържа умерена задлъжнялост от около 40% от БВП. Тя се подкрепя от близките до балансирани бюджети с изключение на 2020 г.
Литва се различава в това отношение от Естония, която не успя да запази статута си на шампион според задлъжнялостта спрямо БВП след приемането си в ЕЗ. През 2010 г. съотношението дълг/БВП е едва 6,7%, следвана от България (15,3%). Световната финансова криза повлия върху този показател през следващите години въпреки членството в ЕЗ, но благодарение на близките до балансирани бюджети съотношението отново беше понижено под 10% от БВП. Промяната настъпи заради и след пандемията през 2020 г., когато реакцията чрез огромни фискални (и парични) стимули рязко повиши задлъжнялостта. Наглед ударът върху икономиката не беше силен и през 2021 г. икономиката се разшири със 7,2% в реално изражение.
Заради войната в Украйна обаче настъпиха 2 последователни години на спад, който дори се засили през 2023 г. Така дълговите емисии се увеличиха и въпреки високите темпове на инфлация съотношението дълг/БВП продължи да се покачва, като само през първото тримесечие на 2024 г. то нарасна с 4 п. п. и надвиши това в България (което на свой ред се понижи с 0,5 п. п.). Разбира се, тримесечните данни за този показател са базирани на прогноза за БВП през годината и поради това може да не са съвсем точни, но в случая повишението е резултат от нарастване на дълга на Естония с над 1,5 млрд. евро (20,8%) за едно тримесечие.
Данните като цяло за ЕС и ЕЗ показват устойчиво нарастване на задлъжнялостта, което се изразява в повишаване на коефициента дълг/БВП съответно с 0.67 и 0.64 п. п. на година от създаването на втората досега. Съществен принос за това имат няколко основни кризисни епизода - Световната финансова криза, последвана от дълговата криза в ЕЗ, и пандемията през 2020 г. Проблемите възникнаха не само заради външни фактори - кризата с ипотечните облигации в САЩ, вирус и силен негативен шок върху предлагането, но и заради реакцията в ЕС и ЕЗ, която в някои случаи не само не предлага добри решения, а дори създава допълнителни рискове и уязвимости. Ролята на предпазливата фискална политика при такива обстоятелства е особено важна и тя все още зависи в голяма степен от националните правителства. Все по-вероятното приемане на еврото в България ще изправи правителствата пред избор и изкушения и те не трябва да се отклоняват от фискалната дисциплина.