Не отчитат негативните ефекти от повишаване на данъчните ставки
Субсидиите често увеличават доходите на и без това богати хора, а цените за потребителите не стават по-ниски
Използват кризи като повод за разхлабена фискална политика
В предходната си статия започнах темата за значимостта на фискалната дисциплина в Европейския съюз чрез анализ на изменението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт от създаването на еврозоната до първото тримесечие на 2024 г. и обърнах внимание на по-добре представилите се икономики. Сега е ред на останалите, които по-силно потвърждават тезата ми.
Използваният от мен показател е средногодишното изменение на съотношението дълг/БВП, като положителните стойности означават нарастване на задлъжнялостта и свързаните с това негативни ефекти като по-високи разходи за лихви и оттам по-висок бюджетен дефицит, по-малко възможности за финансиране на други бюджетни програми, повишаване на лихвените проценти както по държавния дълг, така и като цяло в икономиката и оттам изтласкване на частните инвестиции и негативно въздействие върху икономическия растеж.
Създават погрешни стимули, които “насърчават” много хора да участват в неформални икономически дейности, за да продължат да получават помощи.
Разбира се, нарастването на държавния дълг би могло да се дължи на необходимостта от финансиране на по-високи капиталови разходи, насочени към повишаване на потенциала на икономиката да се развива. Тоест средствата да се използват за изграждане или обновяване на транспортна, комуникационна, енергийна, водоснабдителна и т. н. инфраструктура. При подобни проекти обаче рядко се спазват предварителните разчети, т. е. в крайна сметка обектите струват значително повече от първоначално предвиденото, обикновено не се спазват принципите ефективност, ефикасност и икономичност, а също така не се отчитат негативните ефекти от евентуалното повишаване на данъчните ставки и наличието на свръхданъчно бреме (непроизведени стоки и услуги заради изкривяващите ефекти върху избора на потребителите, производителите и инвеститорите от данъчното облагане). По този начин положителните ефекти от по-високите държавни разходи съзнателно се завишават.
От друга страна дългосрочният фактор за нарастването на абсолютния размер и относителния дял на държавните разходи в БВП не са капиталовите, а социалните разходи. Твърде щедрите системи за социално осигуряване, основани на разходопокривен модел, не са устойчиви и страдат от общ проблем. Те се стремят да осигурят доходи на много хора, голяма част от които всъщност са работоспособни и вместо да получават от тях би трябвало да допринасят. За тези хора се създават и погрешни стимули, които ги “насърчават” да участват в неформални икономически дейности, за да продължат да получават помощи.
Друг фактор, който допринася за големи държавни разходи и бюджетни дефицити, са субсидиите. Под предлог, че се защитават или насърчават националното производство и бизнес, всъщност се изразходват много средства, които често увеличават доходите на и без това богати хора. Един от проблемите при такива програми е, че цените за потребителите не стават по-ниски (пример за това в България бяха помощите при високите цени на електроенергията), а освен това големи корпорации всъщност стават нетни получатели на средства от бюджета.
Друг източник на дефицити се отнася до приходната част - наличието на твърде много облекчения и намаления при данъчното облагане на личните и корпоративните доходи, което се случва най-вече при прогресивни ставки (при които средната ставка нараства с увеличаване на облагаемата сума). В такива случаи се оказва често, че ефективната данъчна ставка (колко процента се плащат фактически от доходите) за т. нар. средна класа е значително по-висока от тази за хората с най-високи доходи, за които понякога тя е близо до 0 (последните се нуждаят от способни данъчни консултанти за това, но те могат да си ги позволят).
Кои са фискално по-недисциплинираните през последните години?
Според средногодишното изменение на показателя дълг/БВП най-лошо от началото на членството си в еврозоната изненадващо се представя Словения, като според данните на Евростат и собствени изчисления регистрира почти 2,6 п. п. По този начин от относително ниско задлъжняла през 2006 г. (26,1% от БВП) според актуалните данни този показател вече надвишава 70% от БВП и надхвърля прага според критерия от Маастрихт (60% от БВП). Това обаче не се е отразило върху сближаването на доходите към средните за еврозоната (ЕЗ). Разбира се, за тази динамика допринасят най-вече Световната финансова криза, дълговата криза в ЕЗ и COVID-19. Също така обаче Словения през продължителни периоди поддържа много високи бюджетни дефицити (например 2009-2014 г.), а средното салдо през периода 2007-2023 г. е -3,8%, което означава, че посочените кризи се използват като повод за провеждане на силно разхлабена фискална политика.
Съвсем очаквано Гърция се нарежда сред най-лошо представилите се държави, като средногодишно дългът/БВП нараства с почти 2,4 п. п. от 2001 г. насам. Рекордната стойност на показателя за ЕС е достигната през 2020 г. - 207% от БВП, но след това най-вече заради високата инфлация и заради предприетите реформи се понижава. Въпреки това Гърция е най-задлъжнялата държава като през първото тримесечие на 2024 г. това съотношение е 159,8% от БВП.
Политиците в Гърция определено възприемат членството в ЕЗ като средство, което им позволява да харчат за чужда сметка. Понижението на лихвените проценти по държавния дълг означава по-ниски разходи за обслужването му. Първият шок възниква заради домакинството на Олимпийските игри през 2004 г., което изисква значителни разходи за изграждане на транспортна, спортна и жилищна инфраструктура. Възвръщаемостта от направените инвестиции обаче е по-ниска от очакваната отчасти и поради твърде ограниченото последващо използване на съоръженията. Само че полученото финансиране е дългосрочно - т. е. дори 10 години след Игрите гръцката държава продължава да плаща за обслужването му.
Разбира се, ефектите от Световната финансова криза, и COVID-19 са големи, но значително ги надвишава ударът от Дълговата криза в ЕЗ. При последната се налага намесата на Тройката, съставена от Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд, които налагат извършването на болезнени реформи с цел овладяване на държавните разходи. Това не е достатъчно, необходимо е освен това частните кредитори на Гърция да се откажат от част от вземанията си под угрозата тя да спре изобщо плащанията.
Периодът 2016 - 2019 г. е единственият в съвременната финансова история на Гърция, когато е поддържан бюджетен излишък. Това е възможно благодарение на понижаването на относителния дял на разходите за икономически дейности, за общи публични услуги и за социална сигурност, но въпреки това съотношението дълг/БВП не се подобрява. Пандемията е свързана с висок дефицит и емисии на дълг, но след пика от 2020 г. изследваното съотношение има тенденцията да се понижава. За това допринася както бързото овладяване на бюджетния дефицит, но най-вече високата инфлация, която води до висок номинален растеж на БВП.
Първата държава извън Еврозоната, която се характеризира с трайно нарастване на държавния дълг/БВП, е Румъния. Средното увеличение при нея е почти 2,3 п. п. на година от приемането є (заедно с България) в ЕС през 2007 г. Необходимо е да се отчете благоприятната є стартова позиция - през 2006 г. дългът/БВП е едва 12,4%. Последвалата фискална експанзия е значителна - през целия период на членство в ЕС се реализира бюджетен дефицит, а размерът му надвишава 3% от БВП през 10 от 17-те години и е почти 4,7% от БВП средно за периода.
Румъния изпреварва значително България по растеж на дохода на човек от населението, но причината за това не е фискална. Основните предимства са по-голямата географска близост до центъра на Европа, езикът, който е близък до френския и италианския, по-големият пазар заради почти 3 пъти по-голямото население, запазването на част от наследството от социализма - производството на автомобили, близкият до фиксиран валутен курс на леята и създаденото възприятие за ефективна борба с корупцията.
Всъщност Румъния се възползва от невъзможността за налагане на бюджетна дисциплина в ЕС заради представянето на по-големите държави и напоследък заради дерогацията поради пандемията COVID-19. Още през 2020 г. на Румъния трябваше да бъде наложена процедура по свръхдефицит, но решението беше отложено и вероятно ще бъде взето през настоящата година.
През периода след 2020 г. Румъния поддържа сходни нива на държавните разходи спрямо БВП като България (около 40%), но при значително по-ниски приходи/БВП. Тоест на нея ще є се наложи да предприеме коригиращи мерки за дефицита, които би следвало да са насочени или към връщане на предходните равнища (35-36% от БВП), или към повишаване на приходната част, или и двете едновременно. При всички случаи настоящите нива на дефицита (и реализираният икономически растеж) са неустойчиви и предвид липсата на намерения за скорошно присъединяване към ЕЗ, трудно може да се очаква подобрение поради понижаване на лихвените проценти по този дълг. През 2023 г. Румъния вече плаща по 2% от БВП за лихви за обслужване като само за една година плащанията са нараснали с над 50%. (за сравнение разходите за отбрана са по-ниски от тези за лихви).
Последният пример се отнася до три от най-големите и най-задлъжнелите икономики от ЕЗ - Франция, Италия и Испания. Тяхната задлъжнялост от създаването на паричния съюз също расте бързо - съответно с 1,9 п. п., 1,9 п. п. и 0,9 п. п. средногодишно. Никоя от тези държави не се характеризира с бюджетна дисциплина - единствено Испания през периода 2005-2007 г. поддържа положително салдо, докато през всички останали години е налице дефицит.
Фискалната позиция силно се влошава от 2020 г. насам, като и в трите държави дефицитите надвишават (значително) 3% от БВП, заради което би следвало да се стартират процедури по свръхдефицит. Основен проблем са много високите бюджетни разходи спрямо БВП, като рекордьор в това отношение е Франция (57,3% от БВП), а Италия се нарежда на трето място в ЕС (55,2% от БВП). Италия е втора, Франция и Испания са съответно трета (110,6% от БВП) и четвърта (107,7% от БВП) в ЕС според задлъжнялостта си спрямо БВП. Така разходите за лихви в Италия са 3,8% от БВП - почти колкото тези за образование.