Подходящи са за консумация по време на Великденския пост
След избухването на така популярната вече “мода на суперхраните” много продукти, които до скоро бяха чиста екзотика, се появяват все по-често на трапезата ни. Темата кои храни заслужават да бъдат определяни като суперхрана, и кои не, е доста дълга и парлива. Без да се впускаме в подробности в тази посока, ще ви запознаем с растение, което има качества често да бъде използвано за направата на здравословни ястия, повишавайки по невероятен начин хранителната им стойност. Това растение е конопът, и по-точно неговите семена.
По отношение на конопа съществува силно изразено недоразбиране, затова бързам да поясня - тук става въпрос за конопа от сортовете, които не са психоактивни и легално се отглеждат въз основа на маслодайните им качества.
Индустриален коноп наричаме сортовете от вида Cannabis sativa, които са така селектирани, че не съдържат или съдържат в нищожни концентрации психоактивни вещества (ТНС) и се отглеждат заради тяхното богатство на фибри и/или на мазнини.
Растението е много “благодарно”, дава висока реколта и лесно се добива по биологичен начин. То е един от първите култивирани растителни видове. Данните сочат впечатляващите 10000 години пр. н. е. за начало на този процес.
На пазара се предлагат много продукти, но аз препоръчвам най-вече натуралните семена. Те биват два вида - лющени/белени и нелющени.
Нелющените по-оптимално запазват качествата на омега мастните киселини, които изобилстват в състава им. За съжаление обаче люспите им за доста твърди, консистенцията им наподобява тази на слънчогледовите семена и може да са опасни за апендикса и въобще доста да натоварят храносмилателната система. За да се избегнат тези неблагоприятни ефекти, най-добре е конопените семена да бъдат смилани с вода в блендер и прецедени през торбичка за ядково мляко или обикновена цедка.
Лющените семена дават много по-голяма свобода, но препоръчвам да се купуват във вакуумирани непрозрачни опаковки и след отваряне да се съхраняват в хладилник. Така ще запазим активността на омега 3 мазнините в тях, още повече че в състава им отсъстват ензимни инхибитори, което ги прави много лесно усвоими и щадящи организма, но в същото време и по-нестабилни.
Оптималното дневно количество е 30 грама. Съветвам ви да избягвате консумирането на по-големи количества от семената, заради една важна подробност. Конопените растения много лесно абсорбират метали от почвата, което е много добра новина заради съдържанието на желязо, магнезий, калий и цинк, но за съжаление могат да съдържат и известно количество кадмий и други тежки метали, ако са били налични в земите, където са отглеждани. Препоръчваният вариант е да използваме биосертифицирани суровини.
Около половината от калориите в конопените семена идват от мазнините и то от ненаситените омега 3 и омега 6. Белтъчините са 30%. Да, конопените семена са невероятен източник на първокачествен протеин. Те съдържат големи количества от всички незаменими аминокиселини, което ги прави и подходяща храна за активно спортуващи. Съдържат и значителни количества витамини от групата В. Налични са още и магнезий, калций, манган, фосфор и др.
Консумацията на конопени семена благоприятства редуциране на теглото и се препоръчва за пациенти със затлъстяване. Ефектът се определя от голямото количество фибри, създаващи чувство за ситост и регулиращи по естествен начин храносмилането и редовното изчистване на дебелото черво. Семената се съчетават отлично със салатите от пресни зеленчуци и с плодовете и зеленолистните в смутито. По време на Великденския пост, който започна на 11 март, е добре да се възползваме от тях за обогатяване на менюто.
Рецепти
Конопен таратор
30 г белен коноп,
200 мл неподсладено соево мляко,
1 лимон,
1 скилидка чесън,
1 краставица,
1 суп. лъжица хранителна мая,
копър на вкус
Приготовление:
Конопените семена, соевото мляко, хранителната мая и лимоновият сок се блендират с малко кубчета лед до получаване на гладка консистенция. Добавя се наситнената краставица, чесън и копър. Разбърква се добре.
Рецептата е на Веселин Станков - сътрудник-консултант в медицинския център на д-р Емилова.
Пречистващо смути
(около 2 литра)
Рецептата е на Цветана Атанасова - един от първите пациенти на д-р Емилова и по-късно неин сътрудник и съставител на здравословни менюта.
Салата с ябълка
(1 порция)
Рецептата е на Илия Илиев - главен готвач в медицинския център на д-р Емилова.