Връщаме се към нормалното, към балансираното и свободно разбиране за живота
До няколко месеца ще се усети навсякъде по света, че истериите по климата, джендъра и други подобни са в миналото
Когато приключи коронавирусът, имах едно много отчетливо чувство на облекчение. Сигурно всички сме го усетили. Това да няма вече мерки и ограничения, да не ходиш маскиран като нинджа по улиците задължително, да не трябва да носиш сертификати в джоба, за да изпиеш едно кафе. Имаше едно отдъхване и успокояване, което поне на мен ми донесе сериозен душевен мир. В момента изпитвам дежавю - имам буквално същото усещане за падане на товар от плещите, което имах след края на ковид. В случая обаче причината е края на либерал-прогресисткия дневен ред, който в последните 15-17 години доминираше тотално публичния дискурс.
Всичките тези години и аз, и много други хора, сме били идеологически противници на тази политика. Спорили сме с либерал-прогресистите, карали сме се с тях, яли сме шамари от тях, били сме поставяни в черни списъци и прочие. Те вярваха, искрено и от сърце, че техният възглед за света е единственият верен и с фанатизма на зилоти бяха готови да унищожат всеки, който не беше съгласен с тях. Онези, които удържахме на натиска, днес вече можем да констатираме, че надделяхме в спора си с тях.
Woke културата приключи. Няма я вече, умряла е. То вече се случва, но буквално до няколко месеца вече ще се усети навсякъде по света, че истериите по климата, джендъра и други подобни са в миналото. Изборът на Тръмп, който освен, че бетонира консерватизма като идеологически мейнстрийм в момента, отпуши процеса по тотален демонтаж на либерал-прогресизма и неговите най-токсични проявления. Затова и усещането е като след края на пандемията - ограниченията, цензурата и агресията към всеки инакомислещ вече е в огледалото за задно виждане. Светът ще се върне към нормалността отпреди ерата на Обама със същата скорост, с която се върнахме към живота след края на ограничителните мерки. Не само това, но ние масово вече сме забравили какво беше - то е нещо като кошмар, който сме сънували колективно, но вече сме будни и не искаме да си спомняме за него. Същото ще се случи сега с либерал-прогресизма. Буквално до месеци ще се забрави и цензурата, и ходенето на пръсти около всеки лесно раним градски либерал, и обсесиите по блокиране на икономическия прогрес в името на климатичната паника, и всичко подобно. Ще остане като лош кошмар, който не искаме да си спомняме.
Причините за този нов дневен ред са няколко. От една страна вече споменатата победа на Тръмп изигра огромна роля. От друга страна Тръмп и екипът му промениха и развиха консерватизма. Превърнаха го от идеология на богатите бели якички, както изглеждаше в последните 30-на години, в масова народняшка идея, която запленява умовете и съзнанията на сините якички и обикновените хора. Забравените мъже и жени на Америка, а и не само на Америка, вече не са забравени. Те са новата електорална коалиция, която ще доминира американският дневен ред в следващите години. В последните шест-седем десетилетия само Ричард Никсън, Роналд Рейгън и Доналд Тръмп са успявали да прекроят електоралната карта по такъв мащабен начин, че да променят курса на историята. Всички останали президенти в този период - всичките важни и допринесли, всеки по своему - не са имали историческият шанс да оформят политическото и идеологическото бъдеще за десетилетия напред. Последният, който частично успя да направи нещо такова беше Обама, който военизира Демократическата партия с политиката на идентичностите, джендъра и климатичната истерия като избута крайнолявото малцинство в мейнстрийма.
Ние, разбира се, няма да възкликнем наивно като Фукуяма в началото на 90-те, че е дошъл краят на историята. Докато има човечество историята няма да има край. Ще се променят възгледи и нагласи, ще се сменят мнозинства, ще се раждат и умират идеи и цели идеологии. Но това не значи, че не трябва да се признае обективната реалност. Днес нашата кауза победи и тя победи така, че вече тя е доминиращата обществена идея. Ето го отговорът на въпроса защо всички чакаха американските избори. Защото този триумф на Тръмп не е просто триумф на Тръмп. Той е идеологически обрат, който променя хода на събитията. Една от другите причини да съм сигурен в този край на неолиберализма в неговия модифициран от Обама вид е, че следя внимателно реакцията на демократите. Умните сред тях веднага разбраха каква е ситуацията.
Дълбочинното разместване на електоралните пластове, пробиването на „синята стена“ и целия обрат, който настъпи на тези избори, се разчете много правилно и от технологичните гиганти, и от либералните медии, и от естаблишмънта на Демократическата партия. Те са наясно, че загубиха не просто избори, загубиха наратива. И то за дълго.
Сега, особено в дните преди встъпването на Тръмп в Белия дом, това е време за усмивки на лицата и спокойствие в душите. Сега е време да се порадваме на победата и да я осмислим. Говоря с много консервативни и умерени хора напоследък и си давам сметка, че много от тях още не са осъзнали обратът, който е вече факт. В случая има нужда този исторически успех на консервативното и умерено разбиране за света да бъде осъзнато и осмислено. Това създава нови възможности, но и отваря нови предизвикателства. Ние не сме свикнали да сме мейнстрийм. Свикнали сме да ни забраняват и тикат в ъгъла. Това вече е невъзможно днес и няма да ни се случва скоро отново. Нека тази мисъл и това осъзнаване на новите реалности да има време да се осъзнае.
След това идва време на новата отговорност. Първо, важно е умерените и консервативни хора и в Америка, и в Европа да не се поддадат на реваншизъм. Ние не сме като либерал-прогресистите и няма да си отмъщаваме. Да, безмилостно трябва да се деконструира дневния ред на либералите, но това не означава ние да ги подлагаме на същите гонения, на които те подлагаха нас. Прочее, на американските либерали точно това, че ще бъдат третирани така, както те третираха Тръмп, им е най-големият страх и затова са се изпокрили. Тръмп няма да действа реваншистки, защото той не е като тях, но безжалостно ще разкости всичките им метастази из публичната арена. Това не е реваншизъм, защото никой няма да ги репресира и вкарва в затвора, то е нормално пренареждане на отговорностите в условията на нов дневен ред.
Българските консервативни и умерени хора също имат нови отговорности. Една част от тях, водени от желанието да имат поне някакви съюзници през годините, бяха превърнали в практика флиртуването с руския сектор. Това вече не е необходимо и е важно да се прекрати. Няма как да си консерватор, т. е. десен човек, който иска да защитава свободата и да си фен на Путин и руския авторитаризъм. Автократ консерватор е дървено желязо, няма такова нещо.
Светът се връща към нормалното, към балансираното и свободно разбиране за живота. Това е свързано с много работа. Радвам се, че у нас се оформи дори правителство, което също върви по този дневен ред и вади родните либерал-прогресисти, най-вече в лицето на ПП, от играта за дълго. Трябва да се осъзнаят новите реалности и след това да се хванем за работа. Имаме много неща за вършене.
Да запретваме ръкави!