През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката на ЕС също отбеляза рекорден спад от около 11%. В същото време Китай отчете ръст от 3.2%.
Мисля, че хората масово не си дават сметка какво значат тези числа...
Първото е прякото въздействие върху живота ни, което свиването на брутния вътрешен продукт (БВП) носи. Най-грубо казано, БВП представлява общата сума от всички сделки в икономиката. Той съвсем не е идеален индикатор нито за размера на икономиката, нито за индивидуалното щастие.
Огромният спад на БВП означава, че ще има много по-малко данъци и заплати, а оттам и пари за здраве, образование, пенсии, чиста околна среда и инвестиции в каквото и да е.
Второто следствие е, че Китай вече е най-голямата икономика в света. Това вече има значими последствия, но те тепърва ще стават все по-видими с годините. В последното десетилетие Китай така или иначе потребява около 50% от цимента, желязото, медта и алуминия в света; регистрира изключителен ръст на потреблението на енергийни ресурси; изгражда множество ядрени централи; вече е далеч напред в производството и инсталацията ВЕИ. Китай отдавна вече не е просто „евтината фабрика“ на Западния свят. Той вече е най-големият пазар за битова техника, електроника, автомобили и... всъщност практически всичко. Китай отдавна вече не просто краде и копира, а създава нови технологии със скорост, на която САЩ и ЕС могат само да завиждат.
Всичко гореописано се отнася в една или друга степен за цяла Източна Азия, включително и бързо развиваща се Индия. Това е регион, в който живеят 4 милиарда души или 4 пъти повече от Европа и Северна Америка общо. Тези хора са жадни за успех и ниво на потребление като на Запад. Те учат, работят, поемат рискове и развиват бизнеси със стръв, каквато презадоволеният Западен свят отдавна вече няма. Демографията е непреклонна - азиатският век бавно, но сигурно настъпва на крилете на огромния брой млади хора там.
Този процес обаче получи изключително силен тласък от самоубийствените „мерки за борба“ с коронавируса, които Западният свят си самоналожи. Още в началото на март ги сравних с отрязване на здрав крайник, заради ухапане от пчела. Честно казано, не съм очаквал, нито пък съм искал, да се окажа толкова прав. Даже е по-зле от това, което си представях тогава.
Никоя друга сравнима икономическа криза в модерната история на Западния свят няма връзка с епидемия, въпреки че през последните 150 г. светът е видял доста по-брутални пандемии. Няма, и не мисля, че някога ще има, рационално обяснение за глобалната самоубийствена свръхреакция към коронавируса.
И все пак се надявам политическите лидери на Запада да схванат че всякакви помисли за възможни нови локдауни или други сериозни рестрикции са лудост и изобщо не трябва да им хрумват. Освен това се надявам най-сетне да забележат колко бързо изоставаме в сравнение с Източна Азия и да променят приоритетите.
Не, нямаме нужда от криене по домовете и онлайн срещи, от събаряне на статуите на робовладелци от 18-ти век, от цензура в медиите и научната литература, от спасяване на света чрез отказ от деца и зелени сделки, от всяване на страх и забрана на нови технологии... Имаме нужда от точно обратното - да осъзнаем, че животът е вечно състезание, което можем да печелим вчера, днес и утре, единствено и само, ако излезем навън, запретнем ръкави за учене и работа, поемаме рискове, създаваме бъдеще, тоест правим деца и защитаваме свободата - както нашата, така и тяхната. Във всяка секунда и сантиметър от съществуването си.
* Авторът e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt.