Красен Станчев: „Белене“ е театър с изкупуване на „Лада“

- Г-н Станчев, ще говорим за енергетика и стари рани. Каква е правилното решение с произведения реактор за “Белене”, парите, които дължи НЕК, и тежките лихви, които се трупат всеки ден?

- Най-правилното решение е да се съкратят пера от вече приетия бюджет, да се намерят резерви, защото има такива, и да се плати на “Росатом” възможно най-скоро. Защото с лихви от 167 000 евро на ден всяка друга хипотеза, която в момента е поставена на масата, е губеща. Защото, ако всичко продължава без действие от страна на България, очаквам “Росатом” да заведе ново дело за запориране на сметките на НЕК.

- Това трябва да бъде дело в български съд по смисъла на Търговския закон между “Росатом” и БЕХ, така ли?

- Да, и аз не виждам съд, който може да откаже, защото съответната глава на Търговския закон винаги е прилагана безапелационно. Ако наш съд откаже, тогава ще заведат второ дело в международен съд и всички ще са отново ясно за кого. Ако бях на мястото на Сергей Кириенко (б.а. - шефа на “Росатом”), бих завел дело още следващата седмица.

- Можем ли да покрием тези пари?

- Първо, ако ще се плаща от бюджета, трябва да се уведоми и получи разрешение от Главна дирекция “Конкуренция” на ЕК. То би имало основание като заварено положение отпреди 2007 г.: не е държавна помощ, а плащане по неизпълнен договор. Няма кой друг да ги покрие освен държавата, има вариант НЕК/БЕХ да продаде имущество, това ще отнеме повече от година и едва ли ще набере нужните средства - тогава може би над 1,2 млрд. евро.

- Т.е. дори държавата да реши да покрие санкцията с пари от бюджета, Брюксел може да определи това като нерегламентирана държавна помощ, така ли?

- Да, по смисъла на Лисабонския договор съмненията за държавна помощ трябва да бъдат изчистени. Това няма да е трудно, ако се водят преговори по този повод. Ако се водят по друг, ние влизаме в сценарий на най-голямата глупост. Т.е. това, което в последните дни излиза по телевизии и преса, че “Брюксел дава зелена светлина”, е глупост - такова разрешение никой не е давал и не може да даде.

-

- Т.е. отговорът на Жан-Клод Юнкер към Борисов е плод на отзивчивост на високо ниво?

- Ако аз съм председател на ЕК, когато получа такова писмо, ще кажа “Да, заповядайте - спазвайте правилата и си напишете домашното.” Досега целият проект АЕЦ “Белене” не беше подчинен на договора на Евратом (Европейската общност за атомна енергия), което е част от европейското законодателство. България го е подписала, за да стане член на ЕС, но “Белене” е отпреди това членство.

В договора на Евратом има много интересни членове - 45-и и 49-и, където се казва, че за съвместни начинания, съвместни предприятия е необходимо утвърждаване от страна на ЕС, дадени са критериите за това. А ако участват и трети страни, (т.е. нечленки на ЕС), тогава процедурите се усложняват - изисква се изчистване на няколко въпроса, сред които и финансирането, и особено важно - обществения интерес. Досега всички анализи, включително тези на БСП, показват, че обществен интерес за изграждане на нова атомна централа в Белене няма. Ако направите анализ на енергийния баланс на страната, пак няма да го намерите. Трябва да се провери и съответствието на законите. Гласуването на разрешението по всички тези е с консенсус. Не може да се строи атомна централа по силата на българските закони, защото някой иска да изнася електроенергия. Министерският съвет може да даде като ход на такъв проект само ако потреблението на българските граждани и фирми не може да бъде задоволено или има такава доказана перспектива. Такъв е и духът, буквата на Закона за енергетиката. Но потреблението може да бъде задоволено от вече инсталирани мощности - те са с между 28 и 30% излишен капацитет, това е количеството над онова, което купуват вътрешните и външните потребители на българската електроенергетика. Ако сложите още ? върху това, което произвежда България, то ще се продава още по-трудно и на по-ниска цена. Първият ефект би бил, че проектът няма да може да се изкупи. Второ, страните по проекта ще фалират. НЕК ще фалира, дори ако строи “Белене” или в “Козлодуй”. Защото ще има 1000 мегавата нова мощност, която не може да бъде продадена, а цената й е над 10 млрд евро (за един реактор - вероятно 6-7 млрд). Атомна централа не може да се включва и изключва като микровълнова печка. Някои части от енергетиката - водни централи, ВЕИ и т.нар. американски централи - ще трябва да бъдат изключени или ограничени като коефициент на използваемост.

- Как може да бъде задвижена процедурата, за която вие говорите, с Брюксел?

- Най-чистият начин е договаряне процедурата по плащането с ЕС, което при нормално водене на преговори с ЕС може да започне дори и август. Преговорите трябва да бъдат с Главна дирекция “Конкуренция” и Главна дирекция “Енергетика” на ниво министър-председател. При неформална помощ от страна на българския комисар нещата могат да бъдат изчистени от гледна точка на процедурите на ЕС за около месец и половина - два. През това време България може да плати и след това да чака какво ще е решението. Може да се плати от различни източници - единият е да се вземе нов заем от страна на БЕХ и той да плати. Другият е да се използват бюджетни пари и след това да се обоснове, че не е имало друг изход със защитата, че има неща, които са стартирани преди членството ни в съюза и трябва да се изчистят.

- Рестарт на “Белене” означава фалит на НЕК, така ли?

- И не само. Означава затваряне на други, вече инсталирани мощности, които са платени. И те са в областта на ВЕИ и на новите чисти централи. Никой не говори за това, че има други алтернативи - има две електростанции, които не работят. Едната е в Русе, другата във Варна. Те не работят, защото са с въглища. Тяхното оборудване може да е на газ, което също е в интерес на руски държавни фирми, защото са основният вносител. Но тези централи при осигурени доставки биха били евтина инвестиция - в порядъка на 200-250 млн. лева биха могли да се преоборудват на газ. Има български инженери и фирми, които знаят как става това и са го правили в чужбина, и могат да го направят и в България. Ще имаме много повече положителни ефекти при такъв сценарий, отколкото строителството на нова атомна електроцентрала. Независимо къде се намира - дали е на 5 метра от Турция, за да се изнася за там, последното нещо, което е ясно в цялата тази сметка, е, че новата мощност няма да може да продава на цени, на които да се изкупи. Няма да може да се продава у нас, защото ще е най-скъпата възможна енергия. Навремето Институтът за пазарна икономика заедно с Института за енергиен мениджмънт сметнахме, че “Белене” ще струва над 10 милиарда евро и цената ще бъде над 10 евроцента за кВч. Онова, което имаме като планирани електроцентрали, е турската централа с малко над 12 евроцента и британската с почти 14,5 евроцента. Това са цените, по които се изкупува инвестицията. Дотолкова, доколкото оборудването се продава по международни цени, горивото и т.н. При тези цени няма кой да купи евентуалното производство на една нова мощност. Да не говорим за онези щети, които са нанесени върху самата система.

- Друг сценарий - АЕЦ “Белене” като частен проект, подхвърлен от няколко действащи политици?

- Независимо частен или държавен, трябва да съответства на европейското законодателство и всички процедури по договора на Евратом. Точно това се има предвид в глава пета, където се казва “съвместни предприятия”. Трябва да е ясно, че частен инвеститор няма да изгради онова, което по закон трябва да изгради системата - заместващи мощности и инфраструктура. Тогава сметката на частния инвеститор изобщо няма да излезе. Не е решен проблемът и реално няма фонд за решаване на проблема с отработеното ядрено гориво и неговото дългосрочно съхраняване. (Това също е проблем по договора на Евратом.) Следващ проблем е, че няма застраховане срещу неочаквани събития. Доколкото знам, застраховката на “Козлодуй”, която трябва да покрива загубите при евентуални събития, е някъде около 47 млн. лева на година. Не са правени оценки за новата мощност, а те трябва да се направят, трябва да се актуализират строителни разрешения и т.н. В цялата тази обстановка един частен инвеститор, първо, няма полза, а после няма право по българското законодателство да покрива част от разходите.

- Продължаваме напред в сценариите - нов реактор за “Козлодуй”.

- Такъв проект се оказва по-евтин от един нов “Белене”, макар че някой трябва да калкулира загубите от този провал. Прилежащата инфраструктура е налична в общи линии, но заместващите и компенсиращите мощности, когато някой от тези реактори спре, трябва да са налични и трябва да има допълнителни мощности, които ще се строят. Това означава, че освен стойността на самия реактор трябва да се предвидят инфраструктурни инвестиции. Но това не отменя факта, че има над 30% повече мощности, отколкото може да потреби или да продаде България (всъщност изнасят частни фирми, най-често близки на БСП, което обяснява техния патос по въпроса с “Белене”).

- Златно копче на ненужен скъп костюм, така бе определен АЕЦ “Белене” от ядрения физик Георги Касчиев. Ако правителството има правилен ход, защо енергийният министър Теменужка Петкова ходи по преговори и в Иран, и в Москва и новините след тях са, че е сформирана работна група...

- Още преди преговорите в Москва и аз, и Георги Касчиев ясно заявихме, че “Росатом” няма нужда от тези преговори. Колкото повече преговори се водят с руската компания или Владимир Путин, толкова повече се отлагат другите неща, които трябва да бъдат направени, и се дават права на “Росатом” да определя неща, които ще се случат оттук нататък. Трябва да е ясно, че “Росатом” е част от всяка продажба на оборудването. Не може да се осъществи продажба на реактора без руснаците, както и без проучване на пазара и без посредник. В България няма фирма или държавна агенция, която може да го направи. Правителството още по-малко може да го направи. Това да ходи премиер и министър на енергетиката, да си говорят някакви неща - то е или неразбиране, или друго. Всички възможни проекти на “Росатом” извън АЕЦ “Белене” са с друго оборудване, с друг тип реактор. Т.е., ако това оборудване се продава някъде, “Росатом” трябва да направи проекта. Това ще отнеме минимум 4 г., и то ако много искат да го направят. Ако имат работа, ще е много по-дълго. И какво се случва за този период от време? Има разходи и по запазването на оборудването, ако то изобщо е ново. Толкова глупости се натрупаха по темата “Белене”, че имам чувството, че това е същият реактор, който беше готов през 1990-а И оттогава досега мисля, че България - по израза на Юлиан Попов - купува една и съща “Лада”. Ако трябва да се определя проектът по някакъв начин, това не е златно копче. Това е по-скоро нещо като вечен двигател - perpetuum mobile. Отваря се един проект, започват да вървят по него поръчки, договори и т.н., купува се нещо, продава се нещо, вървят някакви театрални дейности, хората получат хонорар за тази работа, след това се оказва, че проектът не може да бъде осъществен, защото това е пожизненото му заключение.

- Как тогава, ако имаме 30-годишна “Лада” в гаража, й търсим цена в индустрия, в която хората искат мерцедеси? Това което пазим в гаража, не е ли безценно, в смисъл че няма никаква цена?

- Да, но вие може да правите вид, че ще я купувате, а пък някой друг може да прави вид, че ще ви я продава. Интересното е, че в енергетиката на България вече има достатъчно мерцедеси. Системата е доста умна. Не може, както беше едно време, да мерите сметката един път на месец.

- Смятате ли, че на фона на лятната ваканция и президентските избори темата “Белене” отново ще се замете?

- В момента очевидно вървят едни мероприятия, които трябва да отложат въпроса кой е виновен за всичко това. А е ясно кой е виновен - това е правителството на Симеон Сакскобургготски и той лично, това е правителството на Сергей Станишев и той лично с двамата министри на икономиката и енергетиката, това е частично и правителството на Бойко Борисов. Така че има много съществен интерес всичките тези неща да не се обсъждат, а ние всъщност да наблюдаваме един театър с изкупуването на “Лада”.

- Кога ще спрем да говорим за АЕЦ “Белене”, г-н Станчев?

- Много пъти досега маса хора мислеха, че този проект е погребан. Оказа се, че това е един вечен двигател в корупцията. Дали този път ще бъде затворен - мисля, че има шанс поради простия факт, че се дължат неустойки на ден и неизплащането им означава задвижването на други правни процеси.

Нашият гост

Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика (ИПИ) и доцент в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Изпълнителен директор на ИПИ (1993 - януари 2007); народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001). Бил е председател на комисията по околна среда във Великото народно събрание. Занимава се с проекта “Белене” от 1987 г. и има десетки публикации по темата.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Любен Лесидренски

Този уебсайт използва "бисквитки"