Колективизмът в колективния Запад става показен и все по-съмнителен
Зеленски е способен на всякакви крайности, за да провокира сблъсък между Русия и НАТО
Москва приключва третата година от нахлуването на руски войски в Украйна в хода на Специална военна операция (СВО). За да не я наричат война, за да решават по-спокойно наличните немалко свои вътрешнополитически и икономически проблеми, за да дадат възможно повече време за развитието в свои ползи на обективни неблагоприятни процеси в Азия, САЩ, НАТО, ЕС и Украйна.
Можеше да си го позволи Русия, здрави нерви и разум прояви водачът и Владимир Путин, очерта се успешен завършек на СВО и стратегическа победа за държавата. Такава би била, защото на украинското бойно поле и на световното геополитическо срещу нея с основните си пребогати ефективи воюват не само украинците, но цялото НАТО начело със САЩ и още над 20 други.
Западът и досега неотклонно залива Киев с милиарди долари и евро, модерни въоръжения и боеприпаси. С жизненоважната за войските разузнавателна информация и изключително ценно всестранно политическо осигуряване. С най-активно и крайно полезно за Киев ангажгиране в разностранни операции в хода на информационно-психологическата война срещу Москва.
Ситуативни преки и косвени печалби от тази част на световната хибридна война САЩ извлякоха доста, особено в долари. Имат и значителни политически ползи, но главно с тактически характер и в рамките на т. нар. колективен Запад - отслабиха чувствително конкуренцията си в ЕС, същевременно като хегемон постегнаха редиците зад себе си.
Геополитически обаче победи не се забелязват, по-скоро е обратното. Русия не търпи „стратегическо поражение“, с каквото я заплашваха, но се налага на Вашингтон да преговаря с Москва като с равен опонент. И май не само за Украйна. Също и с Пекин, който изпреварва в икономиката, не отстъпва поне в Азия в политиката, в Тихоокеанския басеин и във въоръженията.
Развитието в БРИКС е безспорен стратегически геоикономически успех на Москва и Пекин. На всичкото отгоре двете столици все по-тясно се сближават в политическо и военно отношение явно за решителен отпор срещу агресивно отстояващия еднополюсния свят Вашингтон. САЩ вече никъде не се доказват като хегемон, не разрешават световни проблеми, но произвеждат хаос.
А светът гледа към Вашингтон, към Белия дом в очакване буквално на дните след 20 януари, за да чуе и види какъв ще е обещаният от Доналд Тръмп прелом към "Отново Великата Америка" (MAGA).
Как едновременно ще пресушава блатото от беззаконие и огромна корупция у дома; ще бори икономическата криза и спасява долара; ще озаптява Иран и Северна Корея; ще брани Израел от близките му люти душмани и световното отрицание за делата му в региона; ще мобилизира недоброжелатели на Китай и ще спретне скорошен мир в Украйна. Има и още велики задачи.
Тръмп започва добре да разбира какво тресавище е за Щатите войната в Украйна и как би изглеждал в очите на света и на много американци, ако просто зареже Киев и остави Русия да постигне пълна победа. От публичния образ на края на тази война ще зависи обликът на стратегията на САЩ за противопоставянето им срещу Китай и Русия.
В частност в Арктика, към чиито богатства се е засилил американският капитал и затова Тръмп напира да заграби граничещите с нея Канада и Гренландия. Украйна отдавна е куфар без дръжка за Щатите, но как да го захвърлят в ръцете на слабеещите евронатовци! Докато не се очертае приемлив за Вашингтон мир там, Тръмп няма как да бърза да спира активната подкрепа за Киев.
По-лесно е с главния виновник за всичко и пред всички в Украйна, ясно се очертава, че този ще е Зеленски. Ако много настоява Кремъл, ще посочат и неколцина бандеровци около него. Един от вариантите е просто да бъде ликвидиран от някой гневен нацист, колкото и да е трудно да му се намери заместник.
Ами пълен е с информация, силно неприятна за редица западни политици. Корупцията в Украйна покрай войната не е изолирана от тази в САЩ и евронатовските страни, доста политици са се облажили и продължават. Той не е глупав, схваща, че може да е жив само, докато трае войната. Затова е способен на всякакви крайности, за да провокира сблъсък между Русия и НАТО.
Ето защо все по-често разпорежда на войската да повреди или унищожи някоя атомна електроцентрала, например Запорожката или Курската. На няколко пъти пуснаха „изтичане“ на тайна информация, че се готви „мръсна“ атомна бомба с намерение да се използва на руска територия. В това си психическо състояние Зеленски като нищо ще го разпореди.
Няма да го огрее влизане в НАТО. Доналд Тръмп тези дни ясно заяви, че симпатизира на руската позиция, че Украйна не бива да бъде част от НАТО. Бившият анализатор на ЦРУ Лари Джонсън добавя, че „дори Тръмп да постави ултиматум на Путин, Русия ще продължи да демилитаризира Украйна и в крайна сметка няма да u позволи да има армия.“
В Брюксел и още някои западноевропейски столици все още се зъбят на Москва и обещават твърда подкрепа за Киев. Но... колективизмът в колективния Запад стана показен и все по-съмнителен. Правеха и даваха на Украйна, колкото можеха, но крахът на Киев е очевиден, а те повече не могат. Освен с армии да навлязат в конфликта и да се сблъскат с руските войски.
Което еднозначно ще означава ядрена война и от Европа и Америка за хиляди години няма да останат годни за живот територии. Проучване на YouGov, проведено през декември във Франция, Германия, Италия, Испания, Швеция, Дания и Обединеното кралство, показва, че там през последните 12 месеца желанието да подкрепят Украйна „до победа“ е масово загубено.
Ударът с „Орешник“ по завод в гр. Днепър беше знак, че Москва няма да склони на временни решения, на компромиси, на преговори със Зеленски, а ще громи ВСУ до пълния му разпад.
Руският патриарх Кирил тези дни говори за тъмни тенденции в западното общество, като има предвид операциите за смяна на пола; създаването на вид квазирелигиозност и псевдорелигиозност, насочена към борба с истинската религиозност. „Мирише на апокалипсис“, казва той по повод случващото се в Европа и САЩ.
Забелязал е краха и Зеленски: „За жалост, с цялото ми уважение към всички европейски страни и САЩ, към огромната помощ, която ни предоставиха след началото на войната, но ние не получихме никаква подкрепа що се отнася до присъединяването ни към НАТО - нито от САЩ, нито от техните съюзници в Европа.“
Киевският философ Сергей Дацюк, горещо подкрепял Евромайдана през 2014 г., сега заявява пред Politeka: „Бандеровската идеология унищожи Украйна. Много е трудно да унищожиш половината население за 30 години, но го направихме. Това предполага, че цяла Украйна не е нужна на никого, дори и на Русия... тя е в ситуация на свободно падане.“
Контролът на САЩ върху Европа все повече се крепи на продажния предателски елит в страните в ЕС и НАТО. И новата администрация във Вашингтон още известно време ще подтиква евронатовците към още по-обемно и активно участие във вече загубената война, но това само ще наложи Москва да настъпва енергично и на запад от Днепър.
The Washington Post: „Украйна губи територия, войски и време. Следващите няколко седмици ще определят дали Украйна може да продължи да съществува като суверенна държава в своите граници... или дали руският президент Владимир Путин ще бъде възнаграден и насърчен в своята териториална война. Заложено е доверието в САЩ и НАТО, които обещаха подкрепа „колкото е необходимо“.
Така е. Но е неизбежно. Иначе апокалипсис.