Големият победител засега се оказва Иран, чиято сфера на влияние нарасна неимоверно в Ирак и Сирия
Краят на „Ислямска държава“ (започнала житейския си път като ИДИЛ - Ислямска държава в Ирак и Леванта, б.р.) е съвсем близо. Толкова близо, че регионалните играчи вече загърбват досегашните алианси срещу общия враг и се обръщат един срещу друг – в битка за това кой какво предстои да „наследи“ след погрома й.
Залповото начало на този очакван и взривоопасен процес бе даден от кюрдския лидер Масуд Барзани с реализирането на Рефендума за независимост на Иракски Кюрдистан на 25 септември.
Този смел ход подплаши Ирак, който с болезнена сила осъзна реалната угроза от разпад или загуба на огромна и важна част от територията си. А мълчанието и липсата на недвусмислено „не“ към Ербил от американска страна допълнително наля вода в мелницата на антикюрдските настроения в Багдад, подклаждайки съмнението за западна подкрепа за инициативата. Наличието на кюрдски малцинства и страховете за териториалната цялост мобилизираха и Турция, Сирия и Иран да смажат в зародиш добиващата реални очертания кюрдска държава. И ако досега плановете за „наследството“ на ИДИЛ бяха чертани деликатно и безшумно в контекста на общите усилия по смазването й, днес на картата нещата се поставят съвсем открито.
Съгласуван или не със САЩ, кюрдският референдум бе една велика стратегическа грешка, защото на практика унищожи и малките шансове на този народ да създаде своя независима държава. Основен знаков американски съюзник в битката срещу ИДИЛ на терен и с огромен принос във военните действия, кюрдският фактор е възприеман и като важен лост за прозападно влияние в целия регион.
Сблъсъкът на Ирак с Кюрдистан
Ударното военно навлизане на централното иракско правителство от началото на седмицата в оспорваните от кюрди и иракчани северни райони и най-вече в Киркук и Синджар е повратна точка в кюрдската сага.
Специалните отряди и иракските военни части, покрепяни от ирански шиитски милиции като Ал-Хашд Ал-Шааби, бяха привествани от арабите в смесените райони, които не искаха да стават част от една независима кюрдска държава. А Багдад успя да наложи пълен военен контрол над Киркук – петролното сърце на областта и основен приходоизточник в кюрдските планове. Военната база К1, летището, административните сгради – днес навсякъде се вее иракското знаме. С инвазията си на север Ирак запази териториалната си цялост, а превземането на Киркук и петролните му кладенци реално направи невъзможно стопанското оцеляване на една независима кюрдска държава в Ирак.
Новите територии
Само за ден-два Кюрдистан загуби огромните териториални придобивки в битката срещу ИДИЛ. Припомняме, че новите територии бяха увеличени с 40% в областите, където навремето редовната иракска армия бе побягнала при сблъсъка с Халифата.
Очакванията, че иракският премиер Абади ще защитава американските интереси в региона, не се оправдаха. С дипломатична маневра той се отвори към Техеран, парирайки евентуален план за създаването на независима кюрдска държава за сметка на иракски територии.
Всичко това - в тотален разрез с политиката на Израел и САЩ в Близкия изток, които гледат на кюрдите като на естествен съюзник и проводник на техните стратегически интереси в региона.
Разочаровани от развоя на събитията, днес безстрашните воини пешмерга без бой изоставят селища и градове. На политическо ниво кюрдите също не успяха да покажат единство, а последователите на техните лидери в Ирак - Барзани и покойният вече Талабани - се обвиняват взаимно в предателство и договорки с Багдад или в самоцелни и застрашаващи Ербил политически актове. Като Референдума, например.
Позицията на САЩ е ключова за развързване на гордиевия възел в конфликта. Неутрална към момента, САЩ на практика подкрепя премиера на Ирак Хайдер Ал-Абади - а кюрдите съответно се чувстват предадени.
Геополитически дилемата пред САЩ днес не е кого да подкрепят – кюрдите или иракското правителство. И едните, и другите са американски съюзници, получаващи милиарди в битката с ИДИЛ, тренирани и подкрепяни по земя и въздух при набезите им срещу общия враг. Големият залог за САЩ днес е по-скоро Ирак да не навлезе неповратимо в орбитата на влияние на Иран – най-върлия враг и съперник на САЩ в Близки изток. Колкото и да е болезнено за кюрдите, американската подкрепа за правителството в Ирак е от възлово значение в момента и в пост-ИДИЛ среда със сигурност е топ-приоритет.
И още един важен приоритет: да се парира заздравяване на оста Сирия, Ирак и Иран, подкрепяна от Турция – кошмар за стратезите в Белия дом и Пентагона...
Кой печели от ситуацията?
От войната срещу ИДИЛ и гражданската война в Сирия големият победител засега се оказва Иран, чиято сфера на влияние нарасна неимоверно в Ирак и Сирия. Ситуация, която със сигурност изнервя Тел Авив и няма да остане просто така.
Днес Доналд Тръмп се готви да начертае ясни разделителни линии, които Иран не бива да прекрачва в Ирак, а кюрдските интереси най-вероятно са отложени за неопределено време - поне докато Ирак не попадне безапелационно отново в орбитата на влияние на американската дипломация.
Едно обаче е сигурно – краят на ИДИЛ не е край на напрежението в региона. Дори напротив...