Това управление не само е вредно за страната, но става и опасно за националните интереси
Въпросът е дали национално отговорните политически сили ще имат силата и способността да сформират този път друг тип управление с друг тип политика
Добрата новина от отминалата седмица без съмнение е отстраняването на председателя на Народното събрание. Същият, който ще остане в историята единствено с факта, че обезобрази с железни решетки парламентарната сграда по време на своето мимолетно и безлично пребиваване на този държавен пост. И с обстоятелството, че по негово време Народното събрание се превърна в най-срамния битпазар за депутати, които олигарси и задкулисие започнаха да пазаруват на килограм, за да спасяват правителството на "промяната". С корупция уж срещу корупцията. Изкарали били в защита на "промяната" проправителствени клакьори - държавни чиновници, малко офисен планктон от разните стартъпи и кантори, консумиращи публични ресурси и поръчки от сегашната власт и дузина дежурни площадни кибици. Досущ като Станишев и Местан по времето на Орешарски, които организираха "протест" срещу тогавашната опозиция. Липсваха само хора, докарани с автобуси от страната, но сигурно пазят този маньовър като опре "ножът" до вота на недоверие към Киро и Ленчето - тези гротескни Хуан и Евита Перон на провинциалната българска политика.
При други обстоятелства нямаше да си губя времето да разсъждавам за бълбукането и зловонията на родното политическо блато. Но в случая ситуацията в нашата страна е заредена с редица тревожни неизвестни.
Без съмнение това управление трябва да си отиде, защото не само е вредно за страната, но става и опасно за националните интереси с очевидната ангажираност на премиера Петков да оттегли безусловно ветото спрямо Северна Македония.
Неслучайно общественото доверие в правителството скоропостижно се срина. Противоестественият партиен буламач от комунисти и антикомунисти, русофили и русофоби, патриоти и космополити демонстрира стряскаща некомпетентост, липса на единна правителствена политика, феодализация на властта и обрастна с нови корупционни и клиентелистки клъстери около отделните партийни феоди, в каквито бяха превърнати министерствата. Това са характеристиките на "промяната", която хвърли България в остра и хронична политическа нестабилност и даде тласък на каскадата от кризи, която ни залива.
Но не е достатъчно просто да се свали едно управление. Видяхме докъде я докараха "умниците", които със странен блясък в очите ни убеждаваха: "да свалим Борисов, пък после ще видим". Видяхме. А някои от нас очаквахме и предупреждавахме, но нямаше кой да чуе, камо ли да се вслуша. Целият въпрос сега е дали национално отговорните политически сили ще имат силата и способността да сформират този път друг тип управление с друг тип политика - различно от управлението на т.нар. "промяна", но и различно от десетилетието на ГЕРБ. Управление, което може да преведе държавата успешно и с най-малко щети през бурното море на кризите.
Очертават се най-малко три сценария. Първият можем да наречем "Още от същия буламач". Това означава корупционно сглобяване на ново парламентарно мнозинство с напазарувани депутати, които да отхвърлят предстоящия вот на недоверие. Последиците: морално-политическа девалвация и многомесечна управленска агония. Кирил Петков ще продължи да продуцира скандали всекидневно, а капацитетът за реформи ще се разтвори като вода в подвижните пясъци на корупционно сглобеното мнозинство. Този сценарий определено не е добър за България.
Вторият сценарий е: "Не по врат, ами по шия". При него правителството на Кирил Петков пада след успешен вот на недоверие, конституционната "въртележка" на чл. 99 отново влиза в действие, а най-голямата парламентарна група - на "Продължаваме промяната", съставя ново правителство начело с Асен Василев и с помощта на напазаруваните депутати, и с малко игри с кворума, осигурени от някоя от опозиционните партии. Независимо от новата опаковка, такова правителство ще бъде просто "Кирил Петков-2" и ще възпроизведе същата политика, която проваля "Кирил Петков-1". Този сценарий също не е добър за България.
Третият възможен сценарий е "Старата песен на нов глас". С други думи - преструктуриране на парламентарното пространство и съставяне на ново правителство с мандата на някоя от опозиционните партии в това Народно събрание. Такова правителство би си проличало главно по ревизията - категорична или пълзяща - на настоящата българска позиция по руската агресия срещу Украйна, прекратяването на договорните отношения с "Газпром" и въобще връщането към прословутото за "ерата на Борисов" лавиране на българската външна политика между евроатлантическите съюзници и Москва. Няма как и такъв сценарий да е дългосрочно полезен за България.
Следващият, четвърти, сценарий е антикризисно правителство в рамките на този парламент с участието на признати експерти извън партийните централи, което да започне да овладява и управлява кризисните процеси в икономиката, да затвърди ясният геополитически курс на България като надежден партньор в ЕС и НАТО в контекста на руската агресия, и не на последно място - да отстоява адекватно българските интереси по отношение на Северна Македония. Такова развитие би било добро за България, но изглежда най-малко вероятно.
И разбира се петият сценарий са предсрочните избори. Това означава временно връщане на властта в ръцете на президента Радев и неговото поредно служебно правителство - т.е. там, откъдето тръгна всичко по инсталирането на Кирил Петков във властта. Ако се съди по актуалните социологически проучвания обаче, този път мнозинството от българските избиратели по-трудно ще се довери на нови експерименти. ГЕРБ отново ще стане първа политическа сила. Дали обаче ще съумее да предложи нов подход, нова политика и нова коалиционна култура? Ще поживеем, ще видим.
А междувременно, през ноември месец, ще стане ясно и дали Републиканската партия в САЩ ще спечели законодателните избори. Шансовете са високи не само заради неписаната политическа традиция в междинните избори в САЩ опозиционната партия да печели двете или поне едната камара на федералния Конгрес, с което да слага пранги на еднопартийните действия на Белия дом. А и защото либерал-прогресисткото управление на Джо Байдън търпи тежки провали. Започне ли такава промяна сега, шансовете за връщането на републиканците, доминирани от могъщото консервативно течение на Доналд Тръмп, в Белия дом през 2024 г. ще станат осезаеми. Това е важно и за България, защото е добре известно, че когато Вашингтон кихне, Европа настива.
Дано не се налага България да чака това, за да сложи край на фалшивата промяна, с която кръговете, инсталирали Кирил Петков, излъгаха българските граждани.