Ако Финландия и Швеция тръгнат към НАТО
Москва вече разположи системи „Искандер” в Калининград през 2018 г.
Иначе не възнамерявахме, заяви Медведев
Русия заяви, че ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, Русия ще трябва да укрепи своите сухопътни, военноморски и военновъздушни сили в района на Балтийско море, за да възстанови военното равновесие. Това заяви Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация в официално изявление, цитирано от Ройтерс.
Медведев също така изрично повдигна въпроса за ядрената заплаха, като заяви, че вече не може да се говори за „свободен от ядрени оръжия” балтийски регион, където между Полша и Литва е разположен руският Калининград. „Не може повече да се говори за никакъв безядрен статут за Балтика - балансът трябва да бъде възстановен”, заяви Медведев, който беше президент в периода 2008-2012 г.
„До днес Русия не е предприемала такива мерки и нямаше намерение да го прави”, каза Медведев. „А ако бъдем принудени да го направим, какво пък... имайте предвид, не ние възнамерявахме да го направим”, добави той.
Финландия, която има 1300-километрова граница с Русия, и Швеция обмислят дали да се присъединят, или не към НАТО.
Финландия ще вземе решение през следващите няколко седмици, заяви в сряда министър-председателят на страната Санна Марин.
Хелзинки и Стокхлом не излязоха с официална реакция на изявлението на Медведев в рамките на деня в четвъртък, но властите в Литва в комюнике обявиха, че заплахите на Москва „не са нищо ново” и че Кремъл вече е разположил ядрено оръжие в анклава Калиниград още преди началото на войната в Украйна.
Вероятно приемане на Финландия и Швеция в НАТО ще е едно от най-големите стратегически последствия в Европа от конфликта, посочва Ройтерс. Особено в сегашният контекст. Финландия спечелва независимостта си от Русия през 1917 и воюва две войни срещу Съветския съюз, Включително втората световна. Швеция от своя страна е неутрална към всеки конфликт в Европа от над 200 години.
Руският анклав Калининград от своя страна е особено значение за геополитическия театър в Северна Европа, припомнят международните наблюдатели. Бившата столица на Източна Прусия, Кьонингсберг, се намира на 1 400 километра от Лондон и Париж, и на 500 км от Берлин. Отдадена на Русия по време на конференцията от Потсдам от 1945 г. Москва обяви през 2018 г., че разполага на територията на анклава ракетни комплекси „Искандер”, с малък обсег на действие, но със способност да носят както конвенционални, така и ядрени бойни глави. Официалният обхват на ракетите „Искандер” е 500 километра, но според някои експерти е възможно да е много по-широк.
Черноморският флагман на Русия изваден от строя
Целият екипаж на „Москва” е бил евакуиран
По последни данни ракетният крайцер „Москва” (снимка архив) не е потънал, а експлозиите на борда са спрели.
Ракетният крайцер „Москва”, флагманът на руския Черноморски флот и гордост на военноморските сили на страната бе сериозно повреден в нощта срещу четвъртък, съобщиха световните агенции, позовавайки се на официални информации на властите в Русия и Украйна. Според официалното комюнике на Киев плавателният съд е бил ударен от крилати ракети „Нептун”, докато Кремъл настоява, че на борда на кораба е избухнал пожар, в резултат на който са се възпламенили боеприпаси. При всички положения става въпрос за едно от най-видните материални поражения понесени от Русия от началото на военната кампания в Украйна на 24 февруари, посочват мнозинството от международните наблюдатели. По последни данни ракетният крайцер не е потънал, експлозиите на борда му са спрели, а руското военно командване съобщава че целия екипаж е евакуиран.
В момент, в който руската армия установява контрол върху стратегическото пристанище Мариупол, на Азовско море, и се опитва да разшири офанзивата си в Южна и Източна Украйна, ракетният крайцер „Москва” бе „сериозно повреден”, съобщи руското министерство на отбраната, цитирано от информационните агенции РИА Новости и ТАСС.
„Поради възникнал пожар на борда на кораба експлодираха боеприпаси”, целият екипаж е евакуиран, заяви руското министерство. Започнало е разследване за причините за пожара.
„Ракети „Нептун”, които защитават Черно море, нанесоха сериозни щети на този руски кораб”, заяви украинският губернатор на Одеска област Максим Марченко.
Говорителят на военната администрация на Одеса Сергий Брачук заяви в Телеграм: „Според данните, с които разполагаме, (украински) ракети са нанесли „сериозни щети” на крайцера „Москва”.
Експлоатацията на крайцера „Москва” започва още през 1983 г. Той участваше в руската интервенция в Сирия от 2015 г.
В първите дни на руската инвазия в Украйна корабът участва в нападение срещу Змийския остров, по време на което бяха пленени 19 украински моряци. Случаят се прочу и с нецензурна реплика на украинците, отправена по радио връзка към екипажа на флагмана.
Украйна също обяви производства
Москва разследва изтезания на руски военни
„Руснаци са били подложени на физическо насилие и изтезания, за да бъдат принудени да дават неверни обяснения за действителните условия, при които са задържани от Службата за сигурност на Украйна”, се казва в изявление на руския Следствен комитет.
Руският Следствен комитет заяви в четвъртък, че започва разследвания на предполагаеми случаи на мъчения на руски войници от украински военни, предаде Ройтерс.
Комитетът, който се занимава с преследване на тежки престъпления, заяви, че руски войници са били заловени от украинските сили в Запорожка и Николаевска област и после държани незаконно от службите за сигурност на Украйна.
„Руснаци са били подложени на физическо насилие и изтезания, за да бъдат принудени да дават неверни обяснения за действителните условия, при които са задържани от Службата за сигурност на Украйна”, се казва в изявление на руския Следствен комитет.
Ройтерс не разполага с независимо потвърждение на тези твърдения. Украйна заяви, че проверява всички информации във връзка с третирането на военнопленниците и че ще разследва евентуални нарушения. Ръководителят на Следствения комитет Александър Бастрикин нареди в четвъртък извършването на разследване и на предполагаем обстрел от украинските сили на цивилни, евакуиращи се от самопровъзгласилата се Луганска народна република през Харковска област.
Според директора на ЕЦБ
Икономиката на Еврозоната е под тежък натиск
„Войната вече натежава върху доверието на бизнеса и потребителите, по-специално заради несигурността, която носи със себе си”, заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард.
Войната в Украйна оказва „тежки последствия” върху икономиката на Еврозоната, заяви в четвъртък директорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, на фона седмица от доклади за неовладяемо нарастващи цени на енергията, нарушени транс-европейски снабдителни линии и спад да доверието на домакинствата, коментира АФП.
„Войната в Украйна засяга сериозно икономиката на Еврозоната и сериозно засили несигурността”, заяви председателят на ЕЦБ по време на виртуална пресконференция в четвъртък. „Ефектът на войната върху икономиката ще зависи от еволюцията на конфликта, от ефекта на санкциите и евентуалните допълнителни мерки”, допълни Лагард.
Тези несигурности обясняват предпазливостта на ЕЦБ, която за разлика от другите големи централни банки не започна да повишава основните си лихви, нито дори е определила точен график за повишения в опит да спрат скока на цените.
„Устойчивостта на високите енергийни разходи, съчетана със загубата на доверие, може да намали търсенето и да ограничи потреблението”, като по този начин натежи върху растежа в Еврозоната, каза Кристин Лагард.
„Войната вече натежава върху доверието на бизнеса и потребителите, по-специално заради несигурността, която носи със себе си. Цените на енергията и суровините се покачват рязко. Домакинствата са изправени пред по-високи разходи за живот”, докато „бизнесът е изправен пред по-високи производствени разходи и войната създаде нови тесни места” в снабдителните линии.
В заключение след заседанието на гуверньорите на ЕЦБ институцията се задоволи да повтори своя мартенски сигнал в полза на ценова стабилност, като обяви, че нетните покупки на активи, извършени в рамките на извънредните мерки, ще приключат през „третото тримесечие”, посочва АФП. Първото увеличение на лихвите ще се случи „известно време след” края на тези изкупувания, „между седмица и няколко месеца” след това, каза Кристин Лагард. ЕЦБ запази лихвите си на исторически ниско ниво в четвъртък, посочват наблюдатели.