През 2022 г. можем да очакваме овладяване на инфлационния процес
Наблюдава се изоставане на страната ни по отношение на дигитализацията
Глобалната икономическа криза, породена от пандемията Ковид 19, се различава съществено от предишните финансово-икономически кризи, включително от кризата 2007-2009 г. На първо място, свиването на световното производство не беше свързано с проблеми в банково-финансовия сектор, а с предпазните мерки, наложени с оглед ограничаване на разпространението на опасния вирус.
Независимо от това, опасенията, че възстановяването от кризата може да доведе до ускоряване на инфлационните процеси и до стагфлация, подобна на тази след двата поредни нефтени шока през 70-те години на миналия век, нараснаха, особено след повишаването на цените на нефта и газа на световните пазари.
Следкризисното възстановяване на световната икономика обаче, не е съвсем типично.
Наблюдаваме странни явления, като частично блокиране на глобалните вериги за доставки, дефицити на суровини, енергоносители, компоненти и работна сила.
Вярно е, че възстановяването на глобалната икономика винаги е свързано с нарастване на търсенето и цените на ресурсите. Но няма как да обясним увеличаването на печалбите на повечето глобални производители, в автомобилостроенето например, при паралелно свиване на производството. Очевидно излизането от кризата с Ковид 19 провокира сериозна промяна в поведението на водещите глобални икономически играчи, и като резултат - изменение в начина на функциониране на глобалната икономика.
Няма съмнение, че най-важното структурно и поведенческо изменение в рамките на глобалната икономика е прилагането на софтуер за управление и вземане на решения с елементи на изкуствен интелект. В основата на изкуствения интелект е моделиране на поведението на интелигентния икономически агент.
Всъщност, социалните науки, и икономиката в частност, отдавна са поставили т. нар. homo economicus, т. е. максимизиращият икономическата изгода човек, в основата на икономическата теория. Именно координацията на действията между рационални икономически агенти гарантира оптималното използване на ресурсите в рамките на теоретичните модели.
Хомо економикус е теоретична абстракция. Реалните хора често са ирационални. Изкуственият интелект обаче приближава поведението на реалните икономически агенти до теоретичните абстракции.
Това променя функционирането на глобалната икономика Измененията са както на микро, така и на макро равнище. Като цяло, използването на системи с изкуствен интелект в областта на финансовите пазари, корпоративното управление, оценка на кредитоспособността на заемополучателите, прогнозирането, ценообразуването и т. н., прави реалните действия по-близки до хипотетичното поведение на homo economicus.
Изкуственият интелект повишава като правило ефективността на пазарите, доближавайки ги до теоретичните формулировки. Това засяга всички аспекти на икономическата теория- търсенето и предлагането, асиметричната информация, ценообразуването, рационалния избор, рационалните очаквания, хипотезата за ефективните пазари, икономическите механизми, теорията на портфейлите, анализът на причинно-следствените връзки и т. н.
По-конкретно, компютърните симулации и наблюденията на пазарите показват, че използването на системи с компютърно обучение в областта на ценообразуването води до взаимна координация на поведението на фирмите и изкуствено повишаване на цените- т. е. до олигополистично поведение. Наблюдава се още засилване на негативните аспекти от функционирането на пазарите в случаите на наличието на пазарни провали, зачестяване на вариантите победителят получава да всичко, влошаване на положението на пазара на труда, засилване на позициите на капитала по отношение на работната сила.
В макроикономически план изкуственият интелект води до намаляване стойността на капитала по отношение на работната сила (т. е. заместване на труда с капитал), нарастване на потенциалната производителност на труда, заместване на рутинните операции с изкуствен интелект, нарастване на неравенството, увеличаване на пазарната концентрация, необходимост от промени в данъчното облагане, намаляване на работното време.
От друга страна, насърчителната монетарна и фискална политики, прилагани от водещите централни банки и правителствата на почти всички държави-членки на Международния валутен фонд, се базират на модели, включващи т. нар. представителни агенти. Те са също теоретични абстракции, предполагащи наличието на изкуствени рационални участници в икономическия обмен.
Взаимодействието между рационални участници и рационално регулиране води до нетипични явления при излизането от кризата Ковид 19.
Появата на дефицити при глобалните доставки може да се обясни с координираното олигополистично поведение, индуцирано от управлението на стоковите потоци и ценообразуването от производители, използващи изкуствен интелект. Същевременно, тези ограничения, създадени от рационалното използване на оптимизационни процедури, не могат да бъдат постоянни, тъй като, от друга страна, изкуственият интелект се самообучава и стимулира иновациите, свързани с алтернативни доставки, суровини, продукти и технологии. Монетарните и фискалните политики също са значително по-интелигентни, в сравнение с периода на 70-те и 80-те години на миналия век.
Това ни дава основания за относителен оптимизъм. Ускоряването на инфлацията, характерно за втората половина на 2021 г. година, най-вероятно ще бъде временно. Като през 2022 г. година можем да очакваме овладяване на инфлационния процес.
Възниква въпросът, как всичко това се отразява върху българската икономика. На първо място, ускоряването на инфлацията у нас е почти изцяло привнесен процес, отразяващ тенденциите, генерирани на глобалните пазари. Същевременно, наблюдаваме изоставане на страната по отношение на процеса на дигитализация и прилагане на системи с изкуствен интелект в бизнеса. Тава е изключително опасно изоставане, тъй като ни позиционира от страната на губещите от процеса на дигитална трансформация.
Планът за възстановяване и устойчивост също не вдъхва особен оптимизъм. Приложението на изкуствения интелект би трябвало да бъде основен инструмент и цел на този план. На практика, доколкото може да се съди по проектите, включени в плана, използването на изкуствен интелект е спорадично и засяга отделни аспекти на мерките, свързани с диагностиката в медицината, управлението на енергетиката, киберсигурността, електронната идентификация и статистиката. Това е крайно недостатъчно и обрича страната на опасно изоставане. Необходими са радикални мерки за обръщане на тази тенденция.