Пенсионерите и жените най-съвестно изплащат задълженията си
Младежите са станали по-отговорни в личните си финанси
Повечето искат да са изрядни
Кризата удари най-силно хората на средна възраст. За разлика от периода преди COVID-19, сега хората на възраст между 30 и 45 години изпитват най-големи затруднения да погасяват редовно дълговете си. Това показва проучване на Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ). “Прави впечатление по-негативната тенденция при хората между 30 и 45 години, които, изглежда, най-силно са усетили ефекта на кризата,” коментира Юлия Юргакиева, изпълнителен директор на АСВ.
Очаквано, през миналата година са се променили навиците и профила на хората в България по отношение на плащането на задължения, които веднъж вече са били просрочили. Нараства броят на хората, които желаят да започнат редовно погасяване на тези задължения. Хората в пенсионна или близка до пенсионна възраст, както и най-младите на пазара на труда се представят най-добре при изплащането на просрочени задължения в условията на пандемия от коронавирус. Това показва второто годишно проучване “Добрият платец” на компанията. То е направено на база данни от над 490 хил. задължения на граждани в България.
В COVID кризата хората на възраст над 60 години, особено жените, плащат най-често и редовно своите просрочени задължения, става ясно от анализа на данните. Интересно е, че значително по-добре спрямо предходната година се представят най-младите - 20-24 годишните. Следващата възрастова група - 25-29 годишните, поддържат високо ниво на обслужване на задълженията си за втора поред година.
По данни на БНБ към края на март 2021 г. необслужваните банкови кредити в България са на стойност 5,7 млрд. лв. или 7,1% от всички отпуснати заеми. За сравнение - в края на март миналата година делът на лошите заеми е бил 8%. Само фирмените просрочени кредити са 3,7 млрд. лв., или 9,6% от всички заеми за нефинансови предприятия. След трудната 2020 г. основната причина за по-малкото просрочени заеми е кредитният мораториум, от който са се възползвали много клиенти на банки, както и по-рестриктивната политика за отпускане на нови заеми, прилагана през миналата година, посочват от компанията за събиране на дългове.
Прехвърлят борчовете на фирми за събиране
Очакват ръст на лошите кредити
Значителни обеми необслужвани кредити ще бъдат обявени за продажба през тази и следващата година, прогнозира една от големите компании за изкупуване на дългове в Европа - норвежката B2Holding.
“С изтичането на мораториума за плащанията по кредитите и прекратяването на схемите за държавни гаранции в подкрепа на бизнеса и домакинствата ще наблюдаваме силен ръст на просрочените заеми. Групата ни очаква повишена активност на пазара по-късно през тази и следващата година”, коментира Ерик Йонсен, изпълнителен директор на B2Holding.
В Европа към декември 2020 г. кредитите, които са под мораториум или част от схеми за държавни гаранции, са на стойност 660 млрд. евро по данни на Европейския банков орган. В България към края на април 2021 г. заемите под мораториум са близо 10 млрд. лв., показват данните на БНБ. Очакванията са тази картина да се промени и по-късно през тази и следващата година на пазара да бъдат предложени голям обем проблемни кредити.
Над 87 млрд. лв. е общият размер на отпуснатото финансиране
Изплащат по два-три заема
Най-често взимат малки суми
Най-голям е делът на хората (58,4%), които трябва да върнат по кредита си до 5 хил. лв.
Хората все по-често взимат втори или дори трети заем. В края на миналата година общият брой на хората с кредити е 2,281 млн., а фирмите със заеми са 100 хил., показват данни на БНБ. В същото време общият брой на заемите е 5,825 млн., което е над два пъти повече от кредитополучателите. При положение, че населението на страната е под 7 млн. души, се оказва че всеки трети има кредит, а много хора изплащат по два, три и повече заема. Ако не се броят децата и най-възрастните, се оказва че от населението в трудоспособна възраст почти всеки втори има задължения към банка или фирма за бързи кредити. В много семейства и двамата съпрузи са взели заеми.
Към края на 2020 г. в Централния кредитен регистър на БНБ са записани общо 2,514 млн. кредитополучатели. Сред тях освен граждани на страната и юридически лица, има и 125 хил. чуждестранни лица, които нямат ЕГН или ЕИК, както и 8 хил. физически лица със свободни професии или упражняващи занаятчийска дейност.
Към края на 2020 г. общата сума на отпуснатите кредити е 87,15 млрд. лв. За година тя нараства с 3,4 млрд. лв. Според данните на БНБ, банковите кредити към края на 2020 г. са над 2,912 млн. броя на обща стойност 61,5 млрд. лв. Оказва се, че близо 2,913 млн. броя са отпуснатите заеми от фирми за бързи кредити. Увеличението на бързите заеми за година е със 185 хил. броя.
Любопитното за 2020 г. е, че намалява броят на банковите заеми. Намалява и броят на хората и фирмите, които имат заеми. Същевременно нараства общата сума на отпуснатите кредити, както и броят на бързите заеми. Явно заради пандемията повече хора са прибегнали към бързи заеми. Същевременно банките отпускат по-малко на брой заеми, но с по-голям размер, на хора, които могат да си позволят да плащат месечните вноски.
При гражданите, най-голям е делът (58,4%) на тези с остатъчен дълг по кредитите до 5 хил. лв. Това са заеми за покриване на неотложни нужди в семейството или евентуално за покупка на кола на старо, а не за по-сериозни инвестиции като в апартамент или обучение в чужбина, за които са необходими доста по-сериозни суми. При фирмите преобладават тези с остатъчен дълг по заемите между 5 хил. и 50 хил. лв. (32,9%). Но най-съществена роля за кредитния пазар в страната имат големите компании, които взимат заеми за милиони.