От КТ „Подкрепа“ се обявиха категорични против обсъжданото в публичното пространство вдигане на ДДС на 22 на сто. Работещите внасят близо 70% от приходите в бюджета, а фирмите – 30%. Налице е абсолютен дисбаланс по отношение на приноса на фирмите и приноса на работещите към бюджета на България, заявяват от синдикалната организация. Огромната тежест е прехвърлена върху работещите, а над 11% от наетите са и работещи бедни.
Данъците върху доходите на физическите лица се дължат от физическите лица. Фирмите удържат и внасят данъка. Осигурителните вноски се делят средно в съотношение 40:60 между работника и работодателя. ДДС и акцизи винаги се плащат от крайния клиент – човека, който ползва услуги или купува стоки. Фирмите ги начисляват, събират и внасят, като агент на държавата. С най-висока тежест (най-много приходи) са осигурителните вноски и ДДС – данъкът върху добавената стойност. При всяка покупка на стока или услуга се плаща, в предвидените от закона случаи, ДДС и акцизи (горива, тютюневи изделия, алкохолни напитки и бира), което не се вижда на касовия бон.
Ако получавате заплата от 1500 лв., дължите 22,4% данък върху дохода и осигуровки и получавате чисто по фиш 1 164 лв. (трудов договор на пълно работно време, ІІІ категория труд). Пазарувайки стоки и услуги, и имайки имущество (къща, кола), плащате ДДС, акцизи, местни данъци, местни и държавни такси, данък върху застрахователните премии, глоби, съдебни такси и др. подобни, без да се броят парите за доплащане в здравната система. Така общата тежест върху средните доходи достига около 50%, а при най-ниските доходи може да достигне и до 60%.
Фактическият чист доход е наполовина, около 750 лв. от брутна заплата 1500 лв. На практика работещите хора трябва да се трудят половината година за държавата, изчисляват от КТ „Подкрепа“.
Тъй като се подхвърля в публичното пространство, че за да се намали дефицитът за следващите години, може да се приеме увеличение на ставката на ДДС от 20 на 22%, КТ „Подкрепа“ категорично няма да се съгласи да се увеличава ДДС, заявяват о синдикалната организация. Това ще намали още покупателната способност на доходите на работещите и ще прехвърли още тежест върху работещите. Освен това, ще увеличи цените на стоките и услугите и ще доведе до допълнителна инфлация, което отново ще се отрази пагубно на бюджета на домакинствата.
Във връзка с предизвикателствата за балансиране на бюджета на България, доведен до почти критично състояние, в резултат на провеждана повече от 20 години неолиберална политика, с която бяха освободени от облагане високите доходи и печалбите, данъчно-осигурителната тежест бе намалена и прехвърлена върху най-нискодоходните групи, която трябваше да доведе до изпреварващ икономически растеж, като претърпя пълен провал по отношение на икономиката, доходите и борбата срещу бедността, КТ „Подкрепа“ предлага промяна на данъчна и осигурителна система.
Промяната е насочена към устойчивост на бюджета и цели: Справедливо, неутрално и пропорционално на доходите данъчно облагане – прогресивен данък върху доходите и необлагаем минимум; Постепенно увеличаване на максималния осигурителен доход на три стъпки, до достигане на 8 500 лв., съгласно разпоредбата на §6 от Кодекса за социално осигуряване; Разширяване на осигурителната база, като се включат и доходите от капитал, защото облагането с осигурителни вноски само на доходите от труд е вид дискриминация, тъй като осигурителната система у нас работи на солидарен принцип.
Конкретните предложени от КТ „Подкрепа“ приходни мерки са:
1. ЗКПО (корпоративни данъци):
a. Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, изравняване на подоходните данъци (сега е 5%).
b. Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 15% (сега 0%).
c. Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).
d. Увеличаване на данъка върху хазартните игри на 25% (сега 15%) отпаднало предложение на МФ.
e. Въвеждане на окончателен данък върху финансови трансфери извън България в размер на 2%.
2. ЗДДФЛ (данъци върху доходите на физическите лица):
Въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:
- Необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата (МРЗ)
- Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния осигурителен доход;
- Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка.
3. ЗМДТ (местни данъци):
a. Местен данък богатство – облагане на съвкупното имущество на лице над определен праг.
4. Осигурителна система.
a. Увеличаване на максималния осигурителен доход на 8 500 лв.
b. Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – равно на минималната работна заплата.
c. Увеличаване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице с ръста на средния осигурителен доход;
d. Възстановяване на съотношението 60:40 - работодател/работник при изчисляване на дължимостта на осигурителните вноски.
e. Разширяване обхвата на осигурителния доход, като се включат и доходи от капитал.
Разходни мерки, предложени от КТ „Подкрепа“:
1. Актуализиране размера на социалните плащания, съобразно ръста на средната работна заплата/минималната работна заплата.
2. Актуализиране размера на изплащаните обезщетения от НОИ, съобразно ръста на средния осигурителен доход, особено плащанията за майчинство и отглеждане на дете.
3. Увеличение с 15% на разходите за възнаграждения в бюджетния сектор.
4. Обезпечаване на 0,9% от БВП за висшето образование.
5. Реформа в сектор здравеопазване, с цел оптимизиране на разходите в системата и гарантиране на достойно заплащане на труда.