Инфлацията е голям бич за най-бедните хора и трябва да бъде парирана
Минимална заплата в размер 50% от средната за някои региони ще бъде изключително бреме
Парламентът прие бюджета за 2023 г. В него заложиха изискване фирмите да декларират предварително превози с камиони, както и да докладват в НАП на всеки три месеца, ако имат големи касови наличности. Депутатите приеха и промени в Кодекса за застраховането, свързани със „Зелена карта“. Предстои преглед на пенсионната система, а беше обявено, че ще търсят и нова формула за минималната работна заплата. Киберсигурността вече е от решаващо значение за хората и фирмите. С въпроси можеше ли бюджетът да бъде по-добър, какви ще бъдат последиците от промените в Кодекса за застраховането, в каква посока трябва да бъдат промените в пенсионната система и формулата за минималната заплата, както и за какви кибератаки хората трябва да бъдат подготвени се обърнахме към новия председател на Съюза за стопанска инициатива Кузман Илиев.
- Г-н Илиев, наскоро бяхте избран за председател на Съюза за стопанска инициатива. Какъв ще бъде основният фокус във работата ви, как Съюзът помага на малкия и средния бизнес?
- Малкият и средният бизнес е здравата основа, на която се гради една стабилна и прогресираща икономика. Основна мисия за мен и екипът ми е по всички възможни начини да спрем “кръвоизлива на конкурентоспособност”. У нас 30 на сто от фирмите заявяват, че “няма кадри”. А това прави така, че разходите за труд на фирмите надвишават производителността на труда на служители им и ставаме неконкурентоспособни. И това е логично - виждате и Световната банка прогнозира в края на века да сме 3,5 милиона, което на фона на 1986 година и тогавашните над 9 милиона българи е потресаваща тенденция. Причините за състоянието на трудовия пазар са първо, отрицателният естествен демографски прираст. Второ, българите емигрират, защото не виждат бъдеще в собствената си държава. Оттам и “липсата на предлагане на работна ръка”, но забележете: не само квалифицирана, но такава със средна квалификация, с ниска и с професионални умения. Освен че трябва да създадем по-добри условия за бизнес, живот и развитие у нас, трябва спешно да си върнем и да интегрираме на пазара на труда хората с българско потекло, които са извън България, така наречената диаспора. За целта спешно трябва да инициират законодателни промени, които да позволят на хора с български паспорти да приравнят по-лесно своите образователни степени и дипломи. А не да стоят в безвремие заради бюрократични спънки, докато Румъния и Полша дърпат всичко качествено, например. Правим един механизъм за бърза валидация на компетенциите на тези хора и с един куршум два заека - помагаме на пазара на труда и интегрираме хора, които са културно близки с България.
- Преди дни представихте социологично проучване за нагласите на обществото към киберсигурността. Какви са основните изводи от него?
- Така както вече сме принудени да говорим за енергийна и хранителна сигурност, така спешно трябва да помислим и новия топ залог - киберсигурността. Имаме конкурентно предимство в ИТ сектора и следва да го използваме. Важното е, че хората разбират, че не са подготвени и защитени от киберпрестъпления. Онези, които си мислят, че не са застрашени - по-скоро не са добре информирани. Въпросът е на ниво фирми да се разбере, че това е ключов риск и трябва да се инвестира в превенция и мерки. Няма стопроцентова сигурност, но знанието ще ни направи по-готови за дигиталната ера, в която неизбежно навлизаме.
- Какви са основните кибератаки, за които хората и фирмите трябва да бъдат подготвени?
- Все повече фирми се оказват в положение, в което комуникацията им се следи до момента на превеждане на парите. Някой просто сменя IBAN-а и капиталите потеглят към Африка или Азия. Опасности има най-различни, но пък с проекти като Европейски цифров иновационен хъб „Тракия“, от който Съюзът за стопанска инициатива е част - се дава възможност да се обучат служители безплатно, да се диагностицират пробойни, да се създаде екосистема от разбиращи проблема фирми и институции.
- Парламентът вече прие промените в Кодекса за застраховането, с които българското Национално бюро "Зелена карта" ще трябва да плаща като спазва правилата на Съвета на бюрата. Какви ще бъдат последиците от това? Използват ли номера на български автомобили за застрахователни измами в Италия?
- Принципно интегрирането на правилата на частна и доброволна организация - каквато е Съветът на бюрата в системата „Зелена карта” - в националното законодателство е силно противоречив ход. Той поставя българското бюро в дискриминационна позиция спрямо останалите национални бюра в Европа. Държа да подчертая, че българските застрахователи винаги са спазвали и ще продължат да спазват вътрешните правила на Съвета на бюрата, но те са променливи и е правен абсурд да се инкорпорират в български кодекс. Именно тази нестабилност е възможно да доведе до правна несигурност за този толкова важен за икономиката на страната сектор. Приетите на 26 юли 2023 г. изменения в Кодекса за застраховането не отговарят и на ангажиментите на България към Европейския съюз във връзка с приемането ни в ERM II, а именно – не отразяват задължението за спазване на европейското право, което сме поели във връзка с функционирането на системата Зелена карта.
Позицията на Съюза за стопанска инициатива против приемането на така формулираните промени в Кодекса за застраховането беше обоснована именно с гореизложените мотиви, както и с огромния риск за увеличаване на процента на застрахователните измами, които ощетяват българското бюро „Зелена карта”, респективно – българския бизнес и българските граждани. Българските застрахователи спазват стриктно принципа, заложен във вътрешните правила на Съвета на бюрата: „първо плащаш, а после оспорваш“. Волята на застрахователния бранш обаче беше, всяко гаранционно искане да бъде окомплектовано с документ за реално плащане към пострадалото лице, което да гарантира истинността на щетата и прозрачността на финансовите потоци. Има множество случаи с фалшиви ПТП-та и нереални сметки за сервизно отстраняване на щети, причинени от автомобили с български номера в чужбина, включително в Италия. Поради тази причина застрахователните компании предприеха редица мероприятия с цел ограничаване на тези случаи, като и към момента работят активно в посока реализиране на съдебна отговорност спрямо лицата, които извършват подобен тип измами.
- Социалният министър Иванка Шалапатова проведе срещи с представители на работодателските организации и обяви, че започва работа по въвеждане на директивата за адекватна минимална заплата. Смятате ли, че формулата минималната заплата да бъде 50 процента от средната трябва да бъде променена?
- Автоматизмът в случая е грешно прочитане на евродирективата. Там изрично се говори за колективно договаряне и социален диалог. Директивите дават възможност за съобразяване с местните условия на една или друга икономика. Минимална работна заплата в размер 50 на сто от средната брутна заплата за някои региони ще бъде изключително бреме - особено за малкия и средния бизнес. Приканваме за разработване на механизъм за определяне на минималната работна заплата, отчитащ реалните възможности и параметри на икономиката, с оглед постигане на адекватност на минималната заплата спрямо родните реалности.
- Министър Шалапатова заяви, че ще бъде направен преглед и на пенсионната система. Според вас необходими ли са съществени промени в пенсионния модел в страната?
- Отново държавата трябва да делегира повече на социалните партньори - и по линия на определяне на така наречените минимални прагове и по линия на повече тежест на реалния принос към пенсионно-осигурителната система. Демографската тенденция не е добра и с оглед на ребалансирането в посока на автоматично увеличение на пенсии без добро финансиране, може в един момент да се наложи да вдигаме осигуровки. Важно е да има преустановяване на практиката по обвързване на различни обезщетения, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (например паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст), с минималната работна заплата. Недопустимо е да смесваме два различни института, имащи различни цели и критерии на образуване. В случая такива, свързани с осигурителни/социални плащания и минималната работна заплата.
- В бюджета за 2023 г. прогнозата е средногодишната инфлация да бъде 8,7%. При такава инфлация имаме ли шанс да влезем в еврозоната от началото на 2025 г.?
- Инфлацията е сериозен проблем и то не само заради външни фактори. Важното е да овладеем дефицитното харчене, защото то стимулира инфлацията. Като цяло тя е голям бич за най-бедните хора и трябва да бъде парирана с повече производство на стоки и инвестиции, но и с по-консервативна фискална политика.
- С приемането на бюджета парламентът задължи фирмите предварително да декларират превоза на стоки във вътрешността на страната, както и при внос и износ за страни от Европейския съюз. Смятате ли, че това е добра мярка срещу сивата икономика, ще бъде ли затруднен малкият и средният бизнес?
- Такъв тип затруднения и изисквания в момента са напълно излишни. Лихвите за фирмите тръгва нагоре, а търговските ни партньори са в рецесия - Германия и еврозоната. Средата е меко казано сложна. В такава ситуация вместо да сме европейски шампиони по неданъчна тежест, по-добре да сме гъвкави и държавата да подходи като партньор на бизнеса, не като мащеха.
- Бюджетът за 2023 г. беше приет при дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Смятате ли, че това е един добър бюджет или трябваше да има повече реформи?
- Реформи нямаше никакви. Спешно плачем за такива в администрацията и в други невралгични системи. Да речем, че за момента това беше политически възможния, макар и до последно инфарктен бюджет. Но едно е сигурно, за следващата година ще се борим за балансиран бюджет без дефицит. Дефицитът винаги яде от растежа, защото издърпва спестявания, които можеха да се трансформират в инвестиции.
- Парламентът остави по-ниската ставка на ДДС за ресторантите до края на годината. Смятате ли, че това е правилно решение?
- За мен това е добър сигнал. Да спрем да гледаме на Вуте да му е зле, а да погледнем на нас да ни е добре. За да не се вдигат изобщо данъци, а дори да се свалят, важното е да харчим много по-ефикасно в публичния сектор. Пак се връщаме с вас на въпроса за реформите - няма ли подобряване на ефективността, ще наливат все повече и повече в бездънни и все по-черни дупки.
Нашият гост
Кузман Илиев е бизнес консултант, икономически и политически анализатор, докторант по финанси и продуцент. Възпитаник е на Френската гимназия. В студентските си години Кузман Илиев е избран за “Студент на годината” на НБУ, печели и престижната стипендия “Чарлз Мозер”. Магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция. През 2018 г. получава награда за телевизионна журналистика “Свети Влас”. Темата на докторската му дисертация е в полето на банковото дело, паричната теория и финансовата икономика в катедра “Финанси и кредит” на Стопанска академия “Димитър А. Ценов“, Свищов. В момента е лектор в дисциплина “Теория на парите”. Автор и бивш водещ на редица телевизионни предавания, като последните му проекти са “Boom and Bust” по Bloomberg TV Bulgaria и „Плюс-Минус“ по Нова телевизия. Съосновател и изпълнителен директор на продуцентска къща Cadre. Aвтор на книгите “Кой контролира парите ни?” и “България може сама”.