Не могат да достигнат градоносните суперклетки в небето
Браншовици пищят, че България е без ефективна защита
От трите самолета против градушка един не работи
Вече е известно, че обхватът на нашите ракети срещу градушка е в рамките на 7 до 8 хил. метра. А силните ядра, т. нар. градоносни суперклетки, се образуват на височина от 10 до 15 хил. метра. Реално те по никакав начин не могат да бъдат обработени от ракетите.
Това заяви за “Труд news” Цветан Цеков, председател на Браншовата камара “Плодове и зеленчуци”. Той се позовава на информация, получена на среща в Министерството на земеделието на браншовици с Агенцията „Борба с градушките”.
Цветан Цеков твърди, че системата срещу градушките не е ефективна.
“Такъв е примерът с градушката, която се породи в Ботевград, мина през Нова Загора и до централна България все нанесе поражения. Не се е зародила друга сериозна суперклетка - не е направила щети”, коментира още Цеков.
Според него причина за невъзможност да се предотврати стихията създават и ограниченията, с които противоградната система трябва да се съобрази.
“Когато има граждански или военни полети и в диаметър на 100 км. от големи градове с летища там, не може да се третират облаци. Като председател на Браншовата камара “Плодове и зеленчуци” и производител следя процесите поне 25 години.Лично съм претърпял жестоки щети. Дори да има перфектното техническо оборудване, заради ограниченията, обхватът на ракетите, остарялата технология на оръдията, не може да бъде ефективна тази дейност.”
Цеков твърди, че противоградната агенция разполага и със самолети, с които също има проблем.
“От три самолета, които имат, един не работи, незнайно защо. Другите два не могат да поемат риска да влязат в облаците, защото се получава турболентно движение и пилотите могат да пострадат. Затова не могат да обработят облаците. Така че този самолетен способ при тези суперклетки на градушката е неефективен. Защото най-вероятно самите самолети не са пригодени за това. Така оставаме незащитени. Това е реалността”, твърди още браншовикът.
В своя защита пред “Труд news” от “Борба с градушките” заявиха, че твърде необосновано е твърдението, че работят с морално остаряла техника.
“На командния пункт има хора 24 часа, разработват се сондажи, правят се прогнози. Радарите работят. Обезпечени сме с ракети. В сайта на агенцията ни има описание на установките ни и радарите, с които работим. 90% от писмата, които се връщат от Земеделската служба, нямат оплаквания от земеделски производители”. Това коментира Джони Ангелов, директор на РД “Борба с градушките” гр. Грамада, област Видин.
А от Министерството на земеделието ни предоставиха информация за полети на самолетите в 13 от дните през юни в Северно-централна и Североизточна България.
Обсегът на действие на използваните ракети е 6.5 км при най-ниския разрешен ъгъл на изстрелване - 55 градуса.
Максималната височина е до 7 200 м. Необходимо е ракетите да се изстрелват на височина, където температурата е -5 до -6 градуса, което означава, че те не достигат до максималната си височина. Независимо, че облаците достигат до над 15 км, с оглед на физичните процеси вътре в тях, не трябва реагентът да попада на по-голяма височина, заявиха още от министерството.
На места реколтата е унищожена на 100%
Обезщетение само за регистрирани земеделски производители
За незастрахована продукция държавата плаща само 50%.
В последните дни градушка помете благоевградските села Рибново, Гърмен и Дебрен. Щетите са изключително сериозни, най-вече по земеделските култури.
Собствениците на засегнатата продукция биха могли да получат до 80% обезщетение при констатирани загуби от 100%. Ако производителите обаче нямат направени застраховки на насажденията си, обезщетението се редуцира до към 50%. При описването на щетите от комисия е установено, че са засегнати около 800 декара тютюн, около 2200 декара царевица и около 500 декара зеленчуци. Това съобщи кореспондентът ни за региона Светлана Василева. Тя проследи огледа на щетите от служебния министър на земеделието Георги Тахов, който обеща още 24 нови противоградни площадки в страната.
Обезщетение за щетите от държавата могат да получат само регистрирани земеделски производители, за което трябва да подадат заявление в Общинска служба “Земеделие”.
Ако има застраховка, тя покрива суми само при 100% унищожение на продукцията, което спира производителите да сключват такава, заявяват стопани.
Стотици са изпотрошените автомобили.
Перник също бе под ударите на ледени късове колкото лешник.
Невиждана скоро стихия унищожи изцяло реколтата в кюстендилските села Ваксево и Невестино.
А някои застрахователи вече предупреждават шофьорите, че в близките дни отново може да се очакват опасни валежи. Изпращат съобщение на телефона с текст:
“Здравейте! Важно е да знаете, че от днес до края на седмицата се очакват градушки! Препоръчваме да приберете автомобила си в гараж, под навес или да ползвате покривало против градушки. Ако сте на път по време на градушка, потърсете подходящо място, където временно да спрете”.
Това се случва на фона на ледения апокалипсис в района на Велико Търново, Шуменско и Сливенско в началото на юни. Стихията бръкна дълбоко в джоба на застрахователите с регистрирани щети за милиони. Освен земеделската продукция, бяха изпочупени покриви и прозорци, както и сломени автомобили. Част от авто търговците удариха фалит, заради изпотрошените возила за продан. Други обявиха, че могат да ги пласират едва на половин цена, заради пораженията.
Стоян Проданов, изпълнителен директор на “Бул Инс”, пред “Труд news”: Селскостопанското застраховане трябва да има по-голям обхват
Проактивните мерки и противоградните действия срещу градушките са неефективни. Често противоградните системи не носят очаквания резултат срещу градушките, а причината не е в недостатъчния брой ракети или непълното покритие с площадки. Още през 80-те години на 20-ти век повечето развити държави се отказват от противоградната защита заради ниската ефективност и невъзможността да се постигне очаквания в лабораториите резултат в реална среда.
Единственото нещо, което е успешно в световната практика е финансовата защита. Всеки може да следи прогнозата за времето, но доверяването на проактивни мерки може да е далеч по-скъпо от застрахователната полица. Единствено застраховането и то в по-сериозен мащаб може да доведе до по-добра протекция на активите и доходите. Трябва да се наблегне на това, че катастрофични събития като бури, наводнения, градушки ще стават по-чести и с повече вредоносни последици. Грижата на добрия стопанин и финансовата грамотност предполагат да не оставяме незастраховани обекти.
Относно обвиненията към компаниите, че земеделските застраховки не са от полза за селското стопанство мога да подчертая, че това са доброволни застраховки. Негативните последици от промените в климата ще влияят все по-силно на земеделските площи, а обхватът на селскостопанското застраховане и премиите, които се събират, са крайно недостатъчни. Процесът е двустранен и за да е успешна застрахователната защита в земеделието трябва повече взаимно доверие, както и целенасочени усилия на държавата. Извинението “Няма да застраховаме, защото не плащат” го чуваме от 20 години. Застрахователите пък се жалват от опити за измами и ситуацията изглежда патова. Но губи цялото общество.
За да има смисъл от селскостопанско застраховане то трябва да има достатъчен обхват, да има стимули и да се елиминират антистимулите. Сега в някои райони има нула полици, чака се държавата да отпуска помощи, вместо застрахователите да платят обезщетения. Така оставаме обречени да очакваме правителствената интервенция, а в световната практика застраховането се оценява като най-добрият инструмент за защита.
Георги Рачев, климатолог, пред “Труд news”: Да браниш с тях е като да отидеш на сафари за слон с вилица
Цялата ни система за противоградна защита не е ефективна. Няма човек, който да може да ви каже кога къде и колко градушка ще падне от даден облак.
Ракетите не могат да го засеят точно в момента, в който се формира леденото ядро, както трябва, за да са ефективни.
Нашите имат обхват до 8 км. Те са на нивото на катюшите от 1941 г.. Облакът се развива непрекъснато и ако подмитнете момента, ефектът е като да отидеш на сафари за африкански слон с вилица - не става.
В един най-обикновен купесто-дъждовен облак, от който може да падне градушка, има ледено ядро най-малко 125 кубически километра, където трябва да отиде сребърният йодид.
Това са километри от вода и ледени кристали, които трябва да сондирате и евентуално да намалите градобитността. А и не можете да докажете къде, колко и кога ще падне град.
А и аз мога да Ви осъдя, че сте ми преместили дъжда или сте ми пратили вашата градушка - ето затова има утвърдена съдебна практика в САЩ, че този проблем не може да бъде обяснен и доказан. Там е забранено активното въздействие върху атмосферата, както и във Франция, и на много други места. Практически този метод отдавна е забравен, това е глупава система.
Да не говорим, че България стана основна магистрала за самолети и пускането на ракети, които са почти неконтролируеми, е много опасно.
Затова и само една част от страната има “противоградна защита”, останалите фермери остават незащитени. От обработваемата земя само една трета е защитена, отделни пространства. София например, няма система за опазване, защо едните ще ги пазим, а другите не?