Докато конфликтът бушува в чужбина, обществеността губи своята способност да проследява как ефективно се използва
Държат почти 40% от световния износ
В продължение на около 60 години САЩ публикуваха годишното проучване, наречено Доклад за световните военни разходи и оръжейни трансфери (World Military Expenditures and Arms Transfers - WMEAT). Документът предоставя подробна информация за глобалните трансфери на оръжията, разходите за отбрана и редица други теми, свързани с военните.
По причини, които остават неясни, миналогодишният законопроект за разходите за отбрана сложи края на тези доклади. Държавният департамент публикува окончателното си издание през август и така тихо отбеляза края на една ера във военните разкрития.
„В един момент от историята докладът WMEAT беше модел за прозрачност по целия свят“, каза Джеф Абрамсън от Асоциацията за контрол на въоръженията, отбелязвайки значението на неговия произход от епохата на Студената война.
Разбира се, че докладът не беше перфектен. Експертите твърдят, че в WMEAT има тенденция да се надхвърлят военните продажби по подвеждащи начини, наред с другите неща. Но неговата смърт е част от по-голямо отклонение от прозрачността във военните дела, според експертите. През последните години гражданското общество загуби достъп до части от най-подробната информация за това кои американски оръжия се изнасят, къде отиват и как се използват и това са решаващи пропуски, като се има предвид, че компаниите в САЩ представляват почти 40% от световен износ на оръжие.
„Ние сме доставчик номер едно на оръжия, които позволяват и разширяват конфликта“, каза Ари Толани от „Центъра за цивилните в конфликт“. „Отговорност е да разберем как и къде тези артикули и услуги за отбраната се прехвърлят и разпространяват“.
Двигателите на този спад остават неясни. Някои спекулират, че правителството просто се опитва да избегне споделянето на неудобната информация, като например дали нарушителите на човешките права използват американско оръжие. Други казват, че повишеното международно напрежение е накарало САЩ и другите държави да пазят тайните си по-строго или просто да игнорират призивите за споделяне на информация с обществеността.
Ясно е, че проблемът идва от цялото правителство. И Конгреса, и изпълнителната власт допринесоха за този спад и ще трябва да работят заедно, за да променят този курс.
За разлика от внезапния край на WMEAT, голяма част от спада в публичната информация е постепенен. Вземете доклада по раздел 655, един годишен обзор, в който се описват директните търговски продажби (direct commercial sales - DCS) от американските производители на оръжия към чуждестранните клиенти. Документът се простираше на няколкостотин страници, давайки толкова подробни подробности, че изследователите можеха да разберат, че през 2008 г. производителите от САЩ са дали на Колумбия точно 325 неавтоматични огнестрелни оръжия на стойност $1 869 129.
По-новите доклади по раздел 655 бяха далеч по-малко задълбочени, като предоставяха само обща информация за търговските продажби в кратък формат с дължина на брошура. Например, читателите на изданието от 2021 г. знаеха само, че американските компании са продали на Колумбия около 3247 оръжия и/или артикули, свързани с оръжията, на стойност $789 953 и това едва ли е полезна точка за данните за тези, които искат да разберат повече за търговията с оръжие.
Трябва да се отбележи, че спадът в качеството на доклада съвпадна с относителен скок в използването на DCS за сметка на чуждестранните военни продажби (foreign military sales - FMS), които са сделки между държавите, наблюдавани от Пентагона. FMS, която има много повече изисквания за прозрачност от другите програми, се сви до приблизително до $30 млрд. миналата година, докато разрешенията за продажби по DCS възлизат на над $100 млрд. поне за пета поредна година. (Заслужава да се отбележи, че разрешенията по DCS не водят непременно до продажби, но те са полезна точка за данните, като се има предвид, че няма изисквания за разкриването на действителните доставки.)
Изследователите на оръжията също казват, че много доклади, направени от изпълнителната власт, са станали недостъпни за обществеността. Докато преди те можеха да искат от офисите на Конгреса да споделят своите документи, анализаторите твърдят, че такива доклади все повече се маркират като „само за официална употреба“, което означава, че неправителствени анализатори нямат право да ги виждат.
Най-резкият спад в прозрачността дойде в областта на малките оръжия, което е тревожно развитие, като се има предвид, че оръжията са склонни да удължават конфликтите и да позволяват нарушенията на човешките права, както отбелязват Червеният кръст и ООН. Между 1981 г. и 2010 г. САЩ изпратиха такива оръжия на около 60% от страните, които участваха в жесток конфликт, като понякога ги предоставяха на повече от една страна в една война.
През 2020 г. президентът Доналд Тръмп премести регулирането на износа на неавтоматичните огнестрелни оръжия от Държавния департамент към Министерството на търговията, което не е задължено да споделя подробна информация за тези продажби с обществеността. Въпреки надеждите, че президентът Джо Байдън ще отмени това противоречивото решение на Тръмп, промяната в политиката остана в сила.
„Всичко, което чух и всичко, което казаха по време на изслушвания, ме кара да мисля, че те не го правят активно“, каза Нейт Маркс, научен сътрудник в Центъра за международна политика.
Има обаче едно голямо изключение от спада в прозрачността и това са трансферите на оръжие за Украйна. След нахлуването на Русия Вашингтон сподели подробна и навременна информация за 22 отделни оръжейни пакета, позволявайки на обществеността да знае точно кои оръжия изпращат САЩ в подкрепа на отбраната на Украйна.
Обясненията за тази изключителна прозрачност варират значително. Някои експерти дават положителна оценка, като твърдят, че администрацията на Байдън се ангажира с прозрачност и вижда разкритията като необходима част от помощта за сигурността, категория, която има по-високо ниво на вграден контрол в сравнение с другите видове трансфери на оръжия. По-циничните анализатори гледат на подхода като на начин за показване и печелене на политически точки чрез обявяването на нов транш от помощ на всеки две седмици.
Независимо от това защо го правят, повечето експерти са съгласни, че подходът на екипа на Байдън към помощта за Украйна би бил много по-добра основа за прозрачност в бъдеще. Но най-голямата промяна, която много анализатори и активисти искат, идва в една по-предизвикателна област: „мониторинг на крайната употреба“ или EUM (end-use monitoring).
EUM е странен термин за проверка, че оръжията 1) стигат там, където трябва да отидат и 2) не се използват по начини, които да нарушават законите на войната. Докато САЩ са относителен лидер във военната прозрачност, EUM отдавна е едно малко сляпо петно, като официални лица се фокусират главно върху това дали американските оръжия са стигнали до правилния склад.
„Не е това, което смятаме, че би било правилното наблюдение за крайната употреба, което е, злоупотребявано ли е с тях?“ казва Ейбрамсън от Асоциацията за контрол на въоръженията. „Например, използва ли Саудитска Арабия оръжията на САЩ в Йемен по начини, които не би трябвало? Този вид докладване, проследяване и грижа не е норма и това е, което наистина трябва да правим“.
Дори в Украйна изглежда, че САЩ са разчитали на думите на Киев за това как са били използвани оръжията, според Ейбрамсън, който добави, че ние „не знаем съвсем“ какви защити съществуват, за да се предотврати едно отклоняване.
„Разбирам, че има въведени политики и те може да ги споделят в даден момент“, каза той. „Но на този етап аз не съм ги видял“.
За щастие това може скоро да се промени. Версията на Камарата на представителите на законопроекта за разходите за отбрана съдържа разпоредба, която ще разшири EUM, за да включи докладването за това дали американските оръжия се използват неправомерно.
Ако Сенатът се съгласи да пусне това предложение, тогава американците ще получат достъп до много по-ясна картина за това как оръжията на САЩ се използват в чужбина. С американските оръжия на стойност милиарди долари, които се изливат в Украйна всеки месец, това едва ли може да дойде в един по-подходящ момент.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)