Където велосипедите са повече от хората

В Нидерландия има 37 000 км велоалеи

Ползват ги всички от 7 до 70 г.

Всеки, който някога се е опитвал да си проправи път през центъра на Амстердам с кола, знае, че градът е „собственост“ на велосипедистите. Тълпи велосипедисти профучават по улиците, без да се притесняват от правилата за движение, вземайки предимство, когато пожелаят, те правят шофьорите на автомобили безсилни поради големия си брой.

Велосипедистите властват в Амстердам и са положени големи усилия да бъдат приютени – градът е оборудван със сложна мрежа от велосипедни пътеки и алеи, безопасни и удобни, че дори малки деца и възрастни използват двуколесните превозни средства, като най-удобния начин за придвижване. Разбира се, не само Амстердам може да се похвали с мрежа от велосипедни алеи, ще ги откриете във всички градове в страната.

В Нидерландия велосипеди ползват всички на възраст от 7 до 70 години. Интересен факт е, че в страната двуколесните превозни средства са повече от хората. При население от 17 милиона души в Нидерландия има 23 милиона велосипеда.

Според данни на Нидерландската асоциация на велосипедистите страната притежава 2,3% от общо 1 милиарда велосипеда в света, като средно на човек се падат по 1,3 велосипеда. След нея се нареждат Дания с 0,8, Япония с 0,6, Белгия с 0,5, Китай с 0,4 и САЩ с 0,3 на човек.

22% от нидерландците ползват велосипедите си за придвижване до работа, 18% за ходене на училище, а 14% за пазаруване. 31% пък ползват двуколесното превозно средство за забавление, а 16% - за други цели. Приблизително 1 милион нови велосипеда се продават всяка година в страната. Половината от тях са електрически, осигуряващи допълнителна мощност при въртене на педалите, благодарение на батерията в тях.

Страната на лалетата разполага с 37 000 километра велосипедни алеи. Общо около 15 милиарда километра годишно се изминават с велосипеди, а средно човек изминава 888 километра за 12 месеца.

В страната е активна програма за споделяне на велосипеди – има 22 000 велосипеда на повече от 300 различни точки

Днес нидерландците приемат това за даденост, те дори са склонни да вярват, че велосипедната инфраструктура съществува от самото начало. Това обаче не е така. През 50-те и 60-те години на миналия век велосипедистите са били под сериозна заплаха да бъдат изтласкани от градовете поради нарастващия брой автомобили. Благодарение на яростен активизъм и редица решаващи събития Амстердам успява да се превърне в това, което безспорно е днес – велосипедната столица на света.

В началото на 20-и век двуколесните превозни средства са на почит сред населението и числено превъзхождат автомобилите. Но нидерландската икономика започва да процъфтява в следвоенната ера, все повече хора могат да си позволят да закупят автомобили, а политиците започват да гледат на тях като на транспорта на бъдещето. Цели квартали са унищожени, за да проправят път за моторизираното движение. Използването на велосипеди намалява с 6% всяка година, а идеята е да изчезнат напълно. Нарастващият автомобилен трафик дава своето отражение. Броят на жертвите на пътя се повишава до 3 300 случая през 1971 г. Повече от 400 деца са убити при пътно-транспортни произшествия през същата година.

Потресаващият брой жертви на пътя довежда до протести на различни групи активисти, най-запомнящата се от които е „Stop de Kinermoord” („Спрете убийството на деца“). Активизмът и гражданското неподчинение стават неудържими. Членовете на групата се разрастват, започват провеждането на велосипедни демонстрации, окупират местата на злополучните инциденти, организират специални дни, в които улиците са затворени, за да могат децата да играят безопасно.

„Stop de Kinermoord” впоследствие е субсидирана от нидерландското правителство, установява централата си в бивш магазин и развива идеите си за по-безопасно градско планиране, а усилията им довеждат до изграждането на “woonerf” - нов вид удобна за хората улица с неравности и завои, които да накарат колите да се движат много бавно. Днес “woonerf” е излязъл от мода, но все още може да се открие в много нидерландски градове.

Активистите на Stop de Kindermoord, както и Съюзът на велосипедистите, които по-късно също се включват в демонстрациите, са находчиви и решителни в действията си, но има и други обстоятелства, които помагат за създаването на плодородна почва за идеите им. Нидерландия притежава малко на брой хълмове и мек климат, с голяма традиция в колоезденето и велосипедистите никога не са били напълно маргинализирани. Сериозно безпокойство у политиците буди недопустимият брой смъртни случаи при катастрофи, както и осъзнаването за замърсяването, причинено от отделяните вредни емисии.

Петролната криза през 1973 г. увеличава четирикратно цената на черното злато. По това време в телевизионна реч премиерът Йоп ден Ойл призовава нидерландските граждани да започнат нов начин на живот и да приемат сериозно пестенето на енергия. Правителството обявява поредица от недели без автомобили. Тихи уикенди, когато децата играят на пусти магистрали внезапно припомнят на хората какъв е бил животът им преди хегемонията на автомобилите. Постепенно политиците осъзнават предимствата на колоезденето и транспортните им политики се променят – може би все пак автомобилът не е транспортът на бъдещето. През 80-те години на миналия век градовете започват да въвеждат мерки, за да направят улиците по-удобни за велосипедисти. Първоначално целите далеч не са амбициозни, като идеята е просто да убедят велосипедистите да останат на колелата си.

До работа

Плащат ти, ако караш

Нидерландия е страната, в която най-висок процент от пътуванията се осъществяват с велосипед. Въпреки това правителството смята, че твърде малко жители го ползват за придвижване до работа. Министерството на инфраструктурата е толкова запалено по идеята да се справи със зависимостта от автомобили, че преди години прокарва схема, позволяваща бизнесът да стимулира служителите финансово, ако пътуват с велосипед. Велосипедистите могат да поискат 0,19 евро от своя работодател за всеки изминат километър до офиса. Нидерландското правителство стимулира ползването на двуколесното превозно средство, като през 2018 г. обявява 390 млн. долара инвестиция за разширяване на велосипедната инфраструктура в страната.

TRUD_VERSION_AMP:3//
Публикувано от Теодора Цонева

Този уебсайт използва "бисквитки"