След отмененото издание от 2020 г. и преместеното през юли миналогодишно, за пръв път от 3 години Фестивалът в Кан се завръща в обичайното си време на провеждане през втората половина на май.
Обявеното по-малко от месец преди откриването жури включва 9 души, а техен президент е почитаният френски актьор Венсан Линдон, който почти всяка година не само има филм в Кан, но и той се оказва сред наградените, както се случи и с миналогодишния носител на „Златна палма” – „Титан“. Тази година наградите ще се решават от компания в състав: американския режисьор Джеф Никълс, френския Ладж Ли (Клетниците), норвежкия Йоахим Трир (Най-лошата личност на света), иранеца Асгар Фархади и актрисите Дийпика Падуконе, Нооми Рапас, Жазмин Тринка и Ребека Хол.
На церемонията по откриването снощи, водена от най-популярната френска актриса в момента – Виржини Ефира (Бенедета), бе връчена Почетна „Златна палма” на големия американски артист Форест Уитакър, отличен тук като най-добър актьор преди 34 години за изумителната си роля на Чарли Паркър във филм на Клинт Истуд Бърд.
Организаторите изненадващо решиха да включат на живо украинския президент Володимир Зеленски. „През 1940 г. филмът на Чаплин „Великият диктатор“ имаше съществена роля в изобличаването на Хитлер. Той не унищожи истинския диктатор, но показа че киното не мълчи пред деспотизма. Днес имаме нужда от нов Чаплин, който ще докаже, че и в нашите времена киното не мълчи! Сигурен съм, че диктаторът ще загуби. Ние ще спечелим тази война – слава за Украйна!”, заяви той.
Джулиан Мур беше звездата, специално поканена тази година да открие фестивала. След което станахме свидетели на най-лошия филм, избран за откриване на Кан поне в последните 10 години. „Кълцай“ на носителя на „Оскар” за „Артистът“ Мишел Азанависиус би трябвало да бъде пародия на зомби филмите (освен че е и римейк на култова японска комедия от 2017 г.). Поне в първия един час на прожекцията пред цялата световна преса не чух никой в залата да се смее.
Въпреки, че мнозина (очевидно и директора на фестивала Тиеро Фремо е сред тях, избирайки подобно творение за откриване) определят „Кълцай“ като филм „за любовта към правенето на кино”, аз лично се подписвам под сполучливата рецензия на сп. „Variety”: “Филмът толкова отчаяно се опитва да отдаде почит на лошото кино, че просто се превръща в типичен негов пример (...) Опитвайки се да достигне високото ниво на Ед Ууд на Тим Бъртън, „Кълцай“ изглежда по-скоро като Ед Ууд, заснет от самия свой герой (обявения от филмовата история за най-прочут калпав режисьор на всички времена Ед Ууд).