Станах актриса, за да се харесам на един мъж
Момичетата на Бонд вече са модерни
Не понасям технологиите и модерната епоха
Не съм по диетите и режимите
Разкошната френска актриса Леа Сейду вече разделя времето си между англоезични произведения
и европейски изяви. Българската публика очаква да я види и в новия филм на Лука Гуаданино “Отделни стаи”, който се очертава като основно фестивално заглавие тази година. Леа е качествено френско изкушение с изящно тяло и аристократично излъчване. Тя започва своята кариера в средата на миналото десетилетие с роли във филми като “Последната любовница” и “Войната”.
Сейду продължава възхода си и пробива в Холивуд с роли в “Гадни копелета” на Тарантино, “Робин Худ” на сър Ридли Скот, “Полунощ в Париж” на Уди Алън и “Невъзможна мисия 4” с Том Круз. Леа става и Бонд момиче за “Спектър” с Даниел Крейг и ще повтори ролята си в бъдещия филм за агент 007, който трябва да излезе догодина.
Най-силната роля на красивата французойка е в “Синият е най-топлият цвят”, за който получава редица престижни награди и номинации.
- Леа, има ли нещо, което не ви харесва в света на киното и актьорската професия?
- Нашата работа изисква пълна отдаденост. Дори между отделните дубли ти трябва да си напълно потънал в персонажа си. За шест месеца от годината ти не живееш собствения си живот, а животите на твоите образи.
- А какво правите през останалите шест месеца?
- Музиката е първата ми любов, но ми беше страшно трудно да се изразявам с мелодия. Влюбена съм в музиката, но от мен не става музикант, нямам истински талант. Мога да пея прилично, но не съм нещо специално. Когато пея не усещам как изразявам всичките емоции в себе си. Моята друга страст е природата и излизането извън този градски балон на цивилизацията. Като цяло не харесвам модерната епоха, всички са прекалено зависими от технологията, интернет, социалните мрежи, екраните на телефоните си. Това просто не е за мен.
- Защо решихте да станете актриса?
- Бях доста срамежливо и не особено щастливо дете. После развих страст към оперното пеене и исках да преследвам музикална кариера. Но на 18 всичко се промени. Влюбих се в един актьор. Той беше арогантен и претенциозен. Не ми обръщаше внимание. Тогава реших да му покажа, че съществувам. И да го накарам да се влюби в мен. Записах се в актьорска школа и вече не бях прозрачна за него. Наивни и носталгични времена, но резултатът е налице.
- Какво е киното за вас?
- Киното е като език и всеки го говори по-различен начин. Независимо дали правиш блокбастър или арт филм, трябва да си способен да се адаптираш.
- Как поддържате форма?
- Аз не съм красива като модел и не се вманиачавам в разни диети и режими. Аз съм актриса. Не нося грим всеки ден.
Работата ми в киното изисква да се гримирам постоянно за снимки, но когато не работя имам нужда да оставя лицето си да диша и да се чувствам удобно. Като цяло искам повече да рискувам с външния си вид. Да боядисам косата си в розово, например. За съжаление не ми отива.
- Как “Синият е най-топлия цвят” промени кариерата ви?
- Беше невероятно. Този филм отне година, в която аз вложих всичко от себе си. “Синият е най-топлия цвят” промени живота ми по много начини и на много нива. И до днес хората говорят основно за онези лесбийски секс сцени. Най-дългата беше седем минути в един непрекъснат кадър. Снимахме я 10 дена и направихме над 100 дубъла. Днес тези еротични сцени се наблюдават и направляват от така наречените интимни координатори, но тогава снимачният процес беше напълно извън контрол. Не само секс сцените, целият филм - режисьорът беше чисто луд.
- Как се работи с Дейвид Кроненбърг, с когото направихте “Престъпления от бъдещето”?
- Удоволствие е да се работи с него. Тук Кроненбърг ни показва един свят от близкото бъдеще, в който човечеството се опитва да се адаптира към синтетичните промени около тях. Тази еволюция кара хората да се променят, да изпадат в метаморфози, променяйки изцяло своя биологичен външен вид. Както с всяко ново нещо, някои хора прегръщат промените, а други се опитват да ги ограничат и дори забранят. Независимо от действията на недоброжелателите, така наречения “ускорен синдром на еволюцията” се разпространява бързо.
Филмът разказва за Сол Тенсър - популярен театрален изпълнител, който е приел своята еволюция и печели като изгражда нови органи в тялото си и след това ги изважда в реално време пред своята публика. С времето обаче едновременно правителството и странна нова субкултура са привлечени от действията му. Сол ще трябва много бързо да реши какво би било най-шокиращото изпълнение в неговата кариера.
- С какво бе по-различен 25-ият филм за Джеймс Бонд, в който играете главна женска роля?
- Всички филми за 007 с Даниъл Крейг предложиха нова перспектива към героя. Жените вече не са просто някакви обекти, които чакат да бъдат спасени или свалени. Самият Бонд е различен. Даниъл изгради образ с дълбочина, който не е перфектен. Много различен и променен 007 от предишните версии.
Новият филм също е по-дълбок и емоционален. Крейг направи Бонд човек. Той вече не е перфектен. Преди време се пошегувах в интервю, че Том Круз може да бие Даниъл Крейг. Още си мисля така, де. Работила съм и с двамата. Крейг наистина придаде човечност и крехкост на персонажа си. “Смъртта може да почака изненада много зрители. Те видяха Бонд отново влюбен след трагичната афера с Веспър в “Казино Роял”. Тогава тя го предаде, но той наистина беше влюбен в нея.