Предстоят избори във време на системна криза на неолибералния капитализъм, а с него и на системните леви и десни партии, които бързо се преустройват, за да могат да оцелеят. Пред тях стои отново въпросът „какво да се прави“, както при кризите през 30-те и 70-те години на ХХ век, когато противоречията раждат фигури като Рузвелт, Хитлер, Рейгън, Тачър.
В стотици анализи вече се говори, че идването на Тръмп е край на досегашния световен порядък и светът е по-хаотичен и неопределен. Нарастват страховете, противоречията, поляризацията между социалните групи. Неслучайно три основни партии на президентските избори у нас имаха генерал в кандидатпрезидентската двойка. И победи тази, в която генералът бе водещата фигура. В същото време нито един български политик в момента няма одобрението на 55% от българите, както има Тодор Живков, според изследване на Алфа Рисърч през 2014 г.
В тези условия българската левица има шансове само ако се възроди като постнеолиберална сила и избяга от опасността от превръщането в пенсионерски партии от възрастни хора. На парламентарните избори през 1994 г. тя спечели над 2,25 млн. гласа, сега са паднали няколко пъти. БСП трудно би могла сама да си върне загубените милиони гласове. Затова стратегията на няколко блокове на левицата, които да се борят за доверието да овладеят максимална част от загубено ляво пространство, има по-голяма вероятност да спечели. Ще могат да привлекат различни групи избиратели и да възпрат влизането им в капана на ГЕРБ, Марешки или друг популист. Да кажат истината за експлоатацията ни чрез финансизирания капитал и чрез свободния пазар, на който печелят по-силните и умират по-слабите, независимо дали става дума за търговски вериги, индустриално производство или човешки капитал. Резултатът е, че днес делът на бедните у нас е 11 пъти повече, отколкото преди три десетилетия в края на социализма, а мащабите на неравенство за 10 години в ЕС скочиха.
Левицата има шансове, ако заклейми яростно досегашните компрадорски политически върхушки и тяхното лакейничество пред външни сили, затрили ядрени централи, раздали енергийни мощности и какво ли не на чуждия капитал да извлича ресурси от страната. Спомнете си поведението на Борисов при подписването на СЕТА и ТТИП. Единственото му условие бе Канада и САЩ да махнат визите за българските граждани. Държа се като човек, когото обират, а той угоднически казва на обирджиите: „Ше ви дам портфейла, ако ми вземете и часовника. Ще се оставим на произвола на големите корпорации да извличат ресурси от нас, но вие отворете границите да могат повече български млади хора, лекари, медицински сестри да изтичат и да печелите така милиарди. И без това вече така сме я закъсали, че сме с най-голямата смъртност в Европа поради затриването на здравеопазването, вземете и останалите, нас и без това няма да ни има.“
Избори през 2017 г. в епохата на Тръмп и Брекзит може да се окажат нещо различно от избори във върховия етап на неолибералната епоха, въплътена от Обама, Барозу и Борисов през 2014 г. Социологическите изследвания още сега показват, че ГЕРБ и БСП са на кантар, което реално може да означава перспектива за лява победа. Тръмп размества пластовете на световната политика и най-пострадали от това ще бъдат досегашните подкронтролни неолиберални компрадорски елити в държави като България. Затова и те предсмъртно така са истерясали и скоростта, с която се сменят политически идентичности, в момента е сходна с тази в края на 1989 г., когато купища мижитурки и нагаждачи при социализма се преродиха в ентнусиазирани „демократи“. Сега купища либерали, обслужващи международния капитал, започват да се прераждат в загрижени за България и нейните интереси хора.
В глобален план е във възход една нова, все повече постнеолиберална реалност, цикличен преход на капитализма, при който прогнозите се провалят и методите на демоскопските изследвания губят предходната си прогнозна сила. Факт е тенденцията на тръгване по нанадолнището на ГЕРБ. Загубиха катастрофално президентските избори. Неспособни са да изкарат и един цял мандат и стават символ на нестабилност. Левицата няма телевизионни канали като десницата и патриотите, но и в Америка на Тръмп основните медийни инструменти бяха в ръцете на неолибералите и глобалистите, а това не им помогна. А имаме социалнните медии, които са много по-трудно контролируеми от десницата.
Левицата има предимството, че може да покаже последните места, до които стигнахме в Европа при управлението на ГЕРБ- по корупция, свобода на медиите, международни оценки на учениците, иновативност, социално неравенство, смъртност, заболявания, демографско изчезване. Може да се бори срещу лобисткия закон за концесиите, да изкара досиетата на прехода, да затвори каналите за износ на национално богатство и да иска компенсации за него.
България е страната с най-високо равнище на експлоатация в ЕС, както във вътрешен план, така и от гледна точка на извличане на човешки, финансови, материални ресурси към капиталистическия център. Време е това да се говори на висок глас. Не е нормално либералът Франсис Фукуяма да говори за класовото разделение в американското общество и това, че Републиканската партия обслужва олигархията, а Обама - 1% най-богати, а българските леви да ги е страх от думите „класа“, „експлоатация“, „неравенство“, „капитализъм“.
Коалиция на левицата и ГЕРБ би била смъртоносна прегръдка за нея. Ако левицата не успее да навлезе в своя постнеолиберален стадий и вместо да насочи атаките срещу противниците отдясно, се задълбае във вътрешни конфликти, страната може да се окаже в десния капан на коалиция на ГЕРБ, Марешки, Патриотичния фронт и Реформаторския блок. Тогава левицата ще трябва да се обедини и да гледа стратегически напред, бивайки яростна и радикализираща се опозиция.
Досегашното системно неолиберализирало се ляво, ала Тони Блеър, е на смъртен одър. Перспективите на левицата са, ако успее да погледне стратегически към един постнеолиберален свят на четвъртата индустриална революция, изискващ нови политики. Ако направи това, както изглежда вероятно сега, като се наблюдават тенденциите при БСП и АБВ, те могат да предизвикат вълна, както при Радев, и да успеят да направят мнозинство заедно или с помощта на Патриотичния фронт. Трябва да бъдат постсистемни спрямо съществувалия през миналите 27 години глобален неолиберален капиталистически порядък. Тогава историята може да застане и на тяхна страна.