Заради злоупотреби от некоректни платци ще страдат коректните, които ще имат по-труден и скъп достъп до услугите
Колкото по-скептични сме, толкова повече самите политици ще спрат да залагат на тази вредна тактика
Популизмът сам по себе си не е лошо явление, въпреки негативната конотация с която е натоварено понятието в политическите среди. Етимологията на думата ни насочва към опит за предаване на послание, най-често политическо, към широки слоеве на обществото. В условията на представителна демокрация всички политици разчитат на популизма, тъй като в противен случай просто няма да бъдат избрани. Опитите на отделните политически формации да се обвиняват едни други в популизъм на практика представляват оксиморон, тъй като по дефиниция партийните послания следва да бъдат популистки.
Защо е важно да направим това уточнение? Популизмът е просто инструмент и това дали е полезен или вреден за обществото, зависи от ръката, която го насочва. Така например популистките призиви за подобряване на демографската ситуация в България или борбата с корупцията и престъпността, едва ли биха могли да бъдат определени като вреден популизъм. По същество те са прости, достъпни и като такива достигат до широки слоеве от обществото, за разлика от маргиналните послания, дори и натоварени с повече смисъл.
Има ли в такъв случай проблем с популизма? Категорично да, особено когато става дума за популизъм, засягащ икономиката. Левите икономически послания винаги се разпространяват по-лесно сред широките маси, тъй като имплементират понятия, които по същество не присъстват в икономическата теория. Говори ли се за „справедливост“ в икономиката, трябва да ви бъде ясно, че става дума за ляв популизъм, а не за реално съществуваща терминология. Така например в изказванията на синдикалистите на практика отсъства коректна терминология, тя е заменена с високопарни, но празни откъм съдържание фрази.
Връщайки се към проблема с левия популизъм - той е особено опасен, именно защото се опитва да вкара неикономически процеси в икономическата система, с което в крайна сметка нанася вреди на същите тези хора, които са станали обект на посланията на популистите. Показателен пример в това отношение е повсеместния крах на социалистическата икономическа теория, чийто опит за равно преразпределение на благата и централизирано ръководене на икономиката на практика се оказват неосъществима утопия.
Крахът на социалистическата теория обаче не слага край на левия популизъм и към 2020 година ставаме свидетели на негов пореден възход. Достатъчно е да се огледаме в собствената си държава, за да видим колко опасни могат да бъдат последиците от левите популистки идеи. Примерите са безкрайни, но можем да посочим част от тях.
Увеличаването на минималната работна заплата в година на тежка финансова и икономическа криза и свиване на икономиката е пример за ляв популизъм, зад който не стои икономическа логика. Увеличаването на заплатите в бюджетния сектор в година, в която частният страда двукратно от административна забрана да оперира, е ляв популизъм. Увеличаването на парите за пенсии при 50% недостиг на средства дори преди увеличението, е ляв популизъм. Всички тези решения получават широка обществена подкрепа, но въпреки това са вредни, тъй като са лишени от икономическа логика. В година на финансова и икономическа криза, при очертаващ се сериозен спад в приходната част на бюджета, финансираните от същия този бюджет популистки инициативи ще нанесат сериозни вреди.
Още по-притеснителното е, че левият популизъм все по-често пробива своя път и в нормативната уредба на страната. Христоматиен пример за това е приетата наскоро 10-годишна абсолютна давност по задълженията на физически лица. С един кратък текст в законодателството, който на пръв поглед лесно печели популистко одобрение, се поставя под заплаха финансовата система, тъй като се нарушава балансът между интересите на кредитори и длъжници. И тъй като финансовата система няма друг вариант за функциониране, освен базирайки се на икономическа логика, то буфери не се допускат. Напълно нормално е институциите, чиито интереси са засегнати от левия популистки закон, да компенсират повишения риск от некоректни платци, увеличавайки цената на услугите си. И когато казваме институции, трябва да бъдем наясно, че това са широк кръг от бизнеси - от банки, през мобилни оператори, та до държавните и общински топлофикации.
Доказателства за това вече получихме от Икономическия преглед на Българската народна банка за третото тримесечие на 2020 година, в който се отбелязва, че банките отчитат затягане на кредитните стандарти и на другите условия по кредитите. Това се дължи както на влошените икономически показатели, така и на нормативната намеса на законодателя във финансовите процеси. Казано по най-достъпен начин - заради изкуствено създадената нормативна възможност за злоупотреби от некоректни платци ще страдат коректните, които ще имат по-труден и скъп достъп до услугите. Същото може да се каже и за опитите да бъде предложен закон за личния фалит, в който отново законодателите не се стремят да постигнат баланс по отношение на интересите на кредитори и длъжници, а залагат на левия икономически популизъм.
Притеснителен е фактът, че в българския политически хабитат на практика отсъства формация, която твърдо да отстоява политика против левия икономически популизъм. Този феномен има своето електорално обяснение - ако водиш война с популизма, шансовете ти да бъдеш избран намаляват. Прилагайки подобна логика обаче се спускаме по плоскостта на неизбежната икономическа катастрофа. Ако левият икономически популизъм е пътят към изборния успех, то надпреварата в това състезание тепърва започва. Достатъчно е да погледнем какви послания отправят някои от новите кандидати за власт - бившият омбудсман и острие на БСП Мая Манолова или бившият телевизионен водещ Слави Трифонов, например. Тези наглед извънсистемни играчи имат за цел не просто да привлекат, но и да отнемат електорат от настоящите парламентарно представени партии. Ако управляващата коалиция предлага спорни финансови закони под претекст, че защитава потребителите, то можем напълно обосновано да очакваме, че „новите политици“ ще стигнат дори още по-далеч в опитите си да демонстрират тази защита.
Важно е да се знае, че левият популизъм не е някаква далечна и трудно осъществима заплаха. За българските граждани икономическата катастрофа не е урок в учебник, а недалечен спомен. Българската държава е единствената от бившия социалистически блок, която фалира два пъти след промените от 1989 г., като причината е именно отказа да се скъса с икономическата теория на социализма. Явно след години на финансова стабилност и подобрение на макроикономическите показатели сме забравили уроците от миналото, като все повече се чуват призиви за прогресивно подоходно облагане, извоюване на социална икономическа справедливост и нови рестрикции срещу бизнеса. В години на дефицит и на спад на икономиката всяко от тези действия може да предизвика икономическа катастрофа, съизмерима с тези от 90-те години на миналия век.
Единствената ваксина срещу тази заплаха е да бъдем скептични към левите популистки послания, независимо от кого идват те. Колкото по-скептични сме, толкова повече самите политици ще спрат да залагат на тази вредна тактика.