Родена през 1560 г. в семейно имение в Кралска Унгария, Ержебет Батори е с благородническа кръв. Тя е племенница на Стефан Батори, войвода и по-късно принц на Трансилвания, великия херцог на Литва и краля на Полша. Като такава тя е родена в благородство и е привилегирована с образование, богатство и висок социален ранг.
Като дете често получава припадъци, които вероятно са епилепсия. Лечението на такива пристъпи тогава включват хранене на пациента с кръв на здрав човек. Въпреки че няма твърди доказателства за това, историите от детството ѝ описват, че от малка става свидетел на насилие и жестокост от собственото си семейство като брутални наказания и екзекуции, извършени от служителите на баща ѝ, а членовете на семейството ѝ са замесени в сатанизъм и магьосничеството.
На възраст между 10 и 12 години (източниците са неясни), Ержебет е сгодена за граф Ференц Надасди. На 8 май 1575 г. двойката сключва брак. Тогава тя е на 15, а той на 19.
Съпругът й прекарва голяма част от времето си далеч от дома в битки с османците, оставяйки Ержебет т да управлява имението.След смъртта на съпруга ѝ през 1601 г. жестоките ѝ престъпления ескалират. Нейният садизъм става по-изразен с течение на времето. В обществото започват да се разпространяват слухове, че Батори е замесена в странни и кървави случаи на изчезване на млади момичета, които идват в дома ѝ, за да работят. Повечето от нейните жертви са девойки на възраст между 10 и 14 години и обикновено са дъщери на семейства с по-ниска титла, които изпращат дъщерите си в двора на Батори, за да се научат на етикет. Сред методите на изтезание на Ержебет са: използването на щифтове, които тя забиват под ноктите на жертвите си; покриването на жертвите с мед и оставянето им да бъдат изядени от мравки и други насекоми. Други методи включват бичуване на жертвите с коприва и често изгаряне на части от тялото, особено гениталиите. След като изгаря жертвите си, тя ги хвърля в ледена вода; убива някои от жертвите си с нагорещени ютии, бие ги с тояги до смърт, забива игли под ноктите им, полива телата им с ледена вода и ги оставя да замръзнат навън; зашива устата и хапе парчета плът от гърдите и лицата им. Много от нейните жертви са измъчвани до смърт, някои от които са погребани на немаркирани места. Някои източници дори твърдят, че тя се занимава с канибализъм. Заради благородническата си титла Батори остава необезпокоявана шест години. Слуховете обаче стигат до унгарския крал Матиас II, който изпраща свой представител - Дьордь Турзо, който да разследва слуховете срещу Батори. Турзо разпитва над 300 свидетели, които разкриват чудовищни тайни. Едно от най-скандалните обвинения срещу Батори е, че тя е канибал и прави секс със самия дявол.
Смята се, че прякорът и „Кървавата графиня“ идва от факта, че тя обича да се къпе в кръвта на младите си жертви, за да запази младежкия си вид.
Батори е обвинена в смъртта на 80 момичета. Въпреки това се смята, че има книга, водена от самата графиня, където тя записва имената на всичките си жертви - общо 650. Този дневник така и не е намерен. Съучастниците на Ержебет Батори са екзекутирани, а тя е затворена в зазидана стая с процепи за въздух и доставка на храна. Намерена е мъртва няколко години по-късно.