Бащата на най-емблематичния съветски анимационен персонаж, аниматорът на Чебурашка, неотдавна навърши 100 г., все още е жив и здрав и дава интервюта по телефона. За 48 г. работа в студиото за анимационни филми “Союзмултфилм” Леонид Шварцман е създател на 60 от най-прекрасните съветски детски филмчета, като “Снежната кралица”, “38 папагала”, “Снежанка”, “Доверчивият дракон”, “Вълшебното огледало” и “Чичо Стьопа - милиционер”.
Чебурашка е талисман на руския олимпийски отбор в три поредни олимпиади - лятната през 2004 в Атина, зимната през 2006 г. в Торино и лятната през 2008 г. в Пекин. Геройчето с огромни кръгли уши се ражда изпод четката на Шварцман по описание от детските книги на писателя Успенски за Крокодила Гена и неговите приятели. По-късно писателят и художникът влизат в съдебен спор, при който Шварцман не успява да докаже пред Темида авторството на най-известния руски анимационен герой.
Всичко тръгва оттам че Успенски се опитва да убеди Шварцман да използват образите на героите от “Крокодила Гена” за комерсиални цели, като му предлага едва 10 процента от печалбите. Леонид обидено отказва, при което писателят регистрира образите на Чебурашка и Крокодила Гена като търговска марка и започва да действа през главата на Шварцман. Дори има българска връзка в този спор. През 2006 Леонид Шварцман съди българската компания “БРК - Косметикс”, че използва Чебурашка и Крокодила Гена за оформлението на техни продукти, по-точно на детска паста за зъби с прочутия възпитан крокодил. Искът е за 1,4 млн. долара, но е отхвърлен. Българската фирма получила съгласието на Едуард Успенски.
Сърничката Бамби на “Уолт Дисни” е причината Шварцман да се влюби в анимацията през 1945 г. и да реши да започне работа като художник в “Союзмултфилм”. В края на живота си Леонид има две изложби като художник, но не съжалява че е посветил творческия си път на детските филмчета. “Имаше голяма цензура при художниците, докато в анимацията можехме да си правим буквално каквото искаме.” И дава пример с това, че едната от птиците в детското филмче “38 папагала” не само прилича на Ленин, но и говори и жестикулира като вожда.
Шварцман е роден на 30 август 1920 г. в Минск в семейството на счетоводител и майка домакиня. Родителите му не са религиозни евреи, но местният равин направил голямо усилие да го учи на иврит. “Аз се дърпах, като всяко нормално съветско еврейче - нали щях да ставам пионерче! Накрая така го изнервих, че ме цапардоса със свещената книга по главата и затръшна вратата. Повече не се върна.”
“В Минск бяхме бедни, но нищо не ни липсваше.” Нищо, освен баща му, който е починал, когато Льоля е на 13 г. Щом завършва гимназия, младежът заминава за Ленинград (днешен Санкт Петербург) да учи в Художествената академия “Репин”. За да се издържа, започва работа като стругар в завода “Киров” в Ленинград, където работи и по време на обсадата. От ноември 1941 г. го евакуират във фабрика за танкове в Челябинск. При обсадата на Ленинград губи почти цялото си семейство: 4-годишният му племенник умира от менингит в бомбоубежищата, загива мъжът на сестра му, а докато е вече в Челябинск научава, че майка му е умряла от глад.
В родния му град Минск положението не е по-добро. Когато се връща след войната, художникът не открива нито един оцелял приятел, познат или роднина. След победата заминава за Москва, където разбира, че са открили художествен факултет в Националния институт по кинематография “С. А. Герасимов”. Продължава да учи за художник, като през 1948 г., още третокурсник, постъпва на работа в московското филмово студио “Союзмултфилм” като помощник-режисьор. Работи в студиото повече от 50 години, до 2001 г.
Сега столетникът не рисува, освен като подарък за приятелите. Приписва дълголетието си на това, че е живял умерено и винаги е спортувал. “Не пия много - само джин с тоник по големите празници, предпочитам зеленчуците пред плодовете и сладко почти не ям. Всяка сутрин правя гимнастика. На 75 г. спрях цигарите. Но най-същественото е че цял живот работя за децата.”
В сравнение с него съпругата му Татяна Романова е “младо яре” - едва на 95 г. Тя също е аниматор. Двамата са работили заедно десетилетия наред. Тази година правят 70 г. брачен живот или т. нар. Благодатна сватба.
Класик на руската анимация
Леонид Шварцман е патриархът на руската анимация. Талантлив режисьор и художник, в активните си години в “Союзмултфилм” е допринесъл много за развитието на родната ни анимация и за умножаването на уникалното ни творческо наследство. Произведенията му винаги се радват на огромна популярност и с право могат да се считат за класика в руската анимация.
Руският президент Владимир Путин
Всички в Япония обичат Чеби
През 2010 г. направихме продължение на сериите за Чебурашка, която в Япония е известна като Чеби. Приходите бяха огромни, а Чеби се превърна в национален герой - такова едно чисто, малко детенце. От друга страна Чебурашка носи някаква тъга, самота, нужда от обич. Хората припознават това чувство, не само възрастните, но и децата. Затова всички в Япония обичат Чеби.
Японският режисьор Макото Накамура
Заради него се занимавам с анимация
Леонид Шварцман е артист с голям талант, на който много се възхищавам. Той е един от хората, заради които се занимавам с анимация. Бях вдъхновен от един от най-красивите му филми - “Снежната кралица”. Той оказа огромно влияние върху развитието ми като творец.
Класикът на японското аниме Хаяо Миядзаки
Велик аниматор, наш учител
Шварцман е велик аниматор и всички сме се учили от него. През 2004 решихме, че трябва да се направи пълнометражен филм, базиран на неговия уникален анимационен герой Чебурашка. Сценарият беше готов, даже заснехме няколко пробни сикуънса, но за съжаление изоставихме прекрасния проект поради липса на достатъчно финансиране.
Руският аниматор Иван Максимов
Името му е Израел
На 21 г. се явява пред донаборна комисия в Ленинград, но се оказва, че са му загубили документите. “Бягай, бягай, - рекъл му един от комисията. - Като ги открием, ще те повикаме.” “Ако не беше се случило това, щях да съм мъртъв. Седмица след началото на войната всичките ми приятели бяха убити.” Истинското му име е Израел Аронович Шварцман, а всички го наричат Льоля - оттам и името Леонид, което художникът приема, когато навършва 40 г. Льоля бил левичар и учителката му в началното училище с голям труд го приучила да пише като останалите деца. Леонид Шварцман рисува с лявата ръка.