Вече няколко години се опитват да брандират Иванчева като едва ли не някаква българска версия на Мандела
Имам чувството, че каквото и да става в тая държава, едни хора ще искат оставката на Гешев
Много абсурдни работи сме виждали в нашата държава. Виждали сме управляващи с двойно гражданство и фалшиви декларации. Виждали сме ужасяващо зле прикрит лобизъм в полза на руските газови доставчици срещу едно доказано оскъпяване. Виждали сме парапети и други интериорни решения. Какво ли не сме виждали, всъщност. И това е само в последните няколко месеца. Ако се върнем по-назад, също ще се появят чудатости. Общо-взето, нагледали сме се на всякакви неща. И тъкмо да си реши човек, че нищо не може да ни изненада, и хоп!, отново изненада в нашето публично пространство. И както обикновено - неприятна ще да е изненадата. В случая става дума за реакцията на определени кръгове и среди по отношение на окончателната осъдителна присъда на бившата кметица на Младост Десислава Иванчева.
Ако трябва да сме обективни, не следва да сме изненадани от реакцията на феновете на Иванчева. Очакваше се така да направят. В крайна сметка вече няколко години се опитват да брандират Иванчева като едва ли не някаква българска версия на Мандела. Което е обида към паметта на Мадиба, но да оставим това настана. Единственото, което изненадва в случая, не е реакцията толкова, колкото нейната острота и ярост. Хаби се мастило, водят се истерични спорове в социалните мрежи, пълни се ефирно време със слюноотделяне по темата. И, разбира се, се иска оставката на Гешев. Имам чувството, че каквото и да става в тая държава, едни хора ще искат оставката на Гешев. Слънцето грее - оставка на Гешев. Слънцето не грее - оставка на Гешев. Човекът сигурно не спира да хълца, из жълтите павета го споменават поне веднъж на кръгъл час.
И тук идва основната изненада. Ще рече човек, че би следвало, когато прокуратурата докара до успешен край дело за политическа корупция, това следва да е успех за прокуратурата. В крайна сметка нали сме всички вкупом срещу политическата корупция? Нали сме осторожни срещу рушветите, срещу подкупите и разкешването в замяна на определени услуги от страна на властимащите. Би трябвало всички да сме против това, нали? Е, оказва се, че не сме. Оказва се, че най-силно викащите за присъди за политическа корупция, са онези, които първи са готови да пренебрегват това си искане в името на ненаказуемостта на своите. Цялата работа излиза, че не била за съдебна промяна, най ми била за съдебна подмяна. Прокуратурата е лоша, съдът и той е лош и това е тогава и само тогава, когато някой от “добрите” се озове с пранги.
Обратното - ако органите стрелят по политическите опоненти на “добрите”, тогава всичко е наред.
Ситуацията, в крайна сметка каквото и да говорят феновете на Иванчева, е съвсем проста. Тя е избрана на публична длъжност. От нейния подпис зависят строителни разрешителни. Макар да би трябвало разрешаването на такива дейности да е автоматизиран процес, при който ако отговаряш на необходимите условия да няма нужда някой да може да те изнудва, явно в българските условия това не е така. Тук всичко се решава от субективната воля на някой чиновник. В случая този чиновник, понеже е некомпетентен да си изкара прехраната по друг начин извън консумацията на власт, се изкушава да изкара едни бързи кинти. Впрочем, някой знае ли Иванчева като каква е работила преди да стане кмет на втория най-голям район в София? Каквото и да е работила, явно не е била успешна в него. И е решила да навакса личните си несполуки през властта, дадена й по волята на изборите. Огледала се е госпожа Иванчева, че е попаднала случайно и за малко в позиция на сила и решила да се възползва от ситуацията на макс. Иска подкуп, за да си свърши работата, получава го.
Всичко това не са спекулации. Това е доказано на три съдебни инстанции. Това са фактите. Десислава Иванчева е доказан престъпник. Съжалявам, ако това звучи грубо за нейните фенове, но това е обективната действителност. Съвсем нормално е, когато един политик взима подкуп, той да влезе в затвора. Без значение каква е политическата му принадлежност. Няма значение ляв ли е, десен ли е, консерватор ли е, либерал ли е. Който взима подкупи трябва да се преследва с цялата строгост на закона. Правовата държава така изглежда. Няма място за фенщина, за шуробаджанащина, за пристрастия. Работата е черна или бяла в случая - взимането на подкуп е не просто неморално, а и престъпно. Всичко останало са подробности и откровен опит да се каже на черното бяло. Сюрреализъм някакъв.
Нека си кажем и друго - как щяха да изглеждат нещата, ако прокуратурата беше хванала Йорданка Фандъкова или Корнелия Нинова със следи от белязано евро по ръцете? И двете дами щяха да напуснат политиката скоропостижно, а медиите и прогресивната общественост щяха да лягат и стават с този скандал. Но понеже сега с подкуп е хванат някой, когото елитите възприемат за свой, тогава всичко това вече няма значение. Факти, обстоятелства, доказателства, мотив, специални разузнавателни средства - всичко това наш прогресивен политически Ганьо си го слага в малкия джоб. Дреме му на либерал Ганьо, че е лицемерен и по същество обидно кух - важното е, че е праволинеен. Неговата праволинейност не идва по линия на защита на принципи, а само по линия на защита на собственото му безличие. Днес е евроатлантик, утре ще е русофил, вдругиден ще целува портрет на Мао. Защото за либерал Ганьо единственият важен принцип е липсата на принципи по принцип.
Смешният плач на либерал Ганьо иде да каже две важни неща. Първо, политиката им е персонализирана и личностна, а не принципна. Няма принцип, който да не са готови да погазят в името да запазят някой от своите. Съдебна реформа сутрин, съдебна реформа по пладне и съдебна реформа вечер. И така всеки ден в продължение на години. Съдебна реформа, та съдебна реформа. Искаме си Кьовеши, искаме корумпираните в затвора. Да, ама с едно важно уточнение - искаме корумпираните опоненти в затвора. Или да не са корумпирани, ама щом са опоненти, значи ги искаме в затвора. Това се разбира в случая под съдебна реформа - съдебна проформа, зад която се крие съдебно рейдърство, при което една мрежа завладява съда за своя политическа злоупотреба.
Второто важно нещо е, че в български условия имаме пъплещ авторитарен нагон. Той не е изкоренен, не е премахнат с падането на Берлинската стена. Тук си е, нищо му няма. Истеричното застъпничество от страна на важни кръгове в общественото пространство за доказан престъпник и корупционер показва само, че у нас има хора, които не ги интересува съдебната система да е независима. Те искат тя да е зависима от тях. Те да решават кой в затвора, кой на свобода. Това е шокиращ авторитаризъм, който остава напълно скрит за проявяващите го. Готови са да сринат демокрацията в името на демокрацията, но само онази демокрация, която взема от опонентите и им дава на тях. В случая виждаме грозното лице на нарцисизма - когато си толкова влюбен в себе си, оставаш сляп за кривиците си. Тук идва нашият дълг, на всички, които не сме на техния акъл. Оттук насетне сме длъжни всеки път като чуем от либерал Ганьо израза “съдебна реформа”, да му напомняме собствената му куха реакция по отношение на корумпираната Иванчева.