С това клише феновете обикновено наричат играч, който води отбора си на терена във всеки смисъл. Такъв статут футболистът придобива, когато индивидуалната класата се срещне с правилната роля в групата и авторитета не само като ритач на топката, но и като олицетворение и вдъхновение на тима. И, да, Меси вече е такъв в отбора на Аржентина - нещо, което феновете в страната чакаха над десетилетие.
Ясно е, че иначе Лео е много повече. Той е рекордьор по спечелени Златни топки (7), някои твърдят, че е най-добрият футболист в историята. Но сякаш Бълхата твърде дълго остана в плен на индивидуалните награди и признания, а в крайна сметка футболът е отборна игра. Един от най-тъжните моменти в кариерата му се свързва също с индивидуален приз - Златната топка на “Адидас” за най-добър играч на мондиала в Бразилия през 2014-а. Тогава Аржентина се промъкна до финала “по терлици” - победи в продълженията или с дузпи, а Меси не вкара нито веднъж в елиминациите. Преди това се разписа във всички срещи в групата, където конкуренцията не беше кой знае каква. А на финала “гаучосите” останаха без аргументи срещу Германия, освен здравата защита, която издържа до 113-ата минута. По някакви причини обаче Лео получи индивидуалната награда и я държеше с тъжна физиономия до празнуващите играчи на Бундестима...
През последното десетилетие той и Кристиано Роналдо направиха всичко по силите си да превърнат футбола в индивидуален спорт. И докато португалецът не криеше амбициите си да чупи рекорди и да трупа лична слава с цената на всичко, то Лео дълго време даваше вид, че е верен на отборите, в които играе - “Барселона” и националния тим на Аржентина. При “каталунците” всичко беше наред до заминаването на Хосеп Гуардиола - лидери като Шави държаха съблекалнята под контрол, а Меси беше просто черешката на тортата. Според слуховете обаче тъкмо желанието на ръководството на клуба да капитализира докрай зародилия се култ към дребосъка по цял свят довел до напускането на наставника, който държал отборът да е на първо място.
Така Меси успя да удари Роналдо в земята с историческо постижение по вкарани голове в първенството в един сезон - 50 (2012-а). С един повече от Златната обувка на румънеца Дуду Джорджеску, спечелени в епоха, когато в някои първенства беше практика отделни играчи да бележат по 5-6 пъти в последните кръгове в недотам честни мачове. За сметка на това “Барса” сдаде титлата на “Реал” (Мадрид), но това сякаш не беше толкова важно, колкото продадените артикули с №10 на бързо разрастващите се пазари по света.
“Каталунците” имаха още един пик - през 2015-а спечелиха Шампионската лига, а на помощ на Лео се притекоха още две перли от Южна Америка - Неймар и Луис Суарес. Това обаче само засили божествения му статут на “Камп Ноу”, а оттеглянето на Андрес Иниеста през 2018-а го направи и капитан. Последваха още индивидуални отличия - Меси е 8-кратен голмайстор на Ла Лига (рекорд), 6-кратен носител на Златната обувка (рекорд), носител на наградата “Лауреус” за най-добър спортист в света (2020-а), 14 пъти футболист №1 на Аржентина...
Но отново гледаше тъжно и безпомощно, когато “Барселона” получи серия тежки шамари в Шампионската лига - 0:3 от “Ювентус” (2017-а), 0:3 от “Рома” (2018-а), 0:4 от “Ливърпул” (2019-а), 2:8 от “Байерн” (2020-а), 1:4 от “Пари Сен Жермен” (2021-а). Винаги идваше онзи мач, в който торбата с вълшебствата на малкия магьосник оставаше празна... А всичките му съотборници очакваха от него да направи нещо, чакаха го с топката пред вратата, за да му дадат да вкара...
Същото бе и в националния отбор на Аржентина. “Гаучосите” имаха куп невероятни фигури, особено в атака, но очакват Меси да направи сам всичко. В страната се говори, че през годините звездата е бил в лоши отношения с други играчи като Карлос Тевес или Пауло Дибала, заради което ролята им в националния тим е била силно ограничена. И така Аржентина на три пъти стига финал на Копа Америка и не успява да отбележи гол - 0:3 срещу Бразилия през 2007-а (тогава Меси все още е млада надежда), както и две нулеви равенства, последвани от загуби в дузпите срещу Чили (2015-а и 2017-а). В първия случай Лео е единственият, вкарал своята дузпа, а във втория - тъкмо той дава тон с пропуск...
Миналато лято Бълхата все пак вдигна голяма купа като капитан на Аржентина. При това след победа над Бразилия на “Маракана” (почти празен заради пандемията) с 1:0 на финала на Копа Америка. А на мондиала в Катар вече показа, че е пълноценен лидер на “гаучосите”, при това точно в трудните моменти - избухна с гол срещу Мексико след кошмарната загуба от Саудитска Арабия на старта на кампанията. Поведе тима и срещу Австралия в своя мач №1000 в професионалния футбол като на 35 години дочака първия си гол в елиминации на световно първенство. Изглежда малко късно за играч с предполагаемия статут на най-велик в историята. Великите играчи са велики с това, че решават големите мачове, че вкарват точно когато трябва. Легендите се разказват за победен гол на финала, а не за три-четири във вратата на слабак. Но може би тъкмо в Катар Лео ще довърши работата...
Трябва му световна титла, за да стигне Марадона
Лео e аржентинецът, който бихме искали да бъдем - възпитан семеен човек, приет по целия свят. А Диего - аржентинецът, който сме всъщност - боец, бунтар и фукльо. Аз съм на 48 години и съм от поколение, в което всички сме емоционални роби на Марадона, имаме плакатите му на стените си. Моят 18-годишен син никога не се е съмнявал в Меси, никога не е казвал: “Той играе силно за “Барселона”, но не и за Аржентина”. Но за нас той трябва да спечели световната купа, за да се изравни с Марадона. Истински футболен грях е, че е играл на четири световни първенства и няма нито една титла.
Марсело Сотиле, автор на книгата “Различният Меси”
Той е 99,9% от отбора
Лео е 99,9% от отбора, а ние сме останалият 0,1% процент, който допълва нещата. Опитваме се да му помогнем да направи нещата, когато не му върви. На световното първенство напредваме стъпка по стъпка. С него в състава нещата стават много по-лесни за всички. Никой не се съмнява в шансовете ни, когато той е до нас. Имаме най-добрия футболист в света, но трябва да продължим да се борим до края.
Емилиано Мартинес, вратар на Аржентина
Копа Америка го освободи от тежестта
Лео прави всичко възможно да постигне целта, за която всички мечтаем. В момента той е щастлив и в добро състояние на духа. Успехът на Копа Америка го промени, даде му нов живот в аржентинския отбор. Вече виждам, че отново е щастлив на терена с нашата фланелка, така, както бе, когато играехме в юношеските отбори. Получи много критики след загубените финали и живееше дълго в тази тежест, но Копа Америка го освободи от нея.
Серхио Агуеро, бивша футболна звезда, минава за най-близкия приятел на Меси във футбола
Предпочете Аржентина пред “Барса”
До миналата година единственият трофей на Меси със синьо-бялата фланелка бе олимпийската титла от Пекин 2008, което не се котира твърде високо във футбола. Във всеки случай още тогава стана ясно, че националната футболна кауза е важна за него - “Барселона” първоначално се опита да го спре със съдебна забрана да играе в Пекин, тъй като по това време има квалификации за Шампионската лига. Едва след намеса на Гуардиола Лео замина за игрите, а решението му да предпочете родината си пред “каталунците” се помни...