И това не се беше случвало... Публиката разбра кой е убиецът, преди още да е разгърнала новия криминален роман на Павлина Павлова „Лунното куче”. И това стана благодарение на Лидия Николова – майката на бившия служебен премиер и настоящ посланик в Рим Марин Райков. Такъв номер вероятно е в стила на малките деца, но не би трябвало да е в мозъчните гънки на достолепна дама.
И така, доста читатели, които бяха в „Перото”, може би няма да си купят тази книга, но на всички останали препоръчваме спокойно да четат. Павлина Павлова е автор на 55 (няма грешка – петдесет и пет) книги: стихосбирки за деца и възрастни, романи (криминални, документални, исторически и научнофантастични), сборници с разкази. Нейната дарба е в умелото съчетаване на елементи от психологическия, епистоларен, криминален и любовен роман. В калейдоскопичното им битие тя намира точния баланс в логиката на напрежението, като конструира сюжета чрез често сменящи се „прозорци” – едно паралелно сюжетиране, каквото е типично за телевизионния сериал. Тя държи читателят не само да се забавлява с интригуващ сюжет – с множество обрати, с мистичност, с напрежението на страха – но и да извлича конкретна познавателна фактология. Така в диалога на основните герои често присъстват моменти от митологията, историята, астрологията, различните религии. Криминалните сюжети в световната белетристика често събуждат скритите, нецивилизовани черти на нашия съвременник. При Павлина е обратното: нейните страховити истории просвещават, активизират паметта. Не е важно кой е престъпникът, нито конкретният мотив за престъплението, защото пътят от любовта към омразата, от възторга към скръбта, от възхода към падението, от човешкото към животинското... и всичко останало, този път никога не може да бъде един и същ за седем милиарда човешки сърца.