Признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура
Истинското обществено признание на поетичното му творчество настъпва след 1989 г.
На 25 март пред входа на дома му на бул. „Евлогий Георгиев“ 93 в София е поставена паметна плоча
„Достатъчно е и днес да се прочетат стихотворенията на Константин Павлов, за да се види тяхната подривна сила. Те имат подривна сила спрямо всяка власт, а спрямо една тоталитарна власт мощта им е огромна“. Това казва литературоведът Михаил Неделчев в интервю за списание ЛИК. Изданието на Българската телеграфна агенция през април е посветено на 90-годишнината от рождението на поета и сценарист Константин Павлов.
Константин Павлов е между най-значителните български поети на XX век.
По думите на Михаил Неделчев днес един творец не може да бъде възприеман като толкова „опасен“ от властта, защото вече „няма такъв култ към поетите“.
В началото на 80-те години на миналия век литературоведът участва в организирането на няколко публични представяния на Константин Павлов и поезията му - през 1981 г. в Пловдив и през 1983 г. в Перник.
На въпроса на списание ЛИК как е реагирала публиката тогава, Михаил Неделчев казва: „Публиката реагираше много адекватно. Тя беше умна, знаеща, беше чела Константин Павлов. Тоест хората не бяха дошли от някакво любопитство.“
„През 1981 г. ние за пръв път представихме публично Константин Павлов на един „Литературен петък“, което беше инак невъзможно... Първо, публиката беше там. Салонът в Младежкия дом в град Пловдив беше препълнен. Константин Павлов имаше много приятели - най-вече сред художниците и сред артистите, и всички те бяха там“, разказва литературоведът. По думите му това събитие води до уволнението на Веселин Сариев и преназначаването му на по-висока позиция, която обаче го лишава от шанса да организира други събития.
„През 1983 г. единствено в Клуба на културните дейци в град Перник можеше да се организира юбилейно тържество за Константин Павлов“, казва Михаил Неделчев. Допълва, че сред гостите е нямало поети, а само художници и „едни прекрасни баби с народни носии“. „Самият Константин Павлов е от едно село, което е под водата, а бабите бяха дошли точно от задната страна на Витоша. И докато аз четях моето слово, те много се кефеха, защото видяха, че са дошли на тържеството на някакъв неправилен човек, така да се каже. Бяха си пуснали по редицата и една бутилка гроздова, която си бяха донесли, и след това пяха със страхотно настроение. Това беше абсолютна алтернатива на безумните официални чествания на бездарни стихотворци, да не им казвам имената, които се правеха в Народния театър и къде ли не...“, разказва литературоведът.
Пред списание ЛИК Михаил Неделчев споделя каква според него е връзката между поезията на Константин Павлов и киносценариите му, говори за стихосбирките му и перипетиите около тяхното издаване, както и за различните страхове по времето на тоталитаризма и днес. Изданието на Българката телеграфна агенция може да бъде открито в разпространителската мрежа в средата на месец април.
Пише първите си стихове на 9-10 години
Константин Павлов е роден на 2 април 1933 г. в с. Попово (след 1944 г. Витошко), Пернишко. При завиряването на язовир „Студена“ през 1953 г. селото е потопено. На 3-годишна възраст се научава да чете и пише. Първите си стихове написва, когато е на 9-10 години. За първи път са публикувани негови стихотворения през 1947 г., когато е на 14 години. Започва творческия си път с хумористични стихове и епиграми на обществено-политически теми. През 1952 г. Константин Павлов завършва гимназия и се записва да следва литература в Софийския университет „Климент Охридски“. По неведоми пътища се оказва студент по право и завършва университета семестриално, без да се яви на държавен изпит. От 1957 г. до 1959 г. работи като редактор в Радио „София“. През 1961 -1962 г. той работи като редактор в издателство „Български писател“, през 1963 г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1964-1965 г. отново е редактор в издателство „Български писател“, а през 1965 - 1966 г. е редактор в „Мултифилм“.
Издава само две поетични книги
До навършване на 50 години Константин Павлов има издадени само две поетични книги. През 1960 г. излиза първата му стихосбирка - „Сатири“, след което спират да го печатат. През 1965 г. издават експериментално книгата му „Стихове“, която веднага е забранена. Въпреки това стиховете му се преписвали на ръка и се разпространявали. От 1966 г. до 1975 г. му е забранено да работи и публикува заради двете му издадени книги. Нареждането е издадено лично от тогавашния председател на Комитета по култура и изкуство Павел Матев.
През 1963 г. Константин Павлов предлага ръкописа на книгата си „Спомен за страха“. Поетът не получава дори отрицателен отговор. Случайно намерен в архивите на издателството, текстът е издаден едва през 1998 г. През 1967 г. той отново предлага на същото издателство творбата „Надпяване - пасквил“, която и досега не е издадена. Псевдонимът, даден му от Държавна сигурност, е „Отшелник“.
През 1975 г. Константин Павлов получава разрешение да бъде назначен за редактор в „Българска кинематография“. Същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци. През 1982 г. е избран за член на Съюза на българските писатели по настояване на тогавашния председател на творческата организация Любомир Левчев, но не е приет в секция „Поезия“, а в секция „Драматургия“. През 1983 г. по повод 50 години от рождението му е издадена книгата „Стари неща“ със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата свои стихотворения във в. „Литературен форум“. Напуска Съюза на българските писатели на 3 февруари 1989 г. и никога не е членувал в други организации или партии.
Признание
Истинското обществено признание на поетичното му творчество настъпва след 1989 г. Тогава е издадена стихосбирката му „Появяване“ (1989). Следват стихосбирките „Агонио сладка“ (1991), „Убийство на спящ човек“ (1992), „Елегичен оптимизъм“ (1993), „Спасение“ (1995), „Спомен за страха“ (1998), „Отдавна...“ (1998), „Надпяване“ (2001), „Избрано“ в четири тома (2002). В книгата му „Записки. 1970-1993“, издадена през 2000 г., поетът споделя мисли за живота, изкуството и демокрацията. През 2017 г. излиза ново издание на книгата, което включва записките, правени от Константин Павлов в две тетрадки с твърди корици - голяма и малка. Някои от тях са нахвърляни на отделни листове, съхранени от съпругата Мария Павлова, други са преписвани или правени от нея под диктовката на поета.
Константин Павлов е автор на сценариите на игралните филми „Спомен за близначката“ (1976), „Чуй петела!“ (1978), „Илюзия“ (1980), „Масово чудо“ (1981), забранен за прожекции, „Бяла магия (1982), „Памет“ (1985), „Без драскотина“ (1989), „Нещо във въздуха“ (1993), „Съдбата като плъх“ (2001), телевизионния сериал „Селцето“ (1978), също забранен за излъчване. Той е автор и на сценарии на анимационни и научно-популярни филми. Поетът умира на 28 септември 2008 г. До последния си дъх не се отказва от мотото си: „Такъв, какъвто съм.“
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години на миналия век. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете му са превеждани на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици.
Награди
През 1980 г. Константин Павлов е удостоен с Първа награда на Международния фестивал в Карлови Вари за филма „Илюзия“. За сценария на същия филм получава и Наградата на Съюза на българските филмови дейци. През 1992 г. той получава наградата за поезия на Международната академия на изкуствата в Париж. Поетът е сред носителите на Националната награда за поезия „Иван Николов“, основана през 1994 г. с цел подкрепа на съвременната българска поезия и литература. През 1996 г. той е удостоен с Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ за особено високи постижения в областта на поезията. През 2000 г. Константин Павлов получава Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия. На 24 май 2003 г. поетът е удостоен с наградата „Златен век“ на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура. През юни същата година художникът Светлин Русев с отворено писмо отказва да получи орден „Стара планина“ първа степен заради това, че не е награден и поетът Константин Павлов, за който предложението е внесено на 1 април 2003 г. На 2 декември 2003 г. Константин Павлов е удостоен с Голямата награда за литература за 2003 година на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и с почетния знак на университета „Синя лента“. На 9 юни 2005 г. той е отличен с Голямата награда „Христо Г. Данов“ за изключителния си принос в българската поезия и драматургия. През юни 2006 г. получава първата награда „Орфеев венец“ за съвременна поезия в рамките на традиционния международен литературен фестивал „Пловдив чете“, организиран от издателство „Жанет 45“, с подкрепата на Община Пловдив. Константин Павлов е избран да получи новоучредената награда след анонимна анкета, изискваща от 60 представители на поетическата гилдия в страната да посочат кой е най-големият поет на съвременна България. На 23 май 2008 г. той е удостоен от президента Георги Първанов с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за утвърждаване на българската култура.
Национална награда за поезия „Константин Павлов“
На 27 януари 2022 г. в Националния пресклуб на БТА в София е обявено учредяването на Национална награда за поезия „Константин Павлов“. Инициатор за създаването на литературната награда е журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио „Дойче веле“ Румяна Таслакова, която финансира наградата със собствени средства. На учредяването тя посочва, че основният критерий за открояване на достойните за наградата поети трябва да бъде гражданският им дух - като личности и като творци. Символът на наградата е изящна пластика, изработена от скулптора Ангел Станев. Наградата е придружена с грамота и парична сума в размер на 1500 евро. Наградата се връчва всяка година на рождения ден на поета - 2 април, на тържествена церемония в Софийската градска художествена галерия. В първото издание на конкурса за Националната награда „Константин Павлов“ на 1 април 2022 г. са връчени две равностойни награди на Амелия Личева, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, за стихосбирката u „Потребност от рециклиране“ (издателство „Лексикон“) и на Кирил Василев, преподавател по културология в университета, отличен за стихосбирката му „Шествието“ (на издателство „Да“). Двамата са избрани измежду 27 български поети.
Целта на връчването на наградата е да бъде съхранена паметта за поета Константин Павлов, да дава нови поводи за преоткриване на уникалния му словесен свят, да припомня смисъла на гражданското достойнство и обогатява пространствата за разгръщане на модерната национална поезия.
На 25 март 2023 г. пред входа на дома му на бул. „Евлогий Георгиев“ 93 в София е поставена паметна плоча в присъствието на дъщерята на поета Донка Павлова, неговата внучка Неда Лаптева и скулптора проф. Емил Попов, който е автор на проекта. Сред присъстващите са също близки, приятели и колеги на твореца както от сферата на литературата, така и от киното.
На 1 април 2023 г. на церемония в Софийската градска художествена галерия втората Национална награда „Константин Павлов“ е присъдена посмъртно на поетесата Екатерина Йосифова.
Нашият гост
Професор Михаил Неделчев е почетен професор на НБУ. Роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Редактор във в. “Литературен фронт” и сп. “Родна реч”. 15 г. работи в издателство “Български писател”. Активен участник в създаването на СДС и член на ръководството на Радикалдемократическата партия. Участник в Кръглата маса през 1990 г. Народен представител от СДС във ВНС и в 36-ото народно събрание. Преподавател в Нов български университет.