Облеклото е основна съставка
Своеобразна форма на традициите
Почит към дивеча
Важно средство за възпитание са утвърдените символи и ритуали. Те осмислят и придават тържественост на лова, укрепват дисциплината и другарството, учат на спортна етика.
А ловното облекло е основна съставка на ритуала. Отколе се говори, пише, тръби, взисква - на излетите да се участва само със спортно - ловно облекло и с противодействаща жилетка. Направените наблюдения по време на много излети показват горчивата истина за доста лошия, отблъскващ външен вид на някои ловци. Времената са бедняшки, но приличното облекло е и въпрос и на ловна култура.
Своеобразна форма на традициите в лова са ритуалите. Те са израз на уважение към това занимание и почит към дивеча, който е в основата на неговото практикуване.
В някои страни с развито ловно стопанство е станало традиция всеки ловен излет да завършва с подходящо тържество. Отстреляният дивеч се подрежда на специална площадка в отделни редици, като в дясно се поставят най-силните екземпляри. В първата редица се подреждат елените, във втората - сърните, в трета - дивите свине. Другият дивеч се нарежда също по видове в отделни самостоятелни редици: първо лисиците с опашки перпендикулярно на тялото, следват зайците, фазаните, патиците, кеклиците ,яребиците, бекасите, гълъбите... За по-бързо преброяване всеки десети екземпляр от подредените видове се изтегля с половин тяло напред от редицата. Всички бозайници и птици се поставят да лежат на дясната си страна. На четирите краища на площадката се запалват огньове, образувани от конусовидно наредени цепеници.
Обявяването на резултатите от лова се извършва при тържествена обстановка. На това празненство присъстват по задължение всички ловци, гоначи, водачи на ловни кучета, тръбачи, служебни лица. В левия ъгъл откъм главите на дивеча от първата редица застава председателя на ловната дружина. До него от дясната страна заема място ръководителя на ловния излет. А ловците са построени в една или две редици с лице към дивеча. На противоположната страна се подреждат тръбачите, вляво от тях - служебният персонал, след това водачите на ловни кучета и накрая гоначите.
Поровете - домашни животни
До такова заключение дошъл веднъж Джон Мезън - окръжен съдия в американския град Анкоридж. И без дълго да се замисля, излязъл със съответна присъда, според която тези животни не подлежат на контрол от страна на ловните служби в Аляска. „Поровете са живеели в затворени пространства още от 350 години преди новата ера, а може би и по-рано - заявил той. Специалистите и днес ги развъждат като стайни животни, отличаващи се с примерно поведение.“
Но според ловните закони на щата поровете се считат за диви животни. На това основание представител на Министерството на риболова и лова конфискувал на анкориджкия пожарникар Боб Хелфих трите му домашни пора /затова и Боб се обърнал към съда/.
Наистина, вземайки своето оригинално решение, съдията в едно е прав, конфискуваните порове няма да преживеят, ако ги пуснат сред природата. Съществували дълго в домашна среда, те бързо ще загинат навън. И все пак съдията успял да докаже, че подвидът порове, към които се отнасят конфискуваните от Хелфих, не се среща в диво състояние в Аляска. В крайна сметка въпросът останал открит: Министерството на риболова и лова обещало на стопаните на домашни порове, че в най-близко време ще вземе някакво определено решение.
Предупредителната окраска
Многобройните опити, направени от учените, са показали, че животните с предупредителна окраска много рядко стават плячка на хищниците. Например от 11 000 насекоми, намерени в стомаха на различни видове водни жаби, само 20 са имали предупредителна окраска.
Когато бъдат открити, някои от животните със защитна окраска внезапно показват някоя скрита до тогава ярко оцветена част на тялото си. Повечето животни обикновено съпровождат тази демонстрация със заплашителни движения.
При вида на кучето обикновеният хомяк застава на задните си крака и показва на врага си своето жълнокафяво коремче, като при това започва да пръхти, да скърца със зъби и да надува торбичките, които се намират между бузите и ушите му. Кучето се плаши, ако не е виждало хомяк, и го оставя на мира.
Същото поведение има и пъстрият пор, обитаващ югоизточните части на Европа. При поява на опасност той се изправя и демонстрира черното си лъскаво коремче. Докато обърканият враг се бави с нападението си, порът успява да се скрие.
Шарении
Кълвачите се трудят дълго време, докато издълбаят дупка в дървото и я приспособят за гнездо. На дъното й няма никаква постилка и малките на кълвача стоят направо върху голото кораво дърво. Краката им не се нараняват, защото по ходилата им се образуват твърди мазоли.
В Австралия живее едно много интересно животно - коала, наречено още торбесто мече. Коалата прилича на плюшено мече с голяма глава и огромни мъхнати уши, козината ѝ е дълга, гъста, пеплявосива. Дълга е 60 сантиметра.
При дълбоководните риби - въдичари мъжките изобщо не могат да се хранят самостоятелно. Устата им е напълно сраснала с тялото на женската. Има случаи, когато тя мъкне със себе си по няколко такива „храненика“.
Някои кукувици могат да снасят различно оцветени яйца. Ширококрилата кукувица, например, може да снася и жълтозелени, и светлосини яйца в зависимост от цвета на чуждите яйца. Подобни „номера“ прави малката китайска кукувица.
Лъвът най-често хваща жертвите си, като ги причаква. По-рядко ги издебва край водопоя .Обикновено излиза на лов късно през нощта. Открие ли стада зебри или антилопи, той започва да пълзи към тях, като застава срещу вятъра и застига жертвата си с един или два, много рядко с три скока.