Елените, сърните и дивите свине предчувстват пристигането на зимата
Започва бесуването на вълците, съпроводено с ожесточени схватки
Общо взето, в края на всяка година си правим равносметка: какво сме извършили, дали сме го реализирали добре, задоволява ли ни крайният резултат. Ако сме ударили три заека, три прасета, три патици, сигурно сме радостни. Даже и да ликвидираме един вълк - пак добре /спасили сме някоя и друга сърна или елен/. Дали са ни омаяли ловните излети, срещите с приятели - ловци, с природата? Това не е елементарна равносметка /както изглежда на пръв поглед/, това е одухотвореност, емоции, надникване в света на красивите явления.
В края на всяка година декември може да придобие напълно зимен облик или обратното - дните да протичат безснежни и не особено студени. Все пак зима е и външните изяви на живота в природата са по-оскъдни и еднообразни в сравнение с другите годишни сезони.
Елените, сърните и дивите свине предчувстват пристигането на зимата и започват да напускат планинските си местообитания, като се придвижват към по-ниските места, където хранителните и климатичните условия са по-добри. Започва бесуването на вълците, съпроводено с ожесточени схватки между мъжкарите. Към края си е размножителният период на дивите свине и дивите кози. Мечките, натрупали запасни подкожни мазнини, сменят летния си кожух със зимен. За местния дребен и едър дивеч предстоят сурови дни на изпитания. Опасен е не толкова студът, колкото гладът.
В края на всяка година съществуванието ни е някак си по-витално, по-възвисено, с по-голяма доза човечност - може би защото чакаме да се случи нещо по-хубаво, може би защото искаме да сме по-хуманни, може би защото смятаме, че ще станем по-истински ловци. Вярвам, че доброто е заложено в натурата на ловеца. Той е достоен гражданин, върл защитник на българските природни ценности.
Какво знаете и какво не знаете
Сьомгата прекарва целия си живот в морето и само когато ще хвърля хайвера си, тръгва нагоре по течението на реките. Там остава почти цяла година, понякога без да поеме каквато и да е храна .Освен, че трябва да плува срещу течението, рибата трябва да хвърли и хайвера си. Затова сьомгата навлиза в реката вече много добре охранена, като е толкова по-тлъста, колкото по-дълго време й предстои да остане там.
Обикновената сива врана може постоянно да живее на едно място или да прелита. Една част от тези птици, обикновено старите, презимуват там, където свиват гнездата си. Други съвсем произволно сменят мястото си. Някои, предимно младите, отлитат на юг. Обикновено те не изминават повече от няколко стотици километра, но понякога предприемат и по-далечни пътешествия.
Цевите на ловната пушка
Нека обърнем малко поглед и към оръжезнанието. Какво представлява цевта? Това е стоманена тръба, в която изгаря барутът. Нажежените газове от изгорелия барут с голяма сила изхвърлят снаряда от цевта. Най-добрият материал за направата й е здравата и жилава стомана. От правилното провъртане и спойване на цевите зависи точността и силата на боя. В способността стените им да издържат определено налягане на барутните газове се изразява и яркостта им. При изстрела напънът в канала не е еднакъв навсякъде и затова стената има различна дебелина - по-тънка от дулната част, по-дебела при патронника.
Цевите се изготвят така, че да могат да издържат налягане, два - три пъти превишаващо работното. Ако по някаква причина се увеличи повече от допустимото напънът на газовете, може да се получи раздуване или пръскане на цевта.
Най-често раздуването или пръскането на цевта става, когато в нея попаднат чужди тела: сняг, земя, листа, парцали, забравени при чистенето.
Когато се движи по канала, снарядът среща чуждото тяло, забавя движението си, поради което пространството зад него се увеличава по-бавно, отколкото при нормален изстрел. Но изгарянето на барута продължава и притокът на газовете интензивно се увеличава. На мястото, където снарядът е забавял движението си, се създава повишено налягане. Когато то премине допустимата граница, се стига до раздуване или пръскане на цевта. Обикновено това става по вина на ловеца. Затова трябва да бъдем особено внимателни по време на излетите и да пазим цевите да не попаднат в тях чужди тела.
Съвети за ловците при зимни условия
Наближи ли буря, ловът трябва да се прекрати, а всички метални вещи да се свалят и да се оставят на известно разстояние. При гръмотевици човек не бива да се крие на високо място и под единични дървета.
Не бива да се излиза на лов по време на виелица или гъста мъгла. Тогава видимостта е твърде малка, а възможността за нещастие - голяма. Ако ни настигне виелица, трябва да се скрием в купа сено, под широката част на ела, в някоя колиба. В никакъв случай обаче не бива да заспиваме, защото има опасност от измръзване.
Ако ловецът бъде ухапан от куче или дивеч, раната трябва веднага да се промие с вода, за да се отстрани животинската слюнка. Ако има съмнение за бяс, нужна е лекарска намеса.
Риболовна слука
Риболовната слука през ноември рязко намалява. Причина за това са лошото време и понижаването на температурата на водата. Рибата кълве слабо и предпочита подмолите. Речната пъстърва и сивенът хвърлят хайвера си и не са разрешени за риболов. Все пак приветливите слънчеви дни през есента могат да се използват. В това време се ловува с естествена стръв.