Тричленен съдебен състав на Административен съд София - град (АССГ) приема, че председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов е нарушил действащия към 2017 г. Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (ЗПИЛЗВДД), с отказа си да подаде имуществена декларация пред Сметната палата, в която да декларира неговите и на членовете на семейството му приходи и собственост за предходната 2016 г., съобщи "Правен свят".
Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. В момента тече процедура по заличаване на личните данни и по-късно решението ще е достъпно на сайта на АССГ.
Въззивният съдебен състав от АССГ потвърждава решението на съдия Ангел Павлов от Софийския районен съд (СРС), който през ноември 2018 г. остави в сила наложената на Лозан Панов административна санкция – глоба в размер на 1000 лв. от председателя на Сметната палата. През 2017 г. Лозан Панов се оказа единственият член на тогавашния Висш съдебен съвет (ВСС), който демонстративно отказа да изпълни законовото изискване и да декларира имуществото си пред Сметната палата, а направи това единствено пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). По-късно се разбра, че действията на Панов едва ли са плод на случайност, тъй като има разлика в информацията, която задължените лица разкриват в двата вида декларации. Освен това, Сметната палата се явяваше независим за съдебната система държавен орган, което очевидно е било проблем за Панов.
В началото на 2018 г. стана ясно, че безпрецедентно председателят на ВКС е решил да използва съдебната система във войната си срещу усилията на държавата за осигуряване на по-голяма прозрачност на имуществото на заемащите висши държавни постове лица и конкретно срещу новосъздадената Антикорупционна комисия. Панов заведе дело срещу КПКОНПИ, в чиято структура вече се намираше дирекцията на Сметната палата, отговаряща за публичност на имуществото на властимащите. Решението на Панов да обжалва по съдебен път глобата от 1000 лв. напълно контрастира на принципната позиция на покойния председател на Върховния съд съдия Румен Янков, който през 1999 г. в свое интервю посочва: "Всеки друг може и трябва да си търси правата в съда, аз обаче не мога да карам мои подчинени да решават дела, по които съм страна". Панов направи точно обратното, при положение, че като председателстващ по право заседанията на Съдийската колегия на ВСС има възможността да оказва въздействие върху кариерното израстване на магистратите, на които им се наложи да разглеждат делата му срещу КПКОНПИ.
При явяването си пред СРС Панов разви тезата, че наложената му глоба от 1000 лв., предизвикана от категоричния му отказ да декларира имуществото си, представлявала форма на натиск от държавата заради неговите позиции за състоянието на правосъдието у нас. Същата позиция пред двете съдебни инстанции застъпваше и адвокатът на Панов – Александър Кашъмов, редовен автор в изданията на подсъдимия Иво Прокопиев.
Само преди десет дни Панов си позволи да атакува съдебния състав от АССГ, като в свое интервю обясни, че очаква решението на магистратите да не е в негова полза. Парадоксалното в случая е, че окончателното решение за потвърждаване на глобата от 1000 лв., която този път "съдия №1" ще е длъжен да заплати, е на съдии от органа на съдебната власт, чийто административен ръководител в периода 2007-2012 г. е бил самият Панов. Заради това се стигна и до два отвода на магистрати.
Отказът на Панов преди близо две години да изпълни законовите изисквания стана причина освен наложената му глоба, председателят на Сметната палата да сезира Националната агенция за приходите, която от своя страна стартира пълна данъчна ревизия на семейството на председателя на ВКС. Така бяха установени фрапиращи несъответствия между притежаваното и декларираното от Панови, които се оказаха в размер на повече от 100 000 лв. "Съдия №1" веднъж се скри от опитите на КПКОНПИ да го призове за обяснение по този повод, след което остава неизвестно какви са действията на Антикорупционния орган. Заради укриването на доходи в особено големи размери прокуратурата може да стартира наказателно производство срещу доказания вече закононарушител Лозан Панов.
Освен, че Панов ще трябва да плати глобата, както и да покрие съдебните разходи, последиците от решението на АССГ са преди всичко имиджови, дори не толкова за моралните качества (или липсата на такива) на председателя на ВКС, колкото за цялата съдебна система. България, чието правосъдие вече 12-та година е обект на мониторинг от Европейската комисия, има за председател на Върховния си съд магистрат, който по никакъв начин не покрива европейските изисквания за интегритет на съдиите.