Съюзниците в НАТО ще продължат да изпращат отбранителни оръжия на Украйна и са единодушни в подкрепата си за Киев. Осъждаме непровокираната и неоправдана инвазия (б. р. - от страна на Русия)...
Подкрепяме тяхното право (на украинците) да се защитават и ще продължим да ги подкрепяме. Това заяви американският министър на отбраната Лойд Остин при пристигането му в Брюксел в сряда за среща с колегите му от държавите членки на НАТО, преди програмата му да го отведе за разговори с държавни и правителствени ръководители в Словакия и България.
Визитата на Остин у нас идва часове след като президентът на Украйна Влодимир Зеленски направи официално обръщение към двете камари на Конгреса на САЩ, в което призова колегата си Джо Байдън да се докаже като “лидер на свободния” и да предостави на Киев необходимата военна помощ. Призивът на Зеленски бе последван от отговор на обитателя на Белия дом, който обеща допълнителна военна помощ за Украйна в размер 800 млн. долара, предимно съсредоточена в противовъздушни и противоракетни установки, боеприпаси и дронове, за да може Киев да възстанови контрол върху украинското въздушно пространство.
Според данни на западни медии посещението в Лойд Остин в Братислава се е увенчало с успех, с изразена готовност от страна на Словакия да предостави наличните си ПРО комплекси С-300 съветско производство на Украйна, в замяна на незабавната им подмяна с американски системи за противовъздушна отбрана. Каквито Пентагона вече обяви че ще разположи допълнително в Германия и Полша. “Танто за танто” един вид. Плюс риска от привличане на гнева на руснаците и създаването на прецедент, който Москва може открито да тълкува като обявяване на война.
Защото доставянето на конкретните ракетни установки, обещани уж от Братислава, предполага същия казус, както с исканите от Киев бойни самолети от държавите членки на НАТО. Ако пилоти от държава член на Алианса прелетят апаратите до украинска територия, те директно се въвличат във военен конфликт с Русия от името на Алианса. На което настоява Киев. Дори и същите самолети да носят цветовете на военновъздушните сили на Украйна. И дори да са управлявани от украински пилоти, отишли да ги приемат от съседни държави, руските ВВС ще ги приемат като нападение от страна на НАТО. Полша най-самоотвержено предложиха на САЩ да закарат своите МиГ-29 до Германия и САЩ да се ангажират с прехвърлянето им към Украйна. Което по себе си..., нали.
Създаденият преди дни казус сега неминуемо предизвиква въпроса как би се осъществило прехвърлянето на сухопътна военна техника - последствията, залозите - за страната, която би се ангажирала с подобен ход. И ако подобно искане бъде отправено към България, която се опитва от години да модернизира въоръжените си сили, прилежно “скубана” от западни партньори с различни съмнителни оферти, сделки и т.н., дали може поне на минимум страната ни да обезпечи допълнителни гаранции за сигурността си откъм въоръжение, вкарвайки се в евентуален капан на открит конфликт с Русия. Някой и друг, комплекс “Пейтриът”, може би!?
С което се връщаме на генерал Лойд Остин, роден на 8 август 1957 г. в град Мобайл, щата Алабама, но израства в Томасвил, Джорджия. Завършва военната академия “Уест Пойнт” през 1975 г. с бакалавърска диплома по естествени науки. Десет години по-късно защитава и магистърска степен в същата област, както и такава по стопанско управление.
Остин завършва “Уест Пойнт” със звание младши лейтенант и първото му назначение в края на 1970-те е в механизирана дивизия в Западна Германия. Преди да премине през различни постове в йерархията на службата в Сухопътните войски на САЩ през следващите три десетилетия. От командни позиции в полкове в Индиана и Северна Каролина, до организирането и прякото участие в командването на превземането на Ирак през 2003 г. Със “сребърна звезда” за приноса си, Лойд Остин прекарва до 2005 г. и две години в Афганистан, като командващ на високопланинските операции.
Издигнат в генерал-лейтенант през 2006 г., Лойд Остин се завръща същата година като втория най-високопоставен американски офицер в Ирак, командващ Многонационалните сили. Четири години по-късно поема и командването на американските войски в Ирак, на церемония в Багдад, с участието на сегашния президент на САЩ Джо Байдън. Оттогава двамата установят приятелски отношения. За приноса му следващите две години за преминаването от операция “Иракска свобода” към операция “Нова зора” през 2012 е и повишен в заместник началник на генералния щаб на американската армия, преди на следващата година с указ на президента Барак Обама да бъде повишен до командващ Централното военно командване на въоръжените сили на САЩ (ЦЕНТКОМ).
Тихият генерал
Лойд Остин е известен във военните среди като “тихият генерал” - описание, което е често пъти следвано от още една характеристика: неговата сдържаност крие дълбока компетентност - способността му напълно компетентно да управлява огромни организации. Като министерството на отбраната на САЩ. (...) Не е като да няма собствени мнения, просто мрази да говори с репортери. (...) Малцина са по-компетентни от него
Марк Пери, експерт по международна сигурност, “Форин Полиси”
Пример за външната ни политика
Трябват ни лидери като Лойд Остин, които разбират, че нашите въоръжени сили са само един от инструментите на националната ни сигурност. За да запазим Америка силна и сигурна, се изисква да използваме всичките ни налични инструменти. Той (б. р. - Лойд Остин) и аз споделяме една и съща увереност в отдаването на правомощия на дипломатите ни и експерти в областта на развитието да водят външната ни политика, с прибягването към сила единствено в краен случай.
Джо Байдън, президент на САЩ, след одобряването на Остин за министър на отбраната
Дойде навреме
Генерал Лойд Остин е изключително квалифициран лидер с дългогодишна и значима кариера във въоръжените сили на САЩ. Остин поема управлението на министерството на отбраната във време, в което стратегическите цели на САЩ се промениха към открито противостоене срещу Русия и Китай, чието влияние в света нараства.
Джак Рийд, американски сенатор, член на комисията по външна политика, през 2021 г.
Какво ли можем да дадем!?
Официално България разполага с десет установки от ракетно-зенитните комплекси С-300, разделени в два дивизиона по пет. Въведени на въоръжение в СССР и страните от Варшавския договор в края на 1970-те, у нас постъпват през 1988 г. в най-модерната за времето си версия и се смятат за най-боеспособните зенитно-ракетни единици в състава на въоръжените сили на страната. България разполага и с ПВО ракетни установки С-200 “Вега”, които също биха могли да бъдат от интерес за съюзниците от НАТО, с цел въоръжаване на Украйна.