На Стево Пендаровски още през първата година от властването му личаха сериозните липси на ниво образование и в умението да говори политически
Иван Михайлов е последният от великите водачи на българското национално освободително движение в Македония
В теорията на политическия анализ има принцип: при обсъждане на дейността, реализирана от президента на дадена република, оценките да са добре балансирани, тъй като този човек е избран от съответната нация. Следователно предполага се, че той е възможно най-доброто, което политическата класа там може да излъчи на даден етап от своето развитие. Така че едни прибързани и крайни оценки по адрес на сериозния държавен глава, биха се приели като обида към съответната нация.
Ако обаче, някакъв президент започне да говори глупости – горното правило не важи. Независимо от територията на която той се изявява! Защото нивото на неговото мислене и изразните средства, които използва, са сравними единствено с необузданите страсти, движещи долните пластове на необразованата и стихийно изявяващата се маса в обществото.
Напоследък в тази категория трайно навлезе президента на РС Македония – Стево Пендаровски. На него още през първата година от властването му личаха и сериозните липси на ниво образование и в умението да говори политически, и в несръчността, с която се изявява практически, в сложна ситуация. Онова обаче, което той направи преди няколко дни беше върхът. Управляващите в София формираха възможно най-представителна делегация начело с премиер, вицепрезидент, народни представители от всички парламентарни групи и журналистите на водещите български медии. Те посетиха държавата, която Стево Пендаровски управлява, за да демонстрират, за кой ли пореден път българската доброжелателност към проблемите, вълнуващи обществото в С. Македония.
По някаква случайност, точно тогава група граждани от Битоля, откриват свой нов клуб, кръстен на последния от големите лидери на ВМРО – Иван Михайлов. Без тази инициатива нито да е поръчана, нито да е инициирана, нито да е очаквана от страна на официалната българска делегация. И точно тогава – ни в клин, ни в ръкав – Стево Пендаровски се провикна на висок глас пред македонските медии, с апломб нетърпящ възражение: такива инициативи не обслужвали „благородни каузи“, защото Иван Михайлов бил „доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война“. Нещо повече – имал дейност като „помощник на хитлеристкия нацистки режим“!?
Грамотните хора слушаха и не вярваха на ушите си! Иван Михайлов може да бъде обвиняван, че е бил голям български патриот; може да му се завижда, че близо половин век той е задкулисният идеен вдъхновител на македонската българска емиграция в Северна Америка и Австралия; допустимо е дори да го обвиняват, че е бил български националист! Но, да се твърди, това което говори хей така, лицето Стево Пендаровски, е пълна глупост и израз на дълбоко невежество. Защото фактите са точно обратни на онова, което той прокламира.
Германия активизира своята политика на Балканите след средата на 30-те години на ХХ век. Точно тогава обаче (през лятото на 1934 г.) ВМРО беше разтурена принудително в България, а Михайлов и съпругата му Менча Кърничева емигрираха в Турция. Там те останаха в дълбока нелегалност до 1939 година. След това турските власти им разрешиха свободно да заминат за Европа и те отпътуваха за Полша. Във Варшава пребивават малко повече от една година, след това за няколко месеца са в Будапеща, а от 1941 до 1944 година Иван Михайлов и Менча Кърничева живеят вече в Загреб, Хърватска. Следователно кога, къде и как Иван Михайлов е действал като “доказан сътрудник на фашизма“ и „помощник на хитлеристкия нацистки режим“!?
Вярно е, че в началото на септември 1944 година немското командване в Македония, след големи усилия, успя да покани Михайлов в Скопие. В едночасов разговор на него му е предложено да обяви „независима държава Македония“, която да бъде подкрепена. Благодарение на своята политическа мъдрост обаче, Иван Михайлов заявява кратко и ясно: „Господа, благодаря Ви за честта, но времето за такава дейност вече е малко след 12 часа“!? Тоест – лидерът на ВМРО отхвърля категорично единствения опит, направен от германска страна, да се подкрепи дейността на ВМРО. Защото нейният лидер е разбирал отлично, че Втората световна война има вече ясно предрешен край. Така че няма никаква логика в това да се провокират излишни кръвопролития сред населението в Македония!
И все пак, защо и Стево Пендаровски, и всички останали македонисти в Скопие мразят най-много Иван Михайлов, в сравнение с останалите водачи на ВМРО? Причините са много и все сериозни: Това е последният от великите водачи на българското национално освободително движение в Македония, който е роден в квартала Ново село на град Щип. Следователно, за разлика примерно от Гоце Делчев, който е родом от Егейска Македония, Михайлов е македонски българин от територията на днешната република С. Македония. Така че този „земляк“ на Пендаровски и „Со“ не е приел македонизацията на своя народ. Ето това, не се харесва на македонистите! Нещо повече – съдбата на този велик българин му отреди възможността той да е съвременник именно на престъпната практика, чрез която се създаваше новата „македонска нация“, новият „македонски език“ и новата „македонска история“. Поради това не друг, а именно Иван Михайлов нанесе първите съкрушителни удари срещу доктрината на македонизма. През 1947 година в книгата си „Сталин и македонския въпрос“ той доказа, че при българите в Македония са налице всички признаци, по които Сталин определя народностна общност като „нация“. Поради това е пълен абсурд онова, което МКП прави с този народ в хода на македонизацията.
Как македонистите могат да простят за онова, което Иван Михайлов написа и в „Македония Швейцария на Балканите“, и в „Илинден 1903г.“, и най-вече в четирите тома „Спомени“. Само техният обем надхвърля 4000 печатни страници – едър формат. А там последният от големите водачи на българското национално освободително движение ратува за създаването на нова държава „Свободна Македония“, разбирана обаче като втора държава на българите на Балканите. Така че под тяхно лидерство да се изгради един хармоничен съюз с всички останали етнически общности в областта, в името на цивилизационния напредък.
И последно: нали, след като е създаден нов културно-просветен клуб, той задължително трябва да си изгради и собствена библиотека. А в клуба „Иван Михайлов“ в Битоля очевидно централно място ще заеме богатото научно и мемоарно творчество на великия щепянин. На практика това означава в сърцето на македонизма да се забие острия меч на истината. Защото ако тя се доказва от най-великия между предците, казаното от него трудно може да бъде отречено или префасонирано.
А последното, което внушава Стево Пендаровски буди редица въпроси. Според него, по примера на клуб „Иван Михайлов“, подобни клубове трябвало да се открият и в България. Проблемът е само един: Иван Михайлов все пак е родом в територията на РС Македония – гр. Щип. Така че има логика, той да е патрон на едно културно сдружение, създадено от негови сънародници. А в нашата страна няма родени македонисти на чието име да се кръстят клубовете. Поради това вероятно ще ни се предложат личности като Светлозар Вукманович – Темпо, на Йосип Броз Тито, Кръсте Цървенковски, Лазар Кулишевски, Киро Глигоров и компания, които обаче нямат нищо общо с нашата държава. Е, точно заради това подобни творения на македонизма няма и никога няма да има в Република България.